Временно към пълен мандат – най-дълго управлявалият служебен кабинет

NetNews
Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Шестото служебно правителство от началото на демократичните промени у нас действаше в периода 12 май – 16 септември 2021 г. и е най-дълго управлявалото такова. Неговият мандат реално беше удължен с лека промяна в състава и продължи до 13 декември.

Президентът Румен Радев назначи за служебен премиер Стефан Янев – служебен министър на отбраната през 2017 г. и впоследствие негов секретар по сигурност и отбрана.

Двата служебни кабинета с премиера Янев на практика управляваха България почти през цялата година – цели седем месеца.

Мнозина коментатори видяха в назначаването на първия служебен кабинет шанс за президента Радев да подкрепи кандидатурата си за втори мандат, или – ако правителството не се справи, дори възможност да загуби изборите.

Като цяло служебните правителства внасят известно успокоение. Обичайно за тях се търси експертен профил – доказани професионалисти, необвързани с конкретни партии, със стабилна кариера и имена, несвързвани със скандали.

Служебните правителства печелят симпатии с авторитета на известност, подплатена с титли, успехи в професията и независимост, която внушава, че министрите в тях ще служат на народа за кратко, но няма да позволят да настъпи хаос и най-вече – ще организират честни и прозрачни избори, след които държавата да бъде поета от редовно демократично избрано правителство.

2021 година обаче предложи нещо различно – три парламентарни избора, преди да се стигне до съставяне на редовно правителство.

Не беше обикновен и служебният кабинет. Бързо стана ясно, че двама от най-дейните министри в него – икономическият Кирил Петков и финансовият Асен Василев имат политически амбиции отвъд кратките месеци живот на правителството, в което участват.

Бързо стана ясно и че осъществяването им е възможно чрез нов политически проект, който се роди почти веднага, след като „Янев 1“ приключи своята работа. Още знаковото им отсъствие във втория служебен кабинет даде да се разбере, че Петков и Василев си тръгват, за да се завърнат в политиката отново.

С двойното си гражданство – българско и канадско, Петков създаде и друг прецедент, който стигна до Конституционния съд. Политическите престрелки около случая обаче не повлияха на общественото мнение и с днешна дата той е министър-председател на България.

Историята най-добре оценява приноса на всеки кабинет, бил той и служебен. Обикновено в тези кратки месеци не се случват големи промени, а и няма как, защото липсва действащ парламент. Но без съмнение са възможни пропуски и грешки, които обществото отчита.

Може би най-горещият стол от две години насам е този на здравния министър – ако има противоепидемични мерки – защо ги има и колко са тежки за едни или други, ако няма – защо отсъстват. И успехите, и провалите в едно министерство нормално „се пишат“ на министъра, макар че би трябвало да е ясно, че това е твърде сложен апарат, за да е способен един човек ежедневно да го управлява и контролира напълно.

С днешна дата безспорен факт е, че разграничаването от предишното управление изстреля Петков и Василев директно в голямата политика и хоризонта на четиригодишен мандат.

От самото начало беше ясно, че новата партия „Продължаваме промяната“ най-вероятно ще влезе в парламента, но тя направи далеч повече – стана първа политическа сила и с многодневни преговори на експертно и лидерско ниво, стигна до четворната коалиция – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.

Така служебното правителство се превърна в своего рода трамплин не само за съпредседателите на новата партия. В редовния кабинет беше поканен и остана служебният премиер Стефан Янев като министър на отбраната, а постовете си запазиха вътрешният министър Бойко Рашков и образователният Николай Денков.

„Ще вкараме всичките си усилия обещанията да станат реалност“, каза Кирил Пеков, когато връчи веднага изпълнен мандата на президента.

Как ще се справи един много одобряван служебен министър като редовен премиер? Отговор на този въпрос ще даде още Новата 2022 година.

Източник: https://dnes.bg

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

С новите цени на газа: Топлиш 2 стаи, плащаш 300 лв. на месец

По-високите цени на енергийните борси в Европа – това е причината „Булгаргаз“ да иска по-голямо увеличение. Така се стигна до решението на КЕВР за повече от 30% ръст в цената на синьото гориво. С приетото решение цената на газа стана 133,41 лв./MWh. Още по темата 1 яну 2022 18:43 67 […]