Беларус: Пишеш писмо от съчувствие – и хайде в ареста!
Беларус: И едно писмо е достатъчно, за да отидеш зад решетките
И най-елементарната проява на съчувствие към политически затворници в Беларус завършва зле – човек се оказва под наблюдение на местното КГБ или дори зад решетките. Няколко такива истории разказва ДВ. Всеки, който в Беларус прояви дори най-елементарно съчувствие към политически затворници, неминуемо се оказва под наблюдение на местното КГБ или дори в затвора. Няколко такива истории разказва ДВ.
След като прекарва 25 дни в ареста, на 11 септември Иля Миронов е освободен. Още през следващата седмица той започва да пише писма до политически затворници в Беларус. Досега е разпратил над 2600 писма, което доброволецът от Гомел възприема като своя мисия. Но акцията му не минава безпроблемно: сред като преди около месец се появява на улицата с тениска с надпис „Пишете писма“, на Миронов му е съставен акт за административно нарушение, а откритите в жилището му неизпратени писма са прибавени към материалите по делото срещу него като доказателство за политическа дейност.
Посещения от полицията
Иля Миронов е убеден, че силовите органи целенасочено се опитват да сплашат всички, които пишат писма на политически затворници. Той разбрал това, когато през лятото бил посетен вкъщи от полицай, който го разпитвал защо пише писма. Служителят на реда обаче не могъл да отговори на контравъпроса на Миронов какво нередно има в това. „Такива посещения има и при други доброволци“, посочва Миронов. Самият той знае за няколко такива случая в Гомел, но това се случва вероятно и на много други места, убеден е той. Заради рекордния брой изпратени от него писма Иля Миронов се е превърнал в известна личност в Беларус. Но всичко при него започва случайно: след като през декември миналата година активистката, която дотогава се е занимавала с тази дейност, е била принудена да напусне Беларус заради опасността от репресии, Миронов решава да продължи нейното дело.
Тогава му хрумва идеята да брои изпращаните писма. По това време той вече е имал пет акта за административно нарушение и 31 дни арест. Но истински привлича вниманието на властите след като в социалните мрежи призовава хората да се присъединят към инициативата. На 16 февруари в цялата страна са обискирани помещения, използвани от правозащитници. В същия ден полицаи идват и при Миронов. Това се повтаря на 8 юли, когато са обискирани масово жилища на журналисти, а Иля Миронов е задържан във връзка с наказателно дело по чл. 289 от Наказателния кодекс за терористична дейност. След като е разпитан от КГБ, е настанен в следствения арест в Гомел, откъдето след 8 дни най-неочаквано е освободен.
Заплаха за режима?
По всичко личи, че властите в Беларус възприемат писането на такива писма като заплаха, казва за ДВ активистката от правозащитната организация MAYDAY Татяна Живица. Нейното жилище също е било обискирано от служители на КГБ, които са иззели оттам компютър и телефон, а самата Живица е била разпитвана. Накрая тя се оказва с повдигнато обвинение за терористична дейност. Използвайки цялата налична информация за нея, включително и това в коя детска градина ходи 4-годишният ѝ син, от КГБ се опитали да я вербуват. За да се отърве от този кошмар, Живица се съгласила на всичко. Но след това се открила възможност да напусне Беларус и сега от чужбина организира писането и изпращането на писма на солидарност до политически затворници в родината ѝ.
Безгранична солидарност с политзатворниците
Подобни инциденти с активисти има също и в Минск, казва Яна Гончарова от инициативата „Писма в кутия“. На 8 юли е бил задържан от хора на КГБ и администраторът на Фейсук-групата „Писма на солидарност с Беларус“ Сергей Борисов. Наказан е с 5 дни арест за неподчинение, защото дълго време отказвал да отвори вратата на полицията. От декември 2020 година насам са изпратени около 11 500 писма до белоруските следствени арести и затвори чрез инициативата „Писма в кутията“, която вече действа не само в Беларус, посочва Гончарова. В интернет на адрес https://vkletochku.org/ всеки може да напише картичка, която активистите след това разпечатват, поставят в плик с пощенска марка и изпращат на съответния адрес. Изключително важно е инициативата да продължи, убедена е Яна Гончарова. Това си личи и по положителните отзиви. Вече има случаи, когато пощенски служители, вместо да връщат по-тежките писма, сами доплащат по-високата цена за пощенска марка и писмата заминават. В други случаи доброволци намират в пощенските си кутии благодарствени послания, казва активистката на „Писма в кутията“.
Автор: Александър Бураков
