Д-р Мартин Табаков пред ФАКТИ: „Орел, рак и щука” изместват Нетаняху от властта

NetNews

Лидeрът нa твърдoлинeйнaтa дecницa в Изрaeл Нaфтaли Бeнeт по-рано днес oбяви пoдкрeпa зa „прaвитeлcтвo нa прoмянaтa“ и кaзa, чe щe ce oпитa дa cъcтaви кoaлиция c прoтивницитe нa миниcтър-прeдceдaтeля Бeнямин Нeтaняху.

Бeнeт, кoйтo ръкoвoди фoрмaциятa „Яминa“, кaзa нa прeдaвaнa пo тeлeвизиятa прecкoнфeрeнция, чe щe рaбoти зa cъcтaвянe нa прaвитeлcтвo нa нaциoнaлнoтo eдинcтвo c oпoзициoнния лидeр Яир Лaпид.

Тoй зaяви, чe e взeл рeшeниeтo, зa дa нe пoзвoли дa ce cтигнe дo пeти пoрeдни избoри в Изрaeл зa мaлкo пoвeчe oт двe гoдини.

Както е известно, слeд чeтири пocлeдoвaтeлни пaрлaмeнтaрни избoри бeз убeдитeлeн пoбeдитeл в рaмкитe нa двe гoдини, 28-днeвният мaндaт зa oпoзициoнния лидeр Яир Лaпид дa фoрмирa нoвo прaвитeлcтвo изтичa в cрядa.

Провокирани от днешната политическа развръзка в Израел, макар и все още не финална, от ФАКТИ се свързахме с политолога д-р Мартин Табаков, който бе любезен да отговори на нашите въпроси.

– Г-н Табаков, намирате ли прилики между Израел и България в контекста на това, че след дълги управления – това на Нетаняху и това на Борисов, в и двете държави се усеща политическа криза, макар и мащабите да са различни на този етап?

– Има прилика между Бойко Борисов и Бенямин Нетаняху в посока на това, че и двамата позволиха прекалено много и твърде различни хора да се обединят срещу тях. И в българското, и в израелското общество основният въпрос за политическата идентификация минава в момента през този за личността – „за” или „против” Борисов в първия случай, „за” или „против” Нетаняху във втория.

Друго сходство след властовите хронологии на двамата е темата за корупцията. Актуален въпрос не само в България, но и в Израел, асоциирана конкретно с Нетаняху. Но тук идва и разликата в двата случая: дори привърженици на Ликуд и на израелския министър-председател конкретно ще ви кажат, че са наясно с корупцията в страната, но я приемат като своеобразна разумна цена, срещу която обаче получават компетентно управление, осигуряващо национална сигурност на държавата и икономическа такава на гражданите ѝ. Да, разбира се, Нетаняху също прибягваше до популизма, но при него, за разлика от българския случай, популизмът бе десерт, не основното ястие. В Израел първо се вземаха правилните решения, после – популярните.

Има и друга разлика, но този път касаеща опозициите на Борисов и Нетаняху: тази в Израел демонстрира, че има готовност не само да поиска властта, но и да я упражнява – било в коалиция с Нетаняху (по примера на Бени Ганц досега), било в коалиция без Нетаняху (каквато коалиция е почти готова към момента). Но докато в Израел се обсъждат всички сценарии, в България се изключват всички възможности. Може би основание за последното е, че за попадането в Кнесета отношение имат опитът и отговорността, а не само случайността.

– Изглежда в Израел все пак ще се стигне до „правителство на промяната“ – само и само, за да бъде отстранен Бенямин Нетаняху от изпълнителната власт. Какво означава това за самата държава Израел, но и за заобикалящия страната свят?

– Израел без Нетаняху би било най-сериозната промяна в тектониката не само на въпросната държава, но и за региона. Ако позволите такова лирично отклонение, Биби е последният голям политик в световен мащаб, а ликудниците са 13-то израилско племе. Но този кабинет, който евентуално ще наследи управлението на Нетаняху, ще се опита да „стъпи” на доброто от последните години – това е справянето с кризата с Ковид-19 и нормализацията на отношенията на Израел с редица арабски държави (ОАЕ, Бахрейн, Судан, Мароко). Първият голям тест за новото правителство, ако се стигне до него, ще бъде отношението му към преговорите и резултатите от тях между американците и иранците за връщането на САЩ в т.нар. Ядрена сделка. Разбира се, това ново правителство ще бъде тествано и от всяка една ракета, изстреляна от Ивицата Газа.

– Това правителство ще бъде политически миш-маш, казано на жаргон. От ляво, през центъра, та до крайнодясното. Може ли това да обуслови една евентуална негова „бърза смърт“?

– Правителството на „Орел, рак и щука”, което се опитва да измести Нетаняху. Тази изпълнителна власт няма да мисли в хоризонт на години, а на месец за месец. Пълен мандат изглежда много трудно постижим. Приоритет за правителството ще бъдат сравнително неутралните теми, доколкото такива съществуват в страната, понеже дори ваксинацията не се посрещаше еднозначно в обществото (покрай съображенията на ултра-ортодоксалните евреи).

– Ако приемем, че този сценарий е възможен, то би ли могъл той да доведе до завръщането на Ликуд и Нетаняху „на бял кон“, и то със значително по-голям картбланш в обществото, усетило преди това недостатъците на„шарено правителство“?

