В понеделник лидерът на партия "Има такъв народ" Станислав Трифонов скандализира обществеността си искането си да управлява страната с едва 60-тина депутати. Поведението му предизвика много коментари, а това, което още повече скандализира родната общественост, бе съставът на правителство, който той предложи. Силно ухаещ на задкулисие и кадри от някогашната Тройна коалиция. С това съмненията за пряка зависимост на Трифонов от ДПС се засилиха още повече.
За да поговорим за това, но и за други моменти от политическата ни картина, от ФАКТИ се свързахме с Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, енергиен експерт и политически анализатор.
Интервюто ни с него четете в следващите редове:
– Г-н Василев, да започнем така. Изненадан ли сте от подмяната на важните приоритети пред България, която предложи Станислав Трифонов, или я очаквахте?
– Очаквах го. Човек може да се изненада само ако преди това "Има такъв народ" и Слави Трифонов бяха обилно информирали обществеността от гледна точка на програми, намерения, хора, цели и т.н. Те играха една съвършено друга игра на минималното общуване и играта със словесни светлосенки. Това предпостави едно такова усещане, че се избира котка в чувал, обаче ние не знаем дали има и котка в чувала. Анализаторите и сериозните хора очакваха всичко, включително подобни действия, тъй като когато човек или дадена партия отива на избори, тя преди това слага програмата и хората, с които ще постигне тази програма. В дадения случай ние нямахме абсолютно нищо като знание, но подобен тип ход се очакваше, макар и да не съм знаел, че точно Николай Василев ще бъде предложен за премиер и точно тези лица ще бъдат предложенията за министри.
Много е важно да се отбележи нещо, което малко хора анализираха. Новото правителство ще трябва да управлява последствията от санкциите по закона "Магнитски" – всичко, което ще последва от тези санкции. Много е обезпокоително, че на челно място излезе подкрепа за правителството, предложено от Слави Трифонов, от хора, работещи за компании, които са санкционирани по "Магнитски". Например Милен Велчев работи за ВТБ Банк, която е санкционирана. Има един кръг от компании, които са санкционирани и които дават подкрепа за това правителство, включително индиректно на Николай Василев. Това е много притеснително.
– Вие казахте "игра на словесни светлосенки". Защо това има успех в България отново?
– Защото самият проект на Слави Трифонов е такъв. Той е базиран на 20 години шоу програма, развлекателна програма, която поражда фенска маса. Хора, които го харесват, защото той прави добро шоу. Вероятно са не малко хората, които го харесват именно заради това. Неговият опит беше тази фенска лоялност да я пренесе в избирателна лоялност – с други думи да превърне феновете в избиратели. Когато имаш фенска маса като избиратели, те не питат много въпроси. Не питат за програми, не питат кой ще ги реализира, те вярват в един човек, защото всяка вечер прави хубаво шоу, което те гледат. Лоялността, за която споменах, както се вижда сработи. Оттук нататък се навлиза в по-гъстите слоеве на политическата атмосфера и тази лоялност при сблъсък с действителността, която имаме като Парламент, процедури, институции и т.н., ще започне да проявява своите пукнатинки. Защото един човек може да бъде най-добрият шахматист сред боксьорите и най-добрияр боксьор сред шахматистите, но в политиката също си има правила и те не са направени за удобството на един или друг политик, а за обществото – хората, които ги избират, да могат да имат контрол върху политиката.
Между другото, това, което олицетворява Слави, е горе-долу моделът на лидера, на мачото, на вожда, който Борисов наложи.
– Според Вас какъв скрит мотив се крие зад така поставените от Трифонов условия, тъй като той и неговите предполагаеми кукловоди от един печално известен софийски университет са били наясно, че това предложение едва ли ще мине?
– Един ден след като го направи и шокира всички, вероятно с идеята да вземе инициативата и да направи някакъв нов тип политическо шоу, спектакъл, Слави трябваше да излиза отново в своята медия и да се обяснява. Само по себе си това показва, че или планът не е добре направен, или изпълнението му не е добро. Ако си е мислил, че така ще си усили позициите пред новия Парламент, очевидно е допусната сериозна грешка. Той силно разклати вярата, че е част от протестното мнозинство, защото действа по някакъв си свой начин. Без принадлежността към това протестно мнозинство, неговата сила не е много голяма, защото феновете не са само за музика, смешки и шоу. Феновете искат някакви по-смислени неща, особено от гледна точка на амбициите, които се заявяват, и кабинетът, който той предложи на публиката.
