„Имперска реликва“. Все повече хора се „освобождават“ от руския език в Украйна заради войната

NetNews

Засилените въздушни атаки срещу украинската столица Киев принуждават Ирина, Светлана и Оля да прекарат часа си по украински език в кафенето срещу Националната опера. Обичайното място, където карат уроците си, е затворено, след като е вдигната въздушна тревога.

Трите жени, родом от Севастопол, Енергодар и Донецк – градове в южната и източната част на Украйна, окупирани на различни етапи от руската агресия – прекарват 90 минути заедно с повече от дузина ученици – повечето жени и също разселени. Всички опитват да повишат нивото на украинския си език. И, както някои казват, да се „освободят“ от руския.

Ирина има син в украинската армия. Тя е напуснала родния си Крим, както казва, защото „не мога да живея до черноморския флот, който обстрелва страната ни с ракети“. Иска да премине на украински, за да се „освободи от чувството за вина“.

Светлана е пристигнала в Киев само преди два месеца. Съпругът ѝ остава в Енергодар, където работи в Запорожката АЕЦ – най-голямата в Европа, завзета от руснаците в началото на тяхното нахлуване. Тя учи украински, за да „забрави месеците на окупация“.

Оля напуска Донецк през 2014 г., когато в този регион и съседния Луганск избухва сепаратистка война, подклаждана от Москва, като се надява да се върне до няколко месеца. Сега, след 8 години отсъствие от дома си в Донбас, тя преминава на украински език, защото е решила „да се съсредоточи върху бъдещето“.

Броят на украинците, които използват украински език изключително или през по-голямата част от времето в ежедневието си, се е увеличил от 49% през 2017 г. на 58% през 2022 г., а на за руския език е спаднал от 26% на 15%. Това показват данните от проучване, проведено през декември 2022 г. от известния украински политолог Володимир Кулик и Киевския международен институт по социология.

Тенденцията е още по-силна в публичната сфера, като 68% избират украински и само 11% руски език на работа и по време на обучение. Преходът е най-значителен в южната и източната част на страната, които традиционно са по-рускоезични от Западна и Централна Украйна. Там преминаването към украински език се превръща в широко разпространен знак на съпротива срещу окупаторите.

Реалността, която се крие зад тези числа, е по-сложна поради естеството на украинското двуезичие, при което почти всички пасивно знаят и украински, и руски, а мнозина говорят своя смесица между двата – суржик, малцинствени езици като кримско-татарския или унгарския.

Но докато много украинци продължават да използват и двата езика в ежедневието си въпреки гнева към Русия, който инвазията разпали, бързият преход от руски към украински език е видим навсякъде в Украйна – по улиците, в социалните медии, в книжарниците и, може би най-значимото – в частните пространства.

Мнозина в Украйна приветстват тази промяна, но процесът, ускорен от подновените опити на Русия да заличи украинската култура и да посее разделение в страната, която напада, далеч не е безболезнен.

„Език на яснотата“

„Руската федерация, федерацията на убийците и изнасилвачите, обяви война на моята родина, като се позова на защитата на рускоезичното население“, казва пред Радио Свобода украинският писател, роден в Донецк, Владимир Рафеенко.

„Те използваха самото ни съществуване, за да оправдаят войната си“, допълва той.

От началото на конфликта в Донбас руският президент Владимир Путин многократно и невярно обвинява Киев, че извършва „геноцид“ срещу рускоезичното население на региона. Рафеенко – романист и поет, който пише изключително на руски език и е част от руската литературна сцена през по-голямата част от кариерата си, има съвсем различни спомени за статута на руския език в родината си.

„Родителите ми и баба ми говореха на руски, както и всички останали около мен. Знаех Достоевски и Чехов наизуст, докато навърших 20 години, учих за руски филолог и никога не съм мислил, че ще използвам активно украински език, докато не се озовах във влака от Донецк за Киев през 2014 г., след като градът ми беше превзет от сепаратистите“, разказва той.

Рафеенко има предвид подкрепяните от Русия сили, а в някои случаи и руските войски, които завзеха части от Донбас, след като Москва разпали сепаратизма в Източна и Южна Украйна.

Володимир Рафейенко на авторското четене - 2015 г., Вроцлав, Полша


Володимир Рафейенко на авторското четене – 2015 г., Вроцлав, Полша

Войната, избухнала през 2014 г., кара 53-годишния Рафеенко да прекъсне връзките си с руския литературен свят. Но през 2017 г. той написва успешния си роман „Дължината на дните: Градска балада“, в който описва горчивата ирония на живота в сюрреалистичния „град Z“ в Донбас – своеобразно предсказание за значението, което буквата Z придоби през 2022 – символ на руската война в Украйна. Той обяснява, че в този момент се е позиционирал като двуезичен автор.

През 2019 г. публикува първия си роман на украински език „Мондегрин“, в който се разглеждат въпросите за паметта, езика и идентичността през призмата на историята на един бежанец от Донбас.

Към момента на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Рафеенко живее в село между Буча и Киев, което скоро попада под руска окупация – време, което не иска да помни.

