Дейността на този забележителен музикален театър днес се следи от цяла Европа. Благодарение на телевизионния канал "Mezzo" от няколко години можем да гледаме репортажи и цели постановки от операта в Брюксел. Сега, когато псевдореформата “ОФД” на Костов-Москова, а след нея и безпрецедентните „делегираните бюджети” на Вежди Рашидов , Симеон Дянков и Митко Тодоров направо осакатиха нашите музикални сцени и на практика унищожиха филхармониите и оперите в големите градове * и дори водещите, тези на Пловдив и Русе!, можем само да завиждаме на белгийците за това, което имат и ревниво пазят. Но за разлика от нас, те не рушат, а поддържат традициите си и градят и доизграждат! Знаят, че културата е от изключителна важност за държавата. За щастие, там нямаше подобна разрушителна партия като ГЕРБ, която да нехае за културата и да я изтиква системно и целенасочено „натясно в ъгъла”, нямаше и културни министри като арогантния и некомпетентен Вежди, от когото само да се срамувахме, а също и впиянчения Банов, довел Министерството до фалит!
Първият оперен театър в днешната столица на Европа е основан през далечната 1862, а през 1697, благодарение на парите на банкера Джан Паоло Ломбарди и проекта на двама венециански архитекти, Паоло и Пиетро Беци (вуйчо и племенник), е построена първата сграда на “Ла Моне”. Името идва от “монета” на френски. Ла Моне е прекрасен музикален театър, който се ръководи не от директор- диригент, а от интендант, както е в почти цяла Европа. Нашият печален опит с немалко директори- диригенти, някои от тях на преклонна възраст, или без делови, а и някои от тях и без особен талант, доведе повечето от музикалните ни театри до сериозна криза. Те вече представят не истински музикални ансамблови спектакли / каквито гледахме години наред в София, Русе, Пловдив, Варна и Стара Загора/, а нещо средно между оперни представления и костюмирани концерти с набързо комплектувани и небалансирани състави, с елементарна режисура от рода на „влез-излез”, без художествено осветление, със сценография, нерядко в една напълно овехтяла, читалищна естетика. Разбира се, тук вина имаше и некултурното ни експравителство и особено експремиерът /почитателят на Ивана и Лепа Брена!/, който построи ненужни и свръхскъпи спортни зали в столицата, в Пловдив, Русе и редица други градове , а остави повечето театри да мизерстват.
Със своите 1800 места залата на “Ла Моне” е една от най-красивите и функционалните в Европа. А театърът – един от най-добрите ансамблови театри в света – е една от трите белгийски национални институции на пряко подчинение на правителството – останалите две са Кралските музеи и Националният оркестър на Белгия.
С процеса на обединението на Европа мнозина днес вярват, че “Ла Моне” може да се утвърди в скоро време като “театър -модел на бъдеща обединена Европа”.
РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА "ЛА МОНЕ" ПРЕДСТАВЯТ ТЕАТЪРА И СЕБЕ СИ – според интервюта, дадени за печата.
Генералният директор Петер де Калюф , наследил харизматичния Жерар Мортие, водил цели 12 години “Ла Моне”, за да бъде днес той такъв, какъвто е – голям и съвременен музикален театър, превъзхождащ в редица отношения други, доста по-големи от него. Той е единственият белгиец от ръководството:
„В “Ла Моне” работят хора от 30 националности. Нашата мисия като национална опера може да се изрази чрез серия концентрични кръгове: първият – община Брюксел (тя е двуезична!), после – региона Брабант, а след това и федералното Кралство Белгия…Грижим се много за живите автори. Откакто съм директор, осъществихме 15 световни премиери. Нашият композитор Филип Бьоман написа наскоро опера по драмата на Стриндберг “Госпожица Юлия”. Поръчахме на японеца Тошио Хокосава нова опера по сюжет от Юкио Мишима – “Ханжо”. Освен това разполагаме с много добра трупа за модерен балет, с която правим спектакли по музика на нови автори. Този състав даде през м.г. 137 представления тук и на турнета в 9 страни! Поддържаме един доста богат афиш: опери, балети, концерти с певци – един голям и богат афиш. Нашата формула е “1:3 или 1:5” или всяка година поне по една класическа опера, една съвременна творба и една “нова класика”… Много внимание отделяме и на бароковата опера / Хендел и авторите от епохата му/.