Тепърва ще започне отново процесът – старт на 46-ия Парламент, преговори между партиите. Очевидно е, че този модел, в който той не иска да преговаря с никого и поставя всички пред свършени факти, няма да сработи. Още повече, че с този ход от понеделник той доста понижи политическия си капитал. Държи се като човек, който едва ли не има 120 души депутати. Тази надменност в едно фрагментирано политическо поле не е много продуктивна и ако Слави си мисли, че може да генерира политически капитал и сила от някакъв референдум отпреди много години, дълбоко се лъже.
– Казахте, че Трифонов е от 20 години на екран като шоумен. Бихте ли се съгласил с предположението ми, че подготовката му за излизане на фактическата политическа сцена е започнала още през 2009, 2010 година, когато се оформи конфликтът му с Бойко Борисов?
– Не може да се датира точно 2009 година. Техният конфликт, доколкото си спомням, е на някаква основа, че единия не е разрешил на другия да направи някакъв бизнес (б.р. твърдеше се, че Борисов е възпрял някакъв бизнес проект на Трифонов). Факт е, че самият модел и големите играчи в този модел, сред които безспорно е Ахмед Доган, не играят с един кон, а играят с много и чрез тези коне се съревновават помежду си. В онзи етап Борисов е надделял, сега пък пускат Слави да надделее.
Разбирате за тези 20 години какъв огромен ресурс е минал през това предаване и през Слави. Начинът, по който той живее не е на терзан от недоимък човек, той ходи с огромна охрана и е един типичен представител на състезаващите се, но добре охранени коне. Статуквото и най-вече големите кукловоди, сред които пак казвам, че безспорно е Ахмед Доган, те имат полза от тази конкуренция. Тя е основата за подмяната на протеста и исканията за промяна в България, и то дълбочинна промяна. Както виждате, от цялата енергия на протеста и всички искания – като се започне от съдебна реформа, борба с корупцията и т.н, изведнъж най-представителната и най-добре възползвалата се политическа формация от протестната енергия е нямащата нищо общо с протеста партия на Слави.
– В един от последните Ви анализи пишете, че този проектокабинет на Трифонов играе ролята на мост между Ахмед Доган и Румен Радев. Бихте ли задълбочил още повече тезата си, която вероятно се базира и на информация, с която разполагате?
– По принцип по този мост може да не текат само симпатии, а може да тече и конкуренция. Отношенията на ДПС и Ахмед Доган с Румен Радев не са изчистени. Още повече, че задкулисието се опитва по всякакъв начин да контролира Румен Радев, особено в навечерието на президентските избори, тъй като той е с доста силно присъствие и шансовете му за преизбиране са много големи. В България именно задкулисието не допуска да има много силни самостоятелни играчи и поради тази причина има опити на – да ги наречем агенти на статуквото, които са активирани точно в предверието на предизборната кампания с цел да се уговори подкрепа или пък да има отрицание, съпротива срещу избора на Румен Радев. Това е един от начините да го контролират. Казват му: "Ние ще ти помогнем, но…".
Хората да не си представят, че тези преговори стават само с директни разговори между Румен Радев и Ахмед Доган, примерно, които не че са невъзможни, но това е позиционна играта, като в шаха. Ако приемем, че Радев и Доган са царете, те играят с офицери, с царици, с пешки, всичко това се активира.
Слави опита да вземе инициативата като отстрани тримата най-силни играчи от служебния кабинет. Виждате, че той е поканил трима от министрите (б.р. става въпрос за служебните министри Кирил Петков, който е министър на икономиката, Асен Василев, министър на финансите, и Николай Денков, министър на образованието), но за Бойко Рашков няма и дума. Неговият кандидат за МВР е човек от друг калибър.
– Но ако приемем, че Радев наистина се договаря с Доган, то…
– Аз не бих казал, че Радев се договаря. Той е в ситуацията – или ще се договори с тях, или ще се обърне срещу тях. Това е цялата ми надежда, но и тревога да не се поддаде той на тази преса, която е през Слави, през Гешев, през всичките други, и да му наложат поведение и да го принудят да се договори на принципа в следващия кабинет да има негови министри и на Ахмед Доган. Защото то е ясно, че в кабинета на Слави силовите министерства са извън контрола на Николай Василев. Те са отдадени – Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната и Министерство на външните работи, а блокът икономика и финанси е под контрола на Николай Василев, макар той да не е чак толкова силна фигура. Той представлява една група хора, които навремето бяха свързани с Ахмед Доган, който пък покани царя и сформира Тройната коалиция по-късно. Заради това казвам, че там има опити за договаряне между двете страни. Няма как да изключа тези опити за договаряне, за както се казва, мирно съвместно съществуване. Да не си пречат.
– Ако това договаряне наистина го има и по-ярко се види от обществото, а Румен Радев в момента има наистина много силни позиции в обществото – повечето хора го харесват, дори може да се каже, че е митологизиран в някаква степен като най-чистия и най-добрия, ще рухне ли така митът за него?