„От 24 февруари насам ме преследва натрапчивата мисъл, че искам да се върна у дома“, казва той и прави пауза, преди да добави: „Но аз нямам дом“.

Рафеенко се кълне, че никога няма да се върне към „непристойния“ и „компрометиран“ руски език нито в писането си, нито в обществения или личния си живот.

„Може би пълното ми отхвърляне на руския език говори повече за моята травма, отколкото за някакви широки философски идеи“, казва той и добавя, че колкото и да се опитва, не може да се освободи напълно от книгите, които е чел, и от живота, който е живял. „Това е част от моята личност; тя ще загине, когато си отида.“

„Украинският език ми открива нови възможности и ме кара да говоря откровено“, каза той. „Това е език на яснотата, който ни позволява да се чувстваме отговорни за себе си и за света“.

„Имперска реликва“

Доброволното преминаване към украински език – като в случая с Рафеенко или жените в езиковия курс в Киев – макар и да е в подем, е част от по-голям процес.

Това беше напомнено на обществеността през януари, когато Киево-могилянската академия – един от най-старите и уважавани университети в Украйна, забрани използването на руски на територията си. В продължение на повече от 30 години обучението в университета се провежда на украински и английски, затова новата забрана се отнася до частните разговори между студенти, преподаватели и администрация.

„Не очаквахме, че това ще предизвика такъв отзвук“, каза пред Радио Свобода ректорът на университета Серхий Квит, визирайки вълната от подкрепящи и критични реакции, която заля социалните медии. По думите му забраната е била недвусмислено подкрепена от представители на всички членове на университета и не предвижда никаква форма на наказание.

Сградата на Киево-Могилянската академия


Сградата на Киево-Могилянската академия

Законосъобразността на забраната беше поставена под въпрос, но тя не отива много по-далеч от настоящата езикова политика в Украйна. Със закон от 2019 г. използването на украински език стана задължително в редица сфери на обществения живот, включително в администрацията, образованието, медиите и дори в ресторантите и магазините. След мащабната инвазия през февруари 2022 г. бяха въведени допълнителни ограничения за руските книги и музика.

Според Квит забраната трябва да се разглежда в контекста на щетите, които продължаващата война нанася на културата на Украйна и на университета.

„Някои от студентите и преподавателите на университета остават [у дома си в районите] под окупация. Някои от тях са се присъединили към армията. От началото на инвазията са убити 11 студенти и дипломанти“, казва той.

В старите сгради на университета стените на коридорите, датиращи от XVII в., са покрити с плакати, призоваващи студентите да получат военно обучение.

За Квит, който е и литературен критик, продължаващата война е „още една глава от вековното потискане на украинската нация и нейната култура“. Той твърди, че не трябва да има място за руския език в Украйна, наричайки го „имперска реликва“ и „оръжие на руската държава“.

В същото време той отбелязва, че въпреки забраната, руските книги ще останат в библиотеката на университета.

„Трябва да се защитаваме, но няма да горим книги. Ние не сме руснаци и смятаме свободата за централна част от нашата политическа култура“, каза той.

„Езикоубийство“

Украинските учени твърдят, че първото изгаряне на украински книги – или по-точно на книги, написани на украински вариант на староцърковнославянския език, се е състояло през 1627 г., в период, когато руският и украинският език се оформят като отделни езици. Те твърдят, че московският патриарх Филарет е наредил да се изгорят дидактичните евангелия, издадени в Киев на местния език на кирилица, за да се гарантира монополът на Москва върху печата.

Посетителите на Киево-Могилянската академия могат да научат за този епизод от паметна плоча, поставена до него в историческия квартал Подил. В целия исторически център на Киев плочи като тази бяха поставени през лятото и есента на миналата година от активисти на проекта Linguicide („Езикоубийство“), който има за цел да проследи това, което инициаторите му описват като „история на манипулацията“ от страна на имперска Русия и Съветския съюз.

Валентина Мержиевска, преподавателка от Киев, която е инициатор на проекта, сама преминава от руски на украински език след Оранжевата революция от 2004-2005 г., по време на която изборната победа на по-благосклонен към Москва кандидат е отменена на фона на огромни протести заради доказателства за измами.

„Отдавна се чувствах измамена като рускоговоряща украинка, но не разбирах напълно колко дълбока е тази манипулация“, казва тя и добавя, че преминаването от един език на друг е „преди всичко предизвикателство за идентичността на човека“.

Валентина Мержиевска до мемориална плоча, посветена на антиукраинските репресии


Валентина Мержиевска до мемориална плоча, посветена на антиукраинските репресии

През вековете на руското политическо господство над Украйна, въпреки несъгласието на следващите поколения украинска интелигенция, руският език е широко разпространен като „висок“ език, свързан с властта и социалния статус, докато украинският е представян като „нисък“ език на селото.

Тази динамика започна да се променя не толкова отдавна. Бащата на Мержиевска преминава на руски език, след като в края на 60-те години на ХХ век се преселва от по-малък град в Киев, където се жени за рускоговорящата ѝ майка. Когато в началото на двадесетте си години тя започва да говори предимно украински, често среща враждебност или неразбиране. Но днес двамата ѝ синове тийнейджъри имат ограничени познания по руски език и почти никога не го използват в ежедневието си.