Държим много на режисурата, предпочитаме да правим силни спектакли, а не костюмирани концерти. Държим да ансамбловото начало.
Вярно е, че театрите и музеите, изобщо културните институции са по принцип скъпи предприятия. Но за съжаление, никой не прави обратната сметка: колко ще изгуби обществото без тях?! А трябва да се подчертае, че културата е не по-малко важна от икономиката. В Билбао, Испания, музеят “Гугенхайм” направо съживи регионалната икономика. Днес големите фирми и предприятия, които търсят нови седалища се съобразяват с наличието на оперни театри в градовете…”
Финансовият "министър" на "Ла Моне "Бернар Куган, финансовото лице на “Ла Моне”, е кореняк- парижанин и живее в Брюксел от десетина години. Макар и с минало на “бизнес адвайзър”, той не обича да говори много за цифри:
„Една френска поговорка гласи: “Църквата трябва да е в центъра на селото”. Нашата “църква” е сцената, центърът на нашето “производство”. Една “машина за сънища и мечти”, наречена театър. Ние сме 500 щатни служители, произвеждащи спектакли почти всеки ден, един пълен цикъл на производство. 20 милиона евро при нас отиват за заплати и осигуровки, 14 за постановки и 6 за сградата и за други основни разходи.
А приходите са: 28 милиона от държавата, 5,5 милиона от билети, 6,5 от спонсори и турнета. „Ла Моне” пътува много през годината, прави турнета с успех поне в 7-8 страни…”
Музикалният директор Казуши Оно, четиридесетгодишен, роден в Токио. Когато бил на три години, родителите му го заварили да дирижира Ероиката на Бетовен пред радиото у дома… Работил е в Монте Карло и Милано, асистирал е на Волфгант Савалиш, а също и на Джузепе Патане. Дирижирал е в Парма, Карлсруе, Германия – там е бил шефдиригент от 1996 до 2002. Ето и неговите думи:
„За младите японци музиката на класиците е начин на живот и една мечтана кариера, в която може да се осъществи най-вече в Западна Европа. Малко са оперните оркестри, а също и симфоничните, днес без японски музиканти в тях. И “Ла Моне” не прави изключение. Тук аз се чувствам като у дома си… Аз, разбира се, съм японец, но и европеец. В свободното си време чета: Шекспир, Ибсен, Хофманстал, Д'Анунцио, Оскар Уайлд… Мисля, че интеграцията между културите и езиците в операта може да поддържа това прекрасно изкуство като жив организъм, за да не се превърне то в музей. Аз обичам всяка музика, която дирижирам, но ако е върху драматичен текст – за сцена, я предпочитам. Бих искал да правя сега повече Моцарт, защото този невероятен автор е една вселена. В него има всичко – и прекрасни герои, и прекрасно пеене, и прекрасна музика!”
Сред премиерите през последните два сезона срещаме редица интересни оперни заглавия като: „Едип” на Енеску, „Пепеляшка” на Масне, „Отело или Венецианският мавър” от Росини, „Русалка” на „Дворжак”, „Теодора” на Хендел, „Орландо Паладино” от Хайдн, „Крал Рогер” от Карл Шимановски и „Медея” от Керубини”- прекрасни опери, за съжаление, все още непоставяни на наша сцена.
Да, къде сме ние? В родината на Орфей и Борис Христов и Гяуров операта е в немилост…Реформите я съсипаха напълно. Младите певци и музиканти бягат от България, някои от театрите се ръководят еднолично и користно от директори- феодали. А един от тях – дори с фалшиви дипломи! – стана милионер на гърба на бедните ни артисти и след като доведе до сериозна криза този институт го наградиха с още по- висок пост…
