Най-често срещаните полово-предавани заболявания и как да се преборите с тях

NetNews
Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Д-р Даниел Янков е специалист по кожни и полово-предавани болести, един от най-добрите дерматовенеролози в Югоизточна България. Занимава се с диагностика и лечение на всички групи кожни заболявания, както и с ранно откриване, диагностика и лечение на полово-предавани болести. Д-р Янков е помогнал на много свои пациенти и за навременно откриване на кожни карциноми.

В това интервю на Яна Бояджиева от БЛИЦ с д-р Янков се акцентира на характерното за най-често срещаните полово-предавани заболявания, но ще обърнем внимание и на постковидните оплаквания на пациентите.

– Д-р Янков, кои са най-често срещаните кожно-венерически заболявания?

– Ще започна с едно от най-често срещаните заболявания от тази група при мъжете. Става дума за баланит. Това е заболяване, което протича с възпаление на половите органи. Веднага бързам да уточня, че не е задължително баланитът при мъжете да е полово-предаван. Той може да се предизвика и от различни бактерии и гъбички, които човек може да получи и по друг начин.

Аз например, неколкократно съм откривал захарен диабет при мъже с тежка форма на баланит по половите органи. В смисъл, подозирам и впоследствие се оказвам прав, че тези пациенти са с висока кръвна захар. Интересното в случая е, че те не знаят за това, че са развили захарен диабет. Съответно при изследване нивото на кръвната захар се установява, че имат диабет, вследствие на който развиват тежки форми на гъбички. Те, от своя страна се проявяват под формата на различни баланити.

В тази връзка, има още едно заболяване от тази група, пак при мъжете, за което си заслужава да споменем, въпреки че е по-рядко срещано. Става дума за склероза на пениса. Също много интересно заболяване, което протича с нарушаване на целостта на кожичката по половия член, вследствие на което тя започва да губи своята еластичност. В началото заболяването може да се лекува с различни видове кремове. Ако започне да прогресира много, се налага и изрязване на част от кожичката. Така че, това е още едно характерно за мъжете заболяване в тази сфера.

– Кое е най-често срещаното полово-предавано заболяване и при двата пола?

– Може би най-често срещаното от полово-предаваните заболявания това са хламидиите. Например, т.нар. хламидия-трахоматис е причинител, който се среща доста често. Предава се преди всичко по полов път. За да се провери носителство на този причинител, се прилагат различни тестове. Например, измерва се имуноглобулинът в организма. Важно е да се отбележи, че се лекуват задължително и едновременно и двамата партньори. Провеждат се няколко курса на лечение в продължение на няколко месеца. Лечението наистина е продължително, но пък се постигат добри резултати.

– Как се проявява това заболяване? Каква е клиничната картина?

– Хламидията действа като вътреклетъчен микроорганизъм, т.е., вътре в клетката. Обикновено оплакванията са по-дискретни: леко парене, леко дразнене; някакъв лек уретрален секрет при мъжа и съответно лек влагалищен секрет при жената. Заболяването се доказва чрез изследвания на кръвния серум за търсене на имуноглобулини. Понякога, ако заболяването продължава дълго време, може да доведе до стерилитет и при мъжа, и при жената.

Искам да отбележа, че е възможно хламидийната инфекция да протича и асимптомно, т.е., да няма никакви оплаквания. И се открива на случаен принцип. Пациентът е чул за това заболяване и е решил да се изследва. Тогава може да се открие и диагностицира. Или специалистът дерматовенеролог го насочва, за да се установи диагнозата. Но много пъти, както споменах, пациентът няма никакви оплаквания, т.е., той е само асимптомен носител, а заболяването в същото време може да се разпространява и съответно да уврежда различни органи.

– Бихте ли посочили и по-рядко срещаните полово-предавани заболявания, ако има такива?

