Огнян Стамболиев: „Преводът за мен е родство по избор…“

NetNews

Огнян Стамболиев е роден през 1947 г. в Русе. Завършил е българска и италианска филология в Софийския университет. Специализирал е румънски език в Букурещкия университет. Критик, журналист, преводач. Автор е на книгите: „Несравнимият Кирил Кръстев“, „Слънчевият тенор Николай Здравков“, „Нова книга за операта“ в два тома, „Книга за оперетата и мюзикъла“. Издал е много книги с преводи от Йон Лука Караджале, Лучиан Блага, Никита Станеску, Григоре Виеру, Захария Станку, Емил Чоран, Жан-Пол Сартр, Клаудио Магрис, Мирча Динеску и др. Превел е около 70 пиеси от румънски, френски и италиански автори. Сътрудничи активно на големите периодични и ежедневни издания у нас. Член на СПБ. Носител на награди от наши и чужди литературни фестивали, на Съюза на преводачите в България, Министерство на културата на България, Министерство на културата на Румъния, Съюза на румънските писатели, Румънската академия, „Златната лира“ за музикална критика и публицистика и др.

Член на редколегията на алманаха „Света гора“.

Уважаеми господин Стамболиев, бихте ли споделили, какъв искахте да станете като малък?

– Трудно ми е да Ви отговоря на този въпрос. нямал съм определено желание още като дете. Четях много, слушах класическа музика, гледах кино, опера, театър от шестгодишен. Първата опера, която видях, беше „Трубадур“ на великия Верди. Първият филм, който помня, беше „Хамлет“ с Лорънс Оливие. Първият театрален спектакъл беше „Дванайста нощ“ с гастрол на великия Константин Кисимов на сцената на русенския театър.

Завършили сте българска и италианска филология в СУ, след това специализирате румънски в Букурещ, също така знаете и френски. От това разбирам, че имате влечение към романската езикова група. Как решихте да изучавате тези езици и култури?

– През 1973 г. завърших СУ – българска и италианска филология и лектората по румънски език там, учих самостоятелно френски, баща ми беше завършил френски колеж в Русе. Междувременно се занимавах и с английски, „латинския“ на ХХ век. За съжаление, не можах да го обикна! Обикнах румънския, италианския и руския. Те ми стигат! След години започнах да чета и испански. Харесвам преди всичко романските езици и част от славянските – руски, полски и нашия език, разбира се. Не харесвам английския, въпреки че си служа и с него. Първата ми специалност – българска филология, тогава преподаваха светилата – от Динеков и Андрейчин до Никола Георгиев. В италианска филология – Маргерита Бертоли, Мария Кавалето и Иван Петканов. Започнах да превеждам, когато бях драматург на русенската опера – главно текстовете на оперни либрета, което е доста труден вид превод, защото изисква и определена музикалност и по-широка култура. Преведох опери на Верди, Умберто Джордано, Перголези и други автори. Редактирах стари преводи, започнах да пиша музикална критика за списанията „Българска музика“ и „Музикални хоризонти“. Второто оцеля и пиша редовно за него и днес!

Първият ми превод за книга (1979) беше малък сборник стихове на големия румънски поет на ХХ век Никита Станесу (1933- 1983), който излезе в прочутата поредица на „Народна култура“ „Поетичен глобус“. Беше оценен високо и бях приет за член на Съюза на в България, който имаше голям престиж. После започнах да превеждам и други големи автори като преводачите Захария Станку, Лучиан Блага, Ана Бландиана, Мирча Елиаде, Емил Чоран Марин Сореску…от италианскси преведох пиеси, както и проза на Клаудио Магрис, Пазолини, Пирандело, Ландолфи и др.

Букурещ, румънската столица. Град в близост до вашия роден град. Това ли е една от причините да специализирате там? Какви са останалите?

– Букурещ, Париж на Източна Европа, е прекрасен град – по-голям , по-красив, и по-европейски от София. Слушах от дете много прекрасното букурещко радио, втората, културната му програма и това ме въведе по-сериозно в езика. После четири лета бях на курсовете на букурещкия университет, водени от първите им професори. Влязох в голямата румънска литература, която у нас, поради непознаване и защото сме съседи, сме склонни да подценяваме, за разлика от по-далечни, но западни литератури, които са по-неинтересни от нея. Реших да я популяризирам. Първо – главно чрез публикации в печата. Преди мен имаше отлични преводачи като Гергана Стратиева и Спаска Кануркова, но те превеждаха само за издаването на книги и тези книги не стигаха винаги до културната публика.