– Съдете сами. Хората преди нямаха чак толкова лошо мнение за Слави, не задаваха въпроси, гледаха му шоуто, а вижте от два дни насам какво стана. Прагът на търпимост на хората падна много, много силно. За това казвам, че Румен Радев има изключителния шанс да се еманципира и да постави началото на едно ново движение, на едно силно надпартийно обществено движение за изкореняване на този модел, защото той дава една изкривена картина на шансовете и възможностите в това общество. Имаме една паразитна класа, която е непроизводителна и само преразпределя, а всички други работят, и това няма как да ни отведе към по-добро бъдеще. За да има Доган 220, 250 млн. в ТЕЦ "Варна", то някой се е лишил от тях.
– С оглед политическата криза, която към момента изглежда, че може да продължи дори и след парламентарни избори през есента, Румен Радев вероятно само ще засилва позициите си. Може ли кризата на парламентаризма у нас в даден момент да се отприщи в налагане на идеята за президентска република с Румен Радев? Това е трактовка, която се поднася от някои анализатори още от миналата година.
– Не. Президентска република – първо, че не е в изгода на самия президент. защото това минава през очаквания, които не може да бъдат изпълнени, тъй като е свързано с конституционна реформа. Това няма как да стане. Енергията на промяната не е достатъчна, не е толкова безгранична, за да покрие всякакви идеи на всякакви хора, особено конституционна реформа за президентска република. Напротив, аз мисля, че Румен Радев има по-силни ходове. По принцип партиите са основните инструменти за политическа промяна и тя е по-съдържателна, когато минава през Парламента, през законите, а не през едно лице, макар и на върха на държавата. При тази беззъба левица, която вече е от вечните опозиции, които са просто фон на случващите се политически процеси, което е жалко, защото България има нужда от силна левица, на фона и на катастрофата сред патриотите, т.нар. националисти, на фона все още на неумението на градската десница да направи народняшки тип политически послания, които да ѝ разширят периметъра на влияние отвъд градовете – тоест да влязат в обувките на това, което ГЕРБ съумяваше да прави в годините назад, а сега и Слави съумя, си мисля, че това е много по-силен ход.
– Как виждате решението на тази политическа криза у нас?
– Виждам го в едно "успокояване на топката". Очевидно с този кабинет Слави няма да може да постигне желания от него резултат. На него му е в кърпа вързано да получи одобрение в Парламента, само че това одобрение ще трябва да го получи тацитно, тоест скрито през ДПС. На втория ден това правителство ще бъде бламирано, пак ще започнат протести и няма как да управлява. Не смятам, че е работещ вариант и това, което Мая Манолова каза за служебен кабинет. (б.р. Манолова предложи служебният кабинет да стане редовен). Не е сериозно, защото все пак в служебния кабинет има хора, които си вършат добре работата, но има и такива, които просто няма как… Решението служебният кабинет да стане редовен е просто несериозно. За това нещата трябва да се върнат в Парламента, да има преговори. Първото нещо, преди личностите, трябва да бъдат ключовете, опорните пунктове на управлението и след това ще се намерят хората. В тези опорни пунктове на управлението трябва да имаме съдебната реформа, отстраняването на Гешев, промяната в медиите, борбата с корупцията, както и икономически мерки, включително от гледна точка на пандемията. Имайте предвид, че управлението ще продължи да бъде в условията на пандемична криза, и то не само един тип криза, защото имаме криза с инфлацията, екзогенни шокове, които идват отвън. Тоест първо трябва да се каже какво се търси като промяна и какво се цели да се постигне, а след това ще дойде въпросът за най-добрите хора, които могат да реализират тези политики. Това е грешката на Слави от политическа гледна точка. Той сложи отпред хората и каза: "Вервайте ми". Няма как да стане. Феновете ще му вярват – ок, но от гледна точка на дълбочинни процеси, на промяна и убеждаването на обществото, там трябва много повече да се постарае. За това си мисля, че като се влезе в преговори за какво точно става въпрос, за какъв тип политика, тогава ще лъснат пропуските. Например, че отстраняването на Гешев отсъства в неговата програма. А ако отсъства и той не се съгласи на съдебната реформа, включваща и отсраняването на Гешев, както и за битка с корупцията, то тогава Слави изпада в безтегловност. Трифонов трябва да съзнава, че с този тип поведение той повече няма да присъства, това, което е постигнал, е пикът, максимумът му.