На мемориална плоча, поставена съвсем наскоро, е изписана годината 2022. Тя е посветена на политиките на русификация, които според Киев и очевидци Русия прилага в окупираните от нея райони. Става дума за разграбване на музеи, кражба на културни артефакти, разрушаване на украински паметници, поставяне на статуи на руски културни и исторически личности и русифициране на образованието в училищата.

Рециклиране

Тези действия не остават без отговор. Всяка седмица „Сяйво Книги“ – една от най-старите и най-големи книжарници в Киев, събира около 2 тона книги на руски език и ги изпраща за рециклиране. Парите, получени в замяна, се даряват на украинската армия.

„Имаше седмици, в които събирахме около седем тона и трябваше да изнасяме кашони с книги по няколко пъти на ден“, казва пред Радио Свобода Хлиб Малич, 27-годишният директор на книжарницата.

Хлиб Малич и Анастасия Хазова - пресаташе на книжарницата, пред подготвени за рециклиране руски книги


Хлиб Малич и Анастасия Хазова – пресаташе на книжарницата, пред подготвени за рециклиране руски книги

„Сяйво Книги“, единствената държавна книжарница в Киев, провежда и други програми – като насърчаване на четенето сред децата и пенсионерите и срещи с нови автори – и се стреми да се превърне в център на ветеранската литература, която е в подем в Украйна.

Малич казва, че хората от всички възрасти и среди, които носят своите колекции от рускоезични книги за рециклиране, отразяват факта, че все повече украинци са съгласни, че всяко руско съдържание е безполезно и потенциално опасно за Украйна.

Все пак руският език е запазил част от статута си в Украйна, отчасти защото с около 258 милиона души по света, които го говорят, той функционира на пазара за културни стоки – като телевизия, музика или книги – който е много по-голям от украинския.

В рамките на Украйна този дисбаланс се променя постепенно след разпадането на СССР през 1991 г. Но напоследък, поради ограниченията на руското съдържание и преминаването към украински език в национален мащаб, обратната ситуация се превръща в ново статукво.

Модерните независими книжарници, които се появяват в Киев въпреки продължаващата война, са видим знак за тази промяна. В тях могат да се намерят популярни съвременни украински автори като Серхий Жадан или Оксана Забужко, нови издания на украинската класика, исторически книги, които сега са много търсени, както и все по-достъпни украински преводи на чуждестранна литература.

Въпреки това опитните библиофили в Киев казват, че най-големи шансове да се сдобият с редки и нишови заглавия има на открития книжен пазар „Петривка“. Легендарното място е най-големия пазар на книги в Украйна и дестинация, където любителите могат да разглеждат с часове.

Една от най-големите книжарници на пазара се държи от Олександър Дробин, 78-годишен бивш войник. Високите редове от тематично категоризирани книги на руски и украински език създават лабиринт, в който само той знае как да се ориентира. Дробин е тук почти всеки ден, помага на клиентите и разговаря с приятелите си, докато на заден план звучи спокоен джаз.

„Никой не знае колко книги има тук и никой никога няма да разбере“, каза той пред Радио Свобода. И добави, че най-голямата категория в колекцията му са специализираните книги, тъй като по образование е инженер, въпреки че много хора идват да си купят световна литература в руски преводи, както и украинска класика.

Александър Дробин в своята книжарница на книжния пазар "Петровка" в Киев


Александър Дробин в своята книжарница на книжния пазар „Петровка“ в Киев

Дробин прекарва голяма част от живота си в бази на съветската армия в Беларус, Полша, Германия, Русия и Афганистан. Той е отгледан в руския Далечен изток, след като баба му и дядо му са депортирани от южната част на Украйна, Николаевска област, по време на управлението на съветския диктатор Йосиф Сталин.

„Ако бях по-млад, щях да отида да се бия, особено като се има предвид, че нашите момчета се бият толкова красиво“, каза той, след като приключи телефонен разговор с познат на фронтовата линия.

Дробин – който не е чувал за кампанията на „Сяйво Книги“, каза, че не вижда смисъл в унищожаването на руски книги, като се аргументира, че рускоезичното население трябва да бъде „обезпечено с книги“. Той добави, че единствените книги, които се изхвърлят от магазина му, са тези, които са се намокрили от дъждовната вода, стичаща се през старите покриви на сергиите.

Казва, че руската инвазия го е принудила да затвори магазина си за кратко, но след два месеца се е върнал.

„Мислех, че войната ще съсипе бизнеса ми, но се оказа, че сега хората имат още по-голяма нужда от духовна храна. Имат нужда да избягат от жестокостта на войната“, казва още Дробин.

Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Времето днес: Слънце и дъжд, температурите до 26 градуса

Снимка: БГНЕС Минималните температури в страната днес ще бъдат от 9 до 14 градуса. Сутринта по Черноморието ще има ниски облаци, а на запад ще бъде слънчево. Следобед ще превалява и прегърмява главно в южните и източни райони. Вятърът ще бъде слаб от североизток, със скорости до 20 километра в […]