Имате множество отличия и награди. Вие сте първият и единственият български лауреат на Румънската академия. Наскоро Ви отличиха и в родния ви град. Какво място заема това в сърцето ви?

– Първото ми лауреатство беше през 1997 г. по повод преводите на Никита Станеску, второто – през 2014 г. също за този автор, за втория по-голям сборник с преводи на неговата забележителна поезия. През 2017 г. станах лауреат и на Академията на Република Молдова за преводите си на класика Михай Еминеску. наградите ми от България, Румъния и Молдова са вече повече от 15 и ме радват, за музикалната си критика и публицистика получих „Златната лира“, а като критик и преводач „Златен век“ на културното министерство. Но повече ме радва фактът, че успях да представя моите любими румънски автори достойно и да се заговори у нас за Никита Станеску, Марин Сореску, Лучиан Блага, Григоре Виеру, Ана Бландиана, Матей Вишниек и още редица други, които популяризирах и в печата…

Защо решихте да станете преводач, а не учител или университетски преподавател / за какъвто сте били поканен/, например?

– Отказах се от постове, като например директор на голямата библиотека или операта в Русе, за да имам време и сили за превода, за моите любими автори и за дейността ми в областта на литературната и музикална критика. Написах няколко книги с музикална тематика. Получих „Златната лира“ за музикална критика и публицистика.

Все пак, кой превод на книга Ви е бил най-предизвикателен?

– Преводите на 9 от книгите на драматурга, поета и новелиста Матей Вишниек, (1956), прочутия румънски дисидент от Париж.

С кой превод се чувствате най-удовлетворен? Защо?

– Третия сборник стихове на Никита Станеску от 1913 година. Това беше един мой голям успех. Какво бих казал за този голям поет? Беше поет-философ с непрекъснато търсещ ум, готов да преоткрие вечните тайни на живота, да разтълкува сам, при това докрай, неизменните форми на нещата от него. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази изключителна поезия, нейният размах и дълбочина, утвърдиха Никита Станеску сред големите поети на нашето време. След Хердеровата награда през 1974 г. и тази в Струга през 1980, беше номиниран и за Нобел, преведен на много езици в света, а в родината му бе провъзгласен за национален поет от ранга на класика Михай Еминеску.

Какво е за вас превода?

-Казвал съм го и в други интервюта: РОДСТВО ПО ИЗБОР, Ако мога да си послужа с този израз, всъщност заглавието на прочутия роман на Гьоте. Почти не превеждам по поръчка. Винаги избирам и предлагам авторите и творбите, които искам да пресътворя на български. Моите автори са моите пристрастия: големите румънски и световни поети Ниита Станеску, Марин Сореску, Ана Бландиана, Мирча Динеску и още: голямата румънска триада: Йонеско, Чоран, Елиаде, Матей Вишниек или Новия Йонеско… Списъкът е дълъг.

Предвид участието Ви в културни събития в Русе, а и не само, бих искал да ви попитам. Какво е за Вас културата? Защо е важна за хората?

– Може ли да живеем без нея? Културата е спасила България, преживяла едно варварско, разрушително робство, без прецедент в Европа! А руският учен акад. Дмитрий Лихачов с право нарече България „Държава на духа“, нищо, че кремълският диктатор каза друго…

Преводачите допринасят изключително със своя труд, но малцина се решават да станат такива. Защо е така, според Вас?

– Изисква се труд, време, жертви, сериозна езикова и обща културна подготовка, а заплащането у нас е мизерно. Държавата не прави почти нищо за книгата, за разлика от северната ни съседка.

Един паралел – през 2021 г. България не е субсидирала нито една книга от български автор, преведена и издадена в чужбина, докато Румъния субсидира през същата година „само“ 118 книги на румънски автори, издадени в целия свят!

Бюджетът за култура у нас е четири пъти по-нисък от този в Румъния…

Източник fakti.bg.

Сподели статията, нека повече хора узнаят!
Next Post

"Нещо смешно всеки ден": Изложба с весели фотографии от "Шоуто на Николаос Цитиридис"

На 5 август в Галерия на открито – кино „Кабана“ – НДК „Шоуто на Николаос Цитиридис“ открива за първи път в историята си интерактивна изложба с весели фотографии от предаването, избрани от всичките му сезони досега, част от лицата в която са Васил Найденов, Тео Ушев, Кубрат Пулев, Любо Киров, […]