– Има по-рядко срещани заболявания в тази сфера. Например, гонореята (популярна сред хората като трипер). При него вече проявите са много по-интензивни и по-обилни: като отделяне на гноевиден секрет и силна болка – възниква спонтанно или при уриниране. Това заболяване също може да се установи и диагностицира чрез изследване на носителство на гонококите. Съответно се провежда лечение. Най-бърз резултат дава инжекционната форма на лечение, но може да се провежда терапия и с таблетки.

– А има ли полово-предавани заболявания, които могат да доведат до тежки усложнения, ако, разбира се, не се диагностицират и лекуват навреме? В т.ч. и злокачествени?

– Не, полово-предаваните заболявания не могат да се изродят в злокачествени. Но, както вече споменах, може да се стигне до стерилитет. Което е доста сериозно. Могат да предизвикат дори абсцес в долните отдели на коремната кухина

Такова тежко състояние може да предизвика гонореята, за която говорихме току-що. Може да доведе до абсцес в отделителната система – на пикочния мехур, на бъбреците, на яйчниците. Зависи докъде е напреднала инфекцията, колко време е присъствала в организма, какъв е имунитетът, дали той ще отреагира с някакво оплакване или само с носителство. Ето това са вече сериозни последици за пациента.

Истината е, че гонореята си я има и сега, както и едно време. Не се среща вече толкова често, но пък и не е толкова рядко. Причината е, че пациентите започнаха да се самолекуват. Имам предвид следното: при мен всеки втори пациент с гонорея се е лекувал с нещо. А дали е туширал донякъде заболяването или само го е маскирал, последиците са за пациента. По тази причина се създава усещането, че това заболяване не се среща толкова често. Пациентите пият антибиотици и то безобразно, надявайки са да овладеят ситуацията. Но в цял свят антибиотици се изписват само с рецепта от лекаря, докато тук всеки може да си купи какъвто си иска антибиотик.

Има пациенти, приемали по 5-6 вида антибиотици, преди да дойдат при мен. Но след прием на 5-6 вида антибиотици организмът е станал резистентен, устойчив и тогава много по-трудно ще се хване инфекцията. И вече съответно много по-трудно ще се повлияе.

В крайна сметка, има и отговорни хора, които идват при първите оплаквания. Има и такива, които дълго време се самолекуват, а последиците, както вече споменах, са доста сериозни и са за сметка на пациента.

– Кое е най-характерното, което трябва да се знае за полово-предаваните заболявания от гледна точка на профилактиката?

– Относно полово-предаваните заболявания съветвам да се потърси консултация със специалист при всяко атипично оплакване, което се появи: като обрив; като вид секрет, който се отделя или като вид образувание. Като например, кондиломите – островърхите брадавици – изключително често срещано проявление.

Идват пациенти със стотици брадавици. Ние сме обсъждали с вас тази тема и тенденцията не се е променила много. Заболяването продължава да е изключително разпространено. Не може млад, интелигентен и отговорен човек да ги вижда тези брадавици (те от една стават две, три, десетки) и да си казва, че това е нещо, което ще премине от само себе си. А в крайна сметка, лечението е продължително и упорито.

Освен това организмът вече се е опаразитил и имунитетът спада. Затова става изключително трудно, понякога месеци наред се налага да се лекува. Така че, основната препоръка: ако забележите по кожата и тялото си нещо атипично, такова, каквото не сте имали до този момент, да се обърнете към дерматовенеролог, т.е., специалист по кожни и полово-предавани болести.

Защото едно образувание се премахва веднага, без да е заразило околната кожа. Докато десетки и стотици образувания се премахват много бавно и трудно. И след това те отново рецидивират, т.е., пак се появяват, тъй като организмът вече е с по-слаб имунитет.

– Д-р Янков, какво е характерно за случаите от вашата практика напоследък?

– Новото – от зимата, та и досега, са тежките косопади вследствие ковид-инфекцията. Предимно при преболедували жени. Много такива пациенти с тежък косопад имам всеки ден в кабинета си.

Мъжете обикновено имат мъжкото андрогенно оплешивяване, затова почти не са идвали с такъв вид оплакване. Идвали са жени, на които буквално темето прозира при първия преглед още. Особено, ако жената е с по-рядка коса. Т.е., много интензивен косопад в продължение на един-два месеца. Обикновено настъпва около втория-третия месец след преболедуване.

