Назначаването на бившия главен комисар на МВР Ивайло Иванов за шеф на Столичния инспекторат от кметицата Йорданка Фандъкова е откровен скандал. Иванов бе дисциплинарно уволнен през май 2021 заради полицейското насилие срещу протестиращите през лятото на 2020.
Това далеч не е първият случай, в който бившите управляващи „трудоустрояват“ свои кадри, компрометирани в очите на обществото. По-рано през 2021 стана известно, че Андон Андонов, „най-тежко” наказаният за същия случай, който по време на протестите е бил на ръководна позиция в СДВР, е получил „пристан” в Бюрото за защита на свидетелите, което доскоро бе под шапката на главния прокурор Гешев. Междувременно тъкмо Прокуратурата на РБ е институцията, призвана да разследва полицейското насилие…
Докато на власт бе третото правителство на Борисов, срещу което бе насочено и недоволството, изляло се по площадите, институциите направиха опит да омаловажат, за да не кажем – да потулят – действията на органите на реда, които превишиха правомощията си. Едва след промяната на политическата ситуация през 2021, когато ГЕРБ и ДПС изпаднаха в политическа изолация, „новата власт” се зае да осветява полицейското насилие.
Брутални кадри на насилие
Всички видяха бруталните кадри с полицаите, които през нощта на 10.07.2020 влачеха протестиращи, налагаха ги с палки и ги ритаха под колоните на Министерския съвет. Чухме шокиращия разказ на бития студент по право Евгени Марчев, разбрахме за отвратителния случай с полицая, снимал с телефона си разсъблечено и пребито момиче от протеста. Едва на 4.10.2021 МВР призна и за побоя , нанесен на журналиста Димитър Кенаров от полицията, докато той отразявал протестите в началото на септември 2020. Трябваше АЕЖ да обжалва опита на същите органи да оставят обществото в неведение за побоя. През февруари 2021 се разбра, че прокуратурата, която се позовава на свидетел, наблюдавал ситуацията „по телевизията”, е отказала дори да заведе досъдебно производство за побоя над Кенаров. Взеха ли си поука политиците и институциите изобщо от тези разтърсващи и срамни за една демократична и правова държава случаи?
Казаното по-горе относно казуса с Ивайло Иванов не означава, че трябва да му се забрани да работи, да му се „сложи черен печат” в паспорта. Нито пък провиненията на няколко полицейски служители трябва да стават повод за нападки срещу полицаите у нас изобщо; в огромната си част те спазват своите задължения и вършат достойно работата си. Но като началник на Столичния инспекторат в ръцете на г-н Иванов отново ще бъде поверено спазването на правовия ред – дейност, в която той, меко казано, е показал, че не се справя. Този път Иванов ще трябва да контролира дали и как „всички физически и юридически лица на територията на Столична община спазват актовете на СОС, законите, подзаконовите нормативни актове и договорите, по които страна е общината”.
В интерес на гражданите ли е това назначение?
Защо отново му се гласува доверие? На какво основание? Трябва да се запитаме дали инспекторатът ще проверява безпристрастно и най-важното в интерес на гражданите, а не в интерес на партийните велможи и техните бизнес партньори, някои изключително проблематични за столицата въпроси като замърсяването на въздуха, изхвърлянето на строителни отпадъци и прочие?
Отношението към протестите и полицейското насилие ще бъде по всяка вероятност и тема на предизборната кампания. Особено важно е ректорът на „Софийския университет” проф. Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ, да коментира случаи като този с Иванов и Андонов. В интервю по НОВА, социалният антрополог Харалан Александров, който е член на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Герджиков, осъди полицейското насилие по принцип, ала заяви, че по време на протестите през лятото на 2020 „младите хора на България биха полицаи”. Интересно, дали така мисли и проф. Герджиков?
Автор: Петър Чолаков
