На днешния ден през 1944 г. е роден Георги Братанов – емблематично ямболско име в българската литература. Оставил наследство от тридесет книги с поезия, белетристика, публицистични и сатирични текстове, драматургични издания и детски книги, включително. Лиричните му творби са превеждани на пет езика.
Георги Братанов остава сирак едва 12-годишен, средното си образование завършва в Ямбол, а после следва „Журналистика” в Софийския университет. През 1977 г. загубва напълно зрението си, а в периода 1990-2000 г. е главен редактор на списание „Зари” – орган на Съюза на слепите в България.
Носител e на престижни национални литературни награди, на орден „Кирил и Методий” /1979/ и наградата „Златен герб” на Ямбол /1994/.
В негова чест, през 2000-та (годината на смъртта му), е учредена награда на негово име за поезия и проза, която се връчва съвместно от Съюза на българските писатели и Съюза на слепите в България.
От 2002 г. Младежкият дом в Ямбол носи неговото име.
ПИРОВА ПОБЕДА
Вселената ни гледа и се чуди.
С протегнати към нас ръце
тя чака лятото
на земния ни път да я повика,
тя чака одата на радостта
да разцъфти
и да завърже щастие.
А ние треперим,
подсмърчаме,
молим,
злословим,
препъваме,
хапем,
убиваме.
За какво?
За кого?
За този тъй кратък
като дъх на глухарче
живот?!
***
на Руска
Какво ще сме след осем хиляди години?
Прашинки някакви на дъното
сред пясъците сиви.
А над нас ще бяга
бързотечно пак реката на живота
и никога през ум не ще й мине,
че ние съществуваме под нея.
Какво от туй, че толкова сме страдали
от щастие, от ревност и раздели!
Какво от туй, че любовта ни беше болка!
Прашинки някакви на дъното
след осем хиляди години.
И все пак
вярвам аз, че и тогава
на хората ще бъде нужно злато.
И може би по най-модерен начин
сред пясъците сиви
ще търсят точно нас –
любовта ни ако е успяла
в прашинки златни да ни прероди.