Позорният провал на Запада в Афганистан

NetNews

Време е на бял свят да излезе истината за провала в Афганистан. Западните демокрации арогантно игнорираха корените на афганистанския конфликт и се случи най-лошото. А НАТО също носи вина за конфликта, избухнал отново.

Онова, което се случва по афганистанските бойни полета, налага един-единствен извод: най-дългата война на САЩ, в която и НАТО се включи с голям ресурс, окончателно се провали.

През последните дни радикалните талибани-ислямисти успяха почти с един удар да превземат няколко провинциални столици. Сред тях е Кундус, столица на едноименната провинция, където години наред сигурността се гарантираше от германската армия – Бундесвера.

След като стана ясно, че САЩ и партньорите от НАТО се изтеглят безусловно от Афганистан, талибаните вече се чувстват като истински победители. И се държат като такива. Броят на цивилните жертви драматично нараства.

По данни на ООН, само в интервала между май и юли почти четвърт милион афганистанци са тръгнали да бягат нанякъде. И броят им непрекъснато расте. Много от тях търсят сигурност в столицата Кабул, други пък са решили на живот и смърт да търсят път към Европа, минавайки през съседните страни Пакистан и Иран.

Конфликтът от десетилетия е в задънена улица

Гражданската война в Афганистан, която вече от четири десетилетия се намира в задънена кървава улица, сега отново избухна с пълна мощ. В сърцевината на конфликта пулсира въпросът дали Афганистан трябва да бъде фундаменталистка мюсюлманска държава или не. Но как изобщо стигнахме дотам?

Западната коалиция, ръководена от САЩ, пропусна да влезе в диалог с талибаните, когато те бяха в най-слаби позиции. Става дума за периода непосредствено след падането им от власт през зимата на 2001 година. Западните демокрации арогантно игнорираха корените на афганистанския конфликт и поставиха своите военни и политически действия в зависимост от национални, вътрешнополитически фактори. В САЩ първоначално ставаше дума най-вече за възмездие заради терористичните атаки от 11 септември 2001 и за преследването на Осама бин Ладен.

По същото време за Германия решаващо беше да прояви пълна солидарност със своя най-важен съюзник и да помогне за възстановяването на Афганистан. Защото само по пътя на възстановяването германските избиратели можеха да бъдат убедени, че тази чуждестранна мисия на Бундесвера е нещо наистина необходимо.

Останалото е история. В онези години талибаните се укриха в граничните области между Афганистан и Пакистан, където успяха да възстановят силите си. Западните съюзници започнаха да сключват съмнителни съюзи с брутални местни военачалници, дадоха своя принос в насърчаването на корупцията и злоупотребата с власт в страната и постепенно внесоха военните действия чак до последното афганистанско село.

Ролята на САЩ

Войната в Ирак внесе объркване и отприщи нова терористична вълна. Годините си минаваха, Западът нямаше никакъв ясен сценарий за оттегляне със срокове и крайни цели, а американските военни през цялото време имаха последната дума на политическата и дипломатическата сцена.

И в един момент се появи президентът Доналд Тръмп, която поради вътрешнополитически причини през лятото на 2018 година започна формални преговори с талибаните – при това без да включва избраното афганистанско правителство и без да се съобразява много-много с партньорите от НАТО. А неговият наследник Джо Байдън циментира безусловното изтегляне от Афганистан с аргумента, че страната вече не поражда опасност от международен тероризъм. Но дали това наистина е така? Бъдещето ще покаже.

Вече няма вариант, в който войските на НАТО да се завърнат на афганистанското бойно поле. САЩ и техните съюзници в момента могат да направят само едно: да упражнят максимален политически и финансов натиск върху талибаните. Защото дори талибаните ще имат нужда от пари и от помощи, ако вземат властта в Кабул. За да заработи тази нова схема, ще се наложи по неволя да се установява сътрудничество и с трудни държави като Пакистан, Иран, Китай и Русия. Защото всекиму трябва да бъде ясно, че без активната подкрепа на Пакистан победоносният ход на талибаните не може да бъде удържан.

Отговорността на Германия

А Германия? Тя носи една морална отговорност: бързо и небюрократично да помогне на онези хора, които през годините добросъвестно сътрудничеха на германските военни и на цивилните помощни организации. Мнозина от тях може изведнъж да попаднат в полезрението на фундаменталистите като потенциални „предатели“. А екзекуциите на такива хора, уви, вече започнаха в Афганистан. Само дето правителството в Берлин все още не смее да прояви необходимата щедрост и смелост и да качи на самолетите за Германия местния афганистански персонал и семействата на тези хора. А това е истински позор!

Позорно е и обстоятелството, че една демократична и правова държава като Германия продължава да връща в регионите на бойни действия кандидати за убежище, чиито молби са били отхвърлени в Германия. В момента повелята на времето гласи точно обратното: спрете репатрирането!

Време е за истината. Жените и мъжете в униформите на Бундесвера близо 20 години изпълняваха в Афганистан едно политическо поръчение. Пред всички тях и пред цивилните жертви в Афганистан германското правителство и парламентът имат едно безусловно задължение: да извадят, обективно и без уговорки, на бял свят цялата истина за най-скъпата и най-кървава задгранична мисия на Германия. За да бъде избегнато повтарянето на същите грешки другаде. Например в рамките на сегашната мисия в Мали.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Next Post

Volkswagen ще се откаже от надениците си, които се продават по-добре от автомобилите

До 2025 г. столовете във фабриките на Volkswagen напълно ще изоставят фирмените колбаси currywurst и ще преминат към вегетарианско меню. Първият ще бъде столовата във Волфсбург, която ще замени месните ястия със зеленчукови и бургери с патладжани, като това ще се случи още в края на август. Решението е странно, […]