– Ако съдим по политическите факти в годините назад и сега, често споменаваното закдулисие явно наистина се дирижира от умни хора, добри народопсихолози, бих казал, щом почти всеки път техният план се реализира. ГЕРБ бе политически факт доста години и продължава да е. За тях може да се каже, че са създали цяло едно общество. Сега имаме нещо като нов ГЕРБ, с привкус на НДСВ, тоест "Има такъв народ", която също е политически факт. Какво е Вашето мнение по тези аспекти?
– В ретроспекция няма как да кажем, че те не са умни, след като ни управляват 30 години и ние не можем да се измъкнем. Но тази умност е условна и неконвертируема, да не кажа, че е и несъизмерима с общи международни стандарти за умно управление, интелект и т.н. Какво му е умно на това задкулисие като цялата страна е в много тежко положение? Ние сме изоставащи. Окей, те имат мерцедеси, имат яхти, имат милиони, но това не ги прави умни. Напротив, прави ги провинциалисти и комплексари. За тях е важно умните да не бъдат допуснати до властта, защото ако те дойдат на власт, хората от задкулисието ще изчезнат като потребност. Това задкулисие е паразитна класа – тя нито произвежда добри политики, нито произвежда визионерство, нито модернизация. Тя произвежда една политическа плесен от хора, които рециклират своите ценности и ги свеждат до това например Ахмед Доган да има много сараи – един в планината, един в града, един на морето, да има яхта и пристанище, едни такива видими белези на духовно бедния човек, на който много му се иска да бъде като успял материално. Но умните хора, тези, които остават историята, са тези, които са оставили някаква значима следа за цялата нация. В този смисъл аз не мога да нарека задкулисието умно – нито библиотекарите са толкова умни, нито симеоновските възпитаници. Не, те не са умни. Те имат отличителните черти – колективна посредственост и сплотеност. Това го имат, защото съзнават, че могат да оцелеят само като група, иначе биха потънали като статут в обществото изобщо.
Това задкулисие управлява заради няколко основни аспекта. Едното е, че народът ги търпи. А той ги търпи, защото една голяма част от несъгласните и умните излязоха навън. Сега обаче се връщат, което е хубаво. Спомняте си, че протестите започнаха, подпомогнати от това, че пандемията върна в България млади и знаещи хора. По тази причина аз не мисля, че оттук нататък на задкулисието ще му е лесно. Напротив, те нямат интелектуалния потенциал да направят съвместим модел на своето благоденствие с благоденствието на народа. Поради тази причина са несъстоятелни в дългосрочен аспект, като единственото, което ги крепеше са такива подмени – фенове, които стават избиратели, а не такива търсещи избиратели, които настояват за своите права, свободи, за своите житейски възможности и професионална перспектива.
– Казвайки "умни", в никакъв случай не искам да ги лаская и никак добри чувства не тая към тях. Но е факт, че ако приемем, че те управляват наистина толкова дълго време – България е в Европейския съюз, доходите ни са най-ниските в него, но са по-добри от тези в Армения например, и в някаква степен минимумът за масовия българин е осигурен, след което той отива да гласува за ГЕРБ или Трифонов. В този смисъл те са умни и успешни.
– В този смисъл са умни и успешни, защото още в началото на 90-те години те успяха да продадат на Запада версията, при която БСП остава на власт и фактически моделът на Луканов остана да управлява. Западът го легитимира с договорите със Световната банка и Международния валутен фонд – това беше легитимиране. Тази история продължи и при Европейския съюз, който си затваряше очите за това, че европейски средства се използват за поддържане на тези модели, за финансиране на медии и т.н.
Трето, няма как тези хора да не са в положение да казват какво да става в страната и да нямат силно влияние, включително през нови политически играчи и проекти, защото проектът на Слави не е последният – след него има поне 2-3 резервни проекта, които ги разработват. Хората, които разбират, могат веднага да си направят дедукция. В момента, в който Виваком – знаете кой и как го приватизира, как го реприватизира и препродаде, и мобилният оператор А1, пускат страхотни реклами по телевизията на Слави, като знаем, че рекламният пазар у нас е силно централизиран и контролиран в момента, а те през тези реклами се издържат, ето това са скритите знаци на поддържката. Когато имаш много пари и когато купуваш всичко, виждате как е и в централните медии. БНТ е под тотален контрол и там проблем няма – бюджет, колкото искате. BTV и Nova също. Нямаше достатъчно алтернативни медии, поне сега слава Богу вече има, но пак все още не е равнопоставено. Сравнете зрителската маса на тези централни телевизии със зрителската маса на може би едни не повече от 4-5 независими медии и предавания. Не е същото и това дава основание на такива партии като ИТН и ГЕРБ да въздействат върху хората с дистанционното. Вие не виждате истински дебати и например това, което ни е с вас си говорим сега, то няма как да се появи в централните медии.
