„Реших да напиша книгата предвид ситуацията в българското общество и тоталното му разделение”, разказва авторът. Тя е направена като учебник, който съдържа 10 глави. Сред разгледаните теми са основни понятия, същност, класификация и мениджмънт на националната сигурността, държава и държавни институции, организация и управление на системата на националната сигурност, държавен потенциал за сигурността, науката за ценностите на обществото, теорията за конфликта и конфронтацията. Включени са и 5 приложения – художествени есета за националната сигурност, за изборът свобода или сигурност и за хуманизма. По думите на акад. проф. Николай Петров, основната теза, на която се набляга в труда е за свещената история на християнската религия, която се разглежда като обединител на българската нация и като основна ценност на нашето общество.
Целта на учебника е да се представи известните и прилагани практики, подходи, методи и средства за организиране и управление на националната сигурност в аспекта на четвъртата индустриална революция. На фона на противоречивото европейско и световно общество се разглеждат и дискусионни проблеми. „Ние не можем сами да си осигурим националната сигурност и поради това като новост в този учебник е прокарана идеята да се използва обединителната сила на християнските ценности и религия. Чрез тях искам да върна хората от прекаления стремеж за забогатяване и меркантилността към общуването помежду им, към спомена за величието на държавата ни, като на тази база се опитаме да постигнем обединение на нацията”, споделя писателят.
„Според нашето законодателство националната сигурност е динамично състояние на държавата и обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, като са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите. Американският президент Теодор Рузвелт при откриването на Панамският канал казва, че държавата се намира в състояние на сигурност, когато не ѝ се налага да пренася в жертва своите законни интереси, за да избегне война и когато тя е в състояние да се защити при необходимост своите интереси и себе си чрез водене на война. Ние това нещо не можем да го направим в момента. В интервала 1998 – 2005 армията ни бе драстично съкратена под влиянието на външни сили. На нас ни е отредено да развиваме туризъм, лека промишленост, малко култура”, казва още акад. проф. Николай Петров. Според него в България няма никаква приемственост по отношение на националната сигурност през последните 30 години. Трябва да се погледне научно на този въпрос, а не да се избягва разговор и дебат по тези проблеми, както се случва в целия период на прехода.
„Много сме беседвали и разговаряли по темите, които са в самата книга. И сега всички избягват въпроса за националната сигурност. Всичко друго се говори в обществото, коя партия, какво ще направи, никъде няма споменато в техните програми националната сигурност. Тя не само че е феномен, тя е над всичко и всеки ден трябва да се работи за нея”, споделя Жельо Учков, собственик на едноименната издателска къща, с чиято помощ излиза книгата. Според него и обикновеният човек също участва в националната сигурност. Като тръгнеш от семейството, през цялата структура на държавата, през всички обществени организации и учреждения и стигнеш до народното събрание и президента, всички са ангажирани с националната сигурност. В момента можем да кажем, че България няма национална сигурност и тя разчита на сигурност на чужди държави и организации.
„Преди 30 години бяхме във Варшавския договор и бяхме достоен член, имахме икономика, армия, силови структури, промишленост. А сега в момента на нас всичко ни е дадено под наем и на концесия, няма как така да имаме национална сигурност. Ние не сме равностоен член на НАТО. Националната сигурност има много елементи – силови структури, състояние на икономиката, включително информатиката, електронните медии. Нашата икономика не произвежда нищо за осигуряване на националната сигурност. Държавата трябва да има мирновременен запас за катаклизми, епидемия земетресение, трябва да имаме и военновременен запас. Ние обаче нямаме производство и няма как да направим такъв резерв. Този проблем не се изучава както трябва и както изисква важността му, не хващат същината на въпроса”, е мнението на Учков.
Книгата завършва със следното обобщение: „XXI век ще бъде епоха на световна борба за бъдещето на света на фона на информационната революция и съществуващото планетарно информационно общество. Възможно е, за съжаление, цели държави и етноси и култури да бъдат изтрити от хода на историческия процес. Ще оцелеят и победят само тези социални системи, които са споени с общ национален код. Такъв национален код е християнската религия. Оцеляването на България е свързано с минимизация на социалната поляризация и стремеж към високо ниво на знание и образование”.
„Все пак аз вярвам, че нашата българска нация и малката ни красива държава ще оцелеят”, убеден е авторът акад. проф. Николай Петров.
