Да си охранител на вожда и да направиш кариера на важен пост в държавната йерархия не е патент на Бойко Методиев(ич) Борисов. Това е руски стандарт.
Смъртта на министъра на извънредните ситуации на Русия Евгений Николаевич Заничев при инцидент по време на учение в арктическата зона край Норилск на 8 септември провокира темата за (не)радостната съдба на бившите охранители на Путин. Защото Заничев е бил не просто охранител, а личен адютант на главнокомандващия Владимир Владимирович – и беше родом от родния на Путин Ленинград.
Заничев не е изключение по отношение на звездното си кариерно развитие сред преторианските гвардейци на Путин. Беше награден с министерство. Такова имаше само в Русия и в България в Европа. Неговият еквивалент на този министерски пост пост у нас за последно беше близката до Доган негова депутатка Емел Етем.
След спречкване кой да извади повече дивиденти на загрижен български управленец около трагедията през лятото на 2009 година с удавилите си в Охридското езеро български туристи – пререкание между новоназначения премиер Бойко Методиевич и неговия бивш ментор президента Георги Първанов – копието на руското министерство у нас беше закрито. Заметена беше една от руските следи в изграждането на европейска България, приета междувременно в ЕС.
На базата на творчески приложения на местна почва руски опит охранителят на големия шеф ( Т. Живков, а след това и С.Сакскобургготски) Бойко Методиевич стана несменяем бос в България за повече от десетилетие. Оказа се по-добър от руските образци в осребряването на преторианското изкуство.
Охранителите на Путин имат в сравнение с него един основен проблем: не могат да станат чак премиери в сянката на полковника от КГБ, но са все пак щедро възнаградени за своята преторианска вярност.
Съдете сами от списъка им на заслужили слуги на режима и лично спрямо Путин.
Всяка прилика с нашия случай не е случайна.
