„Късата клечка“. Защо майчиното здраве в България е въпрос на късмет

NetNews

На 24 май следобед млада жена постъпва в УМБАЛ „Канев“ в Русе за нормално раждане на второто си дете. В хода на раждането ѝ е съобщено, че състоянието на бебето се влошава, и е направено спешно цезарово сечение. На сутринта 29-годишната родилка умира.

Думите на съпруга ѝ Мартин – „от болницата ни казаха, че шансът е 1:1000, изтеглили сме късата клечка“ – обикалят всички медии. Близките се усъмняват, че родилката не е получила необходимото следоперативно наблюдение, а прокуратурата в Русе започва проверка по случая. Логичното предположение би било, че това означава, че ако има виновно поведение на медицинско лице, то ще бъде установено и наказано.

Реалността обаче може да се окаже друга.

Случаят в Панагюрище

Огнян Янев разказва, че целият е настръхнал, когато гледа в телевизионните новини включването на Мартин. Огнян е баща на 17-годишна родилка, която умира по наглед идентичен начин в края на 2019 г. в „Унихоспитал“ в Панагюрище.

Сякаш видях собствената ни история да се повтаря.

„Сякаш видях собствената ни история да се повтаря“, казва Огнян.

„Тогава докторът, когото бяха изпратили да говори с нас, ни обеща, че ще се вземат мерки. Мерки за какво? Минаха повече от три години, а ние дори не сме видели тройната експертиза, която прокуратурата уж възложи веднага след като си отиде детето ни“, разказва Огнян.

По думите му делото за смъртта на дъщеря му все още не е влязло в съда.

Смъртта ѝ е заличена дори от статистиката – за 2019 г. НСИ отчита нулева майчина смъртност, макар за същата година НЗОК да твърди, че починалите родилки са поне седем, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да е проверявала шест такива случая, а експертно изследване през 2022 г. е установило осем. Както Свободна Европа писа, вече трета година това разминаване в статистиките на различните институции се повтаря и никой не взима мерки.

Липсата на интерес от страна на институциите към смъртта на една млада жена, оставила две деца без майка, както и към отчитането на майчината смъртност като цяло, не е проблем единствено за семействата на починалите жени.

Системни проблеми – индивидуални наказания

„Всеки случай на медицинско усложнение, който е свързан по някакъв начин с медицинското обслужване, би следвало да подлежи на анализ. Той трябва да покаже кои са слабите места, в които да се включат допълнителни защитни механизми, за да не се допускат същите предотвратими нежелани последици отново“, обяснява адв. Мария Шаркова, специалист по медицинско право.

В България обаче подобен анализ не се случва. Дори след проверки на ИА „Медицински надзор“ при установяване на нарушения, агенцията най-често поставя административни или персонални наказания, което е неефективно.

Вместо да говорим за фундаменталните проблеми на родилната грижа у нас, често се налага някаква глоба на болницата за напълно несвързано административно нарушение.

„При една такава трагедия, вместо да говорим за фундаменталните проблеми на родилната грижа у нас, често се налага някаква глоба на болницата за напълно несвързано административно нарушение, и персонално наказание на някой медик. Това обаче не решава никакъв проблем, затова години наред казусите се повтарят“, коментира още адв. Шаркова.

Краят на омагьосания кръг

През 2022 г. НЗОК възлага на екип от експерти да анализират майчината смъртност за периода от 2010 до 2020 г. Екипът събира данни директно от болниците и установява, че те нерядко са непълни или неточни, излизат брой смъртни случаи, различен от официално обявения, а разпределението на причините, довели до фатален край, буди допълнителни въпроси.

Докладът от проучването препоръчва държавата да създаде специална национална програма за контрол на майчината заболеваемост и смъртност, да се изготвят ежегодни анализи на смъртността при родилките и да се актуализират правилата за добра медицинска практика в акушерството, съобразно изводите от тези анализи.

За да се актуализират добрите практики обаче, те първо трябва да бъдат разписани и внедрени, а този процес в България въобще не е започвал. Задължението за разписването на правилата за добра практика е на Българския лекарски съюз, а за одобрението и публикуването им – на министъра на здравеопазването. Последните законодателни промени, с които се вменява това задължение, са от 2018 г. Те поставят и срок за изпълнението му, който обаче към днешна дата е просрочен с години.

За сравнение – от 2018 г. насам Световната здравна организация два пъти обнови препоръките си, свързани с раждането, а националните насоки за добра практика в системи, упражняващи медицина, базирана на доказателства, се актуализират дори на по-кратки интервали от време.

Кой прилага „добрите практики“

При отсъствие на единни, разписани правила, се създават условия всяка болница, а понякога и всеки лекар, да работи „както си прецени“.

Видимите болнични статистики (например за дела раждания с цезарово сечение) сочат, че например в една болница може да има 30% оперативни раждания, а в друга – почти 100%. Също толкова драматични разлики могат да се наблюдават дори в практиката на различни специалисти, работещи в едно и също лечебно заведение.

Тези различни практики понякога се дължат на субективните решения на конкретни медици – едни прилагат медицина, базирана на доказателства, други вярват, че „медицината е изкуство“.

Друг път обаче са резултат от обективни затруднения, с които те се сблъскват – недостиг на персонал, лоша инфраструктура, липса на ключови лекарства и консумативи, необходимост да се изпълнят определени стъпки „заради пътеката“ или обратното – невъзможност да се изпълнят определени необходими процедури „в рамките на пътеката“, недостиг на финансиране и др.

В обобщение може да се каже, че пътят не само към понижаване на майчината смъртност, но и към повишаване качеството на родилната грижа като цяло, минава през данни, анализ, признаване на проблемите и решаването им с помощта на науката.

Добрата новина е, че безкрайното закъснение на България в осъвременяването на родилната грижа дава шанс на страната да черпи идеи от огромен чужд опит.

Лошата – че не се забелязва достатъчно хъс да се търси нещо повече от отмъщение за поредната изтеглена „къса клечка“.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Бившата жена на Петьо Еврото обвини Сарафов в корупция. Твърди, че не е виждала Гешев в "Осемте джуджета"

Бившата съпруга на бившия ръководител на столичното следствие Петьо Петров, известен с прозвището „Еврото“ – Любена Павлова, обвини заместник-главния прокурор Борислав Сарафов в участие в корупционни схеми, свързани с бившия ѝ съпруг. В същото време тя каза, че не е виждала никога главния прокурор Иван Гешев в ресторанта „Осемте джуджета“. […]