Въпросът за носенето и неносенето на сутиени е от една страна практически, но в него се преплитат естетика, фантазии, фетиши и важни истории от феминизма, пише dir.bg.
Трябва ли женските гърди, нещо толкова естествено, да се скриват, защото обществото е създало конвенции, че да се излиза без сутиен, видиш ли, не е прилично и някой може да се засегне или да бъдеш публично осъдена като развратница.
Има естетическа гледна точка – бельото действа на фантазиите, може да ги управлява и е фетишистко по своята природа – натрупано е със значения и символи, то самото изработва такива. Тоест това е и аксесоар, който насочва към идентичността ни. Задава определени кодове.
Във втората вълна на локдауна едно е сигурно. Повечето жени тотално са изключили съществуването на сутиена и дори да излязат до магазина или на разходка в парка, далечният, някогашен навик, вече е избледнял, както са отлетяли навиците ни за неподправен, див, лекомислен социален живот, красиви рокли и всякакви удоволствия.
Маловажността на тези аксесоари се разкри, когато излизането само по себе си стана по-важно от всичко. Тази малка глътка въздух, след значително прекарване на времето вкъщи, без сутиени и суета, превзема изцяло фокуса на самото излизане, който вече отдавна се е изместил от изискванията ни за приличие, визуалните ни претенции как и дали ще прозират зърна и е отишъл отвъд всичко това – към слънце (витамин D) и евентуално (в идеалния вариант) 3 изречения с продавачката или някой съсед от отсрещния тротоар.
Локдаунът промени много човешки навици. Общуването, начинът, по който гледаме хората около нас, по-малката консумация на определени стоки, които може би си даваме сметка, че сме събирали напълно излишно. Но също така и начинът, по който се появяваме навън. За някои жени сутиенът е такъв аксесоар – щом излизаш, слагаш го. Той маркира територия – напускаш личното пространство, отиваш в публичното – там не може без сутиен!
Много жени по света признават, че усетили сегашния комфорт, едва ли биха се върнали отново към затягащите функции на сутиените. Според тях тук става дума наистина за дългопрактикуван навик, който по време на тези месеци е бил изкоренен.
За много жени, разбира се, важно е да кажем, сутиенът се носи по физически причини, особености на гърдите или пък жени, които кърмят.
Въпросът обаче е дали в стандартния случай за мнозина, сутиенът ще се окаже неудобен и излишен, защото така изглежда. Ще повлияе ли това на индустрията?
Любопитно е обаче, след като вече виждаме влиянието на изолацията върху този навик, удобство, задължение, еротичен аксесоар и каквото още персонално значение му добавим, как и дали жените ще посегнат отново към забравените някъде в тъмната бездна на шкафовете си сутиени. Има два варианта:
a) Сутиенът остава завинаги там, гниещ, забравен, никому ненужен, с фатално спихнати символики, анти-еротичен, досаден, демоде, насмешлив парцал.
b) Сутиенът възцарява влиянието си с нова невиждана сила, защото в изолационния период сме прегладнели за него и чакаме някога да отворят магазините отново и да хукнем да си купуваме даже по-ирационални за традиционното ни Аз модели. Захвърляме фланелките на рок банди от гимназията, които в момента ползваме за пижами, отново се пристягаме и се убеждаваме, че сутиенът, макар и временно загубил за кратко позиции, е вечен и зависимостта от него е неизкоренима.
