От България за Украйна се очаква „малка помощ – но на време”

NetNews

Едва ли някой очаква от България да задели големи суми и други ресурси за възстановяването на Украйна. Това се дължи не само на скромните възможности на страната ни, но и на колосалните размери на разрушенията – сумата от половин трилион долара изглежда е премината, а това не вещае нищо добро.

Това коментира в блога си Теодор Дечев.

Ще са необходими огромни ресурси и огромна мобилизация – първо на самото украинско общество и икономика, а след това на съюзниците на Украйна. Някои читатели веднага ще напомнят, че в случай на поражение на Русия във войната, тя би трябвало да възмезди някаква част от щетите, да не кажем целите щети.

Тук бих казал, че въпреки че сценарият за поражение на Русия не е никак невероятен и това може да стане, вероятността Русия да плати огромни контрибуции за стореното е много по-малка. Но за това ще стане дума друг път. Сега да се върнем на това, какво се очаква от България.

От България не се очаква нито голяма помощ при възстановяването на Украйна, нито огромна военна помощ сега. Обективно погледнато,, благодарение на бързината, решителността и щедростта на съюзниците на Украйна, в момента може да се приеме без всякакво преувеличение, че военната помощ за Украйна е осигурена много добре. Нещо повече, приетите решения от съответните компетентни органи и взимащи решения форуми – най-вече на САЩ и на ЕС за обемите на финансовата помощ за осигуряване на оръжие, не само са адекватни като размер, но и се изпълняват с почти светкавична бързина.

Ефективността на въздушния мост към Украйна, надхвърли легендарните постижения на въздушния мост към Берлин по време на кризата, свързана с блокадата през 1948 година. Разликата е, че ако тогава по въздух са се доставяли храни и забележете – въглища (!), сега се доставят огромни количества оръжие.

Фактът, че за шест дни в началото на войната, в Украйна бяха доставени 17 000 (седемнадесет хиляди) комплекта противотанково оръжие – на първо място вече доказалите своята сила „Джавелин”-и, е едно от най-нагледните доказателства за изключителната ефективност на логистиката на съюзниците на Украйна, а и на самите украинци. Нещо, което е точно обратното при руснаците, които точно поради логистични провали, в крайна сметка се отказаха от щурма на Киев и се изтеглиха от северната част на страната.

Така че, пари за оръжие за Украйна има. Доставките на оръжие са напълно синхронизирани с отпускането на финансовите траншове – нищо чудно на моменти и да ги изпреварват. Тогава, какво се очаква от България?

От България се очаква нещо, което народът нарича „малка помощ, но на време”. Украйна се нуждае остро и спешно от определени категории въоръжение, което се намира на щатно въоръжение в страната. Иначе казано, Украйна се нужда спешно от някои оръжия, най-често съветско производство, които са на въоръжение във Въоръжените сили на Украйна, напълно познати са на личния състав на ВСУ и са от животоспасяващо значение не само за армията, но и за цивилното население.

На първо място, това са зенитно ракетните комплекси. България разполага със зенитно-ракетен комплекс С-300 (на въоръжение от 1988 година), който би могъл да бъде от голяма полза за Украйна. Самите украинци тези дни декларираха, че се отказват от искането НАТО да „затвори” небето над Украйна. В интервю на известния украински политически деятел Арестович се каза ясно:

„Дайте ни необходимото оръжие, ние сами ще затворим небето над Украйна”.

Такава доставка вече беше осъществена от Словакия, като незабавно бойното дежурство на словашкия ЗРК С-300 беше поето от няколко батареи американски зенитни ракети „Пейтриът”. Впрочем, оказва се, че със С–300 разполагат и Унгария и Южна Корея, така че твърдението, че в демократичния свят само България и Словакия разполагат със ЗРК С–300 е преувеличено в някаква степен, но несъмнено подобна доставка е най-лесно да се осъществи от нас, след като от Братислава вече си свръшиха работата.

Можем да помогнем с малко, но много на време, стига да не се мотаем до безкрайност. След последното развитие на събитията – изявленията, че България е вражеска страна; изявлението на Лавров, че страните от НАТО са във война с Русия; газовият шантаж в цялата му прелест и прочее, всякакви дълбокомислени размишления за това дали трябва да „дразним” Русия или не, са анахронични и лишени от смисъл. Ако положението не беше толкова сериозно, тези дебати щяха да бъдат и смешни, но в момента не може да ми се обърне езика, да нарека „смешно” ставащото.

Самата доставка на зенитно-ракетния комплекс би била свързана с минимален финансов разход за страната ни, защото зенитно-ракетният комплекс е наличен и разходи за него няма да се правят, освен за самата доставка.

По данни, които не мога да нарека напълно проверени, но най-вероятно са верни, България разполага с един дивизион от 12 пускови установки, всяка с по четири ракети. Те се използват за въздушно прикритие на столицата, а по време на Косовската криза, бяха разгърнати и около АЕЦ „Козлодуй”.

Някои щатни кречетала на Митрофанова, побързаха да обявят, че изпращането на ЗРК С-300 в Украйна би било „военно престъпление”, защото столицата щяла да остане беззащитна. Подобно бръщолевене би звучало правдоподобно, ако нямахме пред очите си примера със Словакия. Нещо повече, при тази ситуация, България би могла да поиска дори допълнително засилване на въздушното прикритие на територията си и това със сигурност ще бъде направено от страна на НАТО, бързо и без колебание.

Ако се съди по постоянните благодарности на украинската страна към България за помощта по време на войната (тук изключваме възможността за всякаква куртоазия от страна на Киев – там не им е до комплименти), България вероятно вече е направила някои неща, които не се афишират и не се включват в прес бюлетина на Министерския съвет. Псевдо журналисти като Весела Томова хронично изпадат в истерия, че България изнасяла оръжие за Украйна през трети страни. Това е важно, но има нещо още по-важно.

Необходимостта на Украйна от средства за противовъздушна отбрана е огромна. Всеки Божи ден в Украйна се свалят руски самолети, а и крилати ракети. Това обаче не става нито с молитва, нито с магия, а със съответните средства за ПВО. И затова изведнъж България се оказа важна. Важна за нещо конкретно, а не за помощта за Украйна въобще.

Добре ще е да помогнем, докато има смисъл, че току виж междувременно украинците се научили да боравят с американските зенитни ракети…

Сподели статията, нека повече хора узнаят!
Next Post

Стоичков: Инвалиди играят в ЦСКА!

Последните няколко седмици и още по-конректно – няколко дни, се превърнаха в кошмар за всички, свързани с ЦСКА, защото клубът не само навлезе в тежка игрова криза, но и претърпя най-голямото поражение в историята на съперничеството си срещу Лудогорец. По този повод Цанко Стоичков – братът на Христо Стоичков, се […]