Искам да отбележа обаче, че почти няма пациентка, при която да не сме успели да спрем косопада. Това е важно да се знае. Прилагаме терапия. Трудно ми е да кажа доколко се стига до пълно възстановяване, но при всички пациентки съм успял да спра косопада със съответната терапия. Това е интересното от последните месеци. И други колеги споделят за такива пациенти.

– А имате ли пациенти, които са забавили диагностиката и съответно лечението заради тази дълга пандемия?

– Разбира се, че имам. Има такива, които се страхуват дори за преглед да дойдат и това съответно дава някакво отражение на основното им заболяване. Има и хора на легло, в дома си. Аз не съм отказвал преглед и в домашни условия, защото има трудно подвижни хора или такива, които не могат да излизат по друга причина. Да, има пациенти, при които основното заболяване е прогресирало поради страха от контакти с други хора, но в крайна сметка, последиците са по-тежки и от самото заболяване понякога.

Някои свикнаха с продължителната епидемия, но други не могат. Пак в тази връзка искам да кажа още нещо. Има и заболявания, които предизвикват фобия, в т.ч. и в нашата медицинска сфера. Например, венерофобия и акарофобия. Много интересни фобии. Наши пациенти, които си мислят, че са болни от венерическо заболяване или от краста, например.

– За пръв път чувам, че съществуват и такива фобии…

– Имам пациентка, която е идвала при мен поне 10 пъти. А знам, че и при други колеги е ходила много пъти. Десетки пъти идва при мен на преглед с безпокойството, че е болна от краста. След провеждане на лечението (защото може изобщо да не е имало краста, но приемаме, че първият път е имало) заболяването отминава. Това е сравнително често заболяване, понякога само за ден преминават по няколко пациенти с тази диагноза.

Тази болест се лекува за 4 дни с правилното лечение. Относно тези пациенти, за които говоря, те развиват чувството, че не са излекувани. Като при всеки минимален сърбеж, при всяка обикновена пъпчица тази пациентка си мисли, че е краста

Ето това се нарича акарофобия, т.е., страх от акарите и в случая – от причинителя на крастата. И се започва едно безкрайно ходене по лекари, които в случая трудно могат да помогнат. При същинската акарофобия, когато има някакво разчесване и разраняване, ние я лекуваме заедно с психолози или психиатри.

– От какво се страхуват пациентите с венерофобия, за която също споменахте?

– Също много разпространена фобия е страхът от венерически заболявания. Среща се много често при млади момчета и мъже. Ако например веднъж е преболедувал от нещо и то е преминало, страхът и мисълта, че може да има зараза, води до венерофобия. Говорим за обикновен баланит, който може да се случи и по банален начин. Може да възникне при измиване с неподходящ сапун или гел например. Или пък, ако е имал контакт с непознат партньор.

След това вече страхът нараства и мисълта, че може да има зараза дори и при провеждане на изследване, след прилагане на лечение, дори и без каквито и да е оплаквания, този човек след известно време развива тази фобия. Страх, че има венерическо заболяване. Той започва да си въобразява, че всеки сърбеж или обрив говорят за венерическо заболяване.

Започва ходене по различни лаборатории от самия пациент и неконтролируемо желание за изследвания. Както и за лечение при различни лекари. Има пациенти, които в крайна сметка приключиха с изцяло психиатрична помощ при развиване на венерофобия, тъй като дерматологът няма с какво повече да помогне. Това е заболяване на психиката вече.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

9 октомври 1974 г. : Умира Оскар Шиндлер

На 9 октомври 1974 г. на 66-годишна възраст умира Оскар Шиндлер. Oскар Шиндлер е немски индустриалец и член на Нацистката партия, който има заслуги за спасяването на живота на 1200 евреи по време на Холокоста, намирайки им работа в заводите си в окупирана Полша и протекторат “Бохемия и Моравия”. Това […]