Пресконференция на Владимир Путин. Снимка: видеокадър
Голямата пресконференция на Владимир Путин по традиция не донесе сензационни новини – но след седмица на мистериозно мълчание от страна на Газпром, Путин обясни драстичното намаляване на руските газови доставки за Европа, а също така назова времето и мястото на преговорите със САЩ за неразширяване на НАТО на изток, пише The Bell. След това обаче говорителка на Белия дом потвърди часа, но не и мястото на разговорите и добави, че САЩ няма да приемат руските предложения относно НАТО.
Поради противоепидемични мерки журналистите на пресконференцията на Владимир Путин за първи път не бяха акредитирани по искане на клиента, а бяха поканени по преценка на пресслужбата на Кремъл.
В списъците бяха включени две медии, обявени за чуждестранни агенти – „Медуза“ и „Дожд“ – и Роман Цимбалюк, журналист от украинската информационна агенция УНИАН, който наскоро беше призован на разпит по дело за подбуждане на омраза към руснаците. Въпреки това Цимбалюк не дойде на пресконференцията, а медиите „чуждестранни агенти“ не бяха допуснати да зададат въпросите си.
Най-острия въпрос зададе Пьотър Козлов, кореспондент на руската служба на Би Би Си. Той попита за отравянето на Алексей Навални и дали Путин смята, че концентрацията на власт в ръцете му в условията на конфронтация със Запада може да доведе до революция. Путин отговори с традиционните обвинения, че Германия не е предоставила доказателства и достъп до материалите за отравянето – и щом това не се случи, „да обърнем страницата“. От друга страна, революцията е възможна само ако Русия бъде „унищожена отвътре“ от „тези, които служат на чужди интереси“.
Г-н Путин беше първият, който коментира задълбочено почти пълното спиране на газопровода „Ямал-Европа“ на „Газпром“, за което анализаторите спекулираха от края на миналата седмица. Той обясни промяната с липсата на оферти от западноевропейски купувачи – и не изключи възможността по-евтиният газ, доставян преди това на германските купувачи, да бъде препродаден („дори препродажбата на един милиард кубически метра газ ще донесе почти един милиард долара, 900 милиона или нещо подобно. Това е бизнес“), а част от тях се изпращат през Полша в Украйна, „за да крепят панталоните на някого там“. В частта за офертите на купувачите европейските енергийни компании по-късно потвърдиха думите на Путин. Коментарите им подсказват, че купувачите са изчерпали лимитите си по дългосрочните договори и по-нататъшни доставки са възможни само на спот цени, които остават близо до 2000 долара за 1000 куб. м.
Икономика. Русия преодоля кризата по-лесно и излезе от нея по-бързо от редица големи икономики. В областта на паричната политика Централната банка (върху която Путин няма никакво влияние, подчерта той) е в златната среда. „Знам за недоволството на реалния сектор от повишаването на лихвите. Но ако не го направим, може да се стигне до ситуация, подобна на тази в Турция“, каза Путин. Русия се нуждае от ръст на БВП над средния за света („4,4-4,5% би било добре за нас“), но повишаването на лихвените проценти намалява тези възможности, призна Путин. Той смята, че сегашното равнище на инфлация от 8%, което е два пъти по-високо от целта на Централната банка, е твърде високо и повишаването на основния лихвен процент на Централната банка е оправдано.
НАТО и САЩ. Всички отговори на Путин на въпроси за ескалацията на отношенията със Запада бяха, че последният трябва да отговори на предложенията на руското външно министерство, като гарантира, че НАТО няма да се разширява на изток. „Вие [Западът] трябва да ни дадете гаранции, вие – и то веднага, сега, а не да протакате с десетилетия“, каза Путин. „Топката е в тяхното поле. Те трябва да ни отговорят нещо“, каза Путин и добави, че „засега вижда положителна реакция“ и че допълнителна яснота ще се появи на преговорите в Женева в началото на януари. Вечерта говорителката на Белия дом Джен Псаки коментира думите на Путин: тя потвърди, че разговорите с Русия могат да се проведат в началото на януари, но заяви, че мястото им не е определено, и предупреди, че САЩ вероятно няма да се съгласят с предложенията за НАТО, въпреки че останалите ще бъдат обсъдени.
Украйна. Запитан от SkyNews дали Путин може да даде гаранции, че „наистина няма да нападне Украйна“, той не отговори утвърдително. Гаранциите зависят „не от хода на преговорите, а от безусловната сигурност на Русия днес и в историческа перспектива“ – т.е. от изхода на преговорите със САЩ и НАТО за неразпространение на последния на изток. Изграждането на отношения с Украйна сега е почти невъзможно, включително и защото президентът й Володимир Зеленски е попаднал под влиянието на „нацистите“, каза Путин. Той заяви, че има впечатлението, че украинското ръководство подготвя трета военна операция в Донбас.
Дори и временното намаляване на напрежението със Запада беше отложено за началото на 2022 г. – а от коментарите на страните все още не става ясно какво споразумение могат да постигнат.