– Никого не бих посъветвал да зачерква политически Нетаняху. Биби вече е губил власт и после се е завръщал начело на Израел. Но в случая има обстоятелства от проблемно естество за израелския министър-председател. Такова, например, е това, че дясното в страната стана по-голямо от Ликуд и Нетаняху. На първите избори от този цикъл през последните вече над две години, Авигдор Либерман счупи мостовете си с Ликуд. На тези избори това направи, първо, Гидеон Саар, а след него и Нафтали Бенет. В Израел вече се утвърждава и заздравява дясно, което е отвъд контрола на Нетаняху. Да, Ликуд продължава да бъде най-голямата дясна партия, но дясното вече е по-голямо от Ликуд.

Вторият проблем за Нетаняху е този, че той видимо предпочете да остане начело на Ликуд пред това Израел да има дясно правителство. Понеже такъв десен кабинет с Ликуд, но без Нетаняху, бе възможен с подкрепата на Бенет и Саар. Явно обаче Биби не бе съгласен на такъв сюжет. Оттук говоренето на Биби, че Нафтали Бенет и Гидеон Саар са възпрепятствали съставянето на десен кабинет, е вярно, така както е вярно същото и в обратна посока.

В последната година Нетаняху води две битки и ги спечели: тези с Ковид-19 и с Хамас. Но, парадоксално, Биби е на път да загуби достъпа си до властта не от лявото и центъра, а от дясното и от собственото си минало (Либерман, Саар и Бенет бяха ликудници, които Нетаняху изгони от партията).

От друга страна, основният коз в полза на Нетаняху, който ще актуализира непрекъснато властовите възможности на Биби, ще бъде именно тази прекалена различност на компонентите, сглобяващи „правителството на промяната”. Друг скрит коз за Нетаняху е този, че той има негласни коалиционни партньори сред службите на страната.

– Очаквате ли антинетаняху блокът да продължи неговата – на Нетаняху, външна политика?

– По отношение на иранския вектор на външната политика на Израел очаквам известно успокояване на нещата. В новия кабинет на страната ще има достатъчно много „ястреби” спрямо Техеран, но ще има и немалко сили, които биха предпочели известно успокояване на отношенията с Иран (Мерец и Ра’ам, както и Лейбър под ръководството на новия си председател). По отношение на арабския вектор, няма логика новият кабинет да променя каквото и да е – Тел Авив бонифицира от Авраамските спогодби. Отношенията със САЩ няма да се влошат, а ако изобщо се променят, ще е в позитивна посока, с оглед на това, че и в американската, и в израелската администрации ще съвпаднат по време не десни компоненти. Промяната в Израел е възможност и за ЕС, доколкото Биби Нетаняху водеше политика на „разделяй и владей” спрямо Европа, участвайки в различни формати като балканския, балтийския, вишеградския.

– В кой аспект най-вече очаквате да има трудности в бъдещия израелски коалиционен формат, съставен от десни, леви, центристи, между които и арабски националисти в страната?

– Безспорно това ще са всички възможни измерения на израелско-палестинския въпрос. Например, политиката на заселничество на Израел в Западния бряг, касаещо отношенията на Тел Авив с Фатах, или постоянната опасност от военна ескалация между Израел и Ивицата Газа, касаеща отношенията на Тел Авив с Хамас и Палестински ислямски джихад. Тук дори не поставяме голямата риба в тигана: възможността за придвижване на концепцията за два народа, две държави, защото по отношение на нея няма да има консенсус в самото израелско правителство, камо ли да се стигне до такъв между него и Палестинската автономия.

– Има ли качествата Яир Лапид (лидер на партия „Йеш Атид“ – в превод „Има бъдеще“) да бъде толкова успешен лидер за държавата Израел, колкото беше Бенямин Нетаняху в годините назад?

Яир Лапид има едно качество, което се среща много рядко сред политиците по принцип. Това качество е следното: той може да се погледне отстрани и да оцени сравнително обективно достойнствата и недостатъците си. В този ред на мисли считам, че не само аз, но и самият Яир Лапид си дава ясно сметка, че премиерското място и той могат да съществуват заедно, но тази релация не би била обезателно безпроблемна. Как да го кажа иначе: министър-председателският стол не може да лепне на меката тъкан на Лапид по начина, по който това се случваше с Нетаняху.

Никак неслучайно в рамките на последната предизборна кампания в страната, въпреки че бе основната опозиционна сила на Ликуд и Нетаняху, Яир Лапид изобщо не се изкушаваше да лансира себе си като следващия премиер на държавата. За разлика от други политици, които, макар и имащи далеч по-скромни резултати, предявяваха публично подобни амбиции. В контекста на съставянето на ново правителство, въпреки че Яир Лапид бе основната движеща сила в този процес и е председател на най-голямата партия, ориентирана срещу Нетаняху, той е готов да отстъпи първоначално премиерското място на Нафтали Бенет. За всичко това Лапид заслужава уважение и сякаш потвърждава думите му, че за него основен приоритет е отстраняването на Биби, а не това той да бъде министър-председател на Израел.

Но знаете ли, ако проявя упорство в това, което споменах преди малко, а именно, че потенциалният нов кабинет на Израел ще има по-скоро къс, отколкото дълъг хоризонт, то просто може да не се стигне до момента, в който Нафтали Бенет да отстъпи мястото си на Яир Лапид като министър-председател. Това значи, че ще трябва да проявим търпение, докато се ангажираме с евентуални сравнения между Нетаняху и Лапид.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Каква майка сте спрямо зодията?

Често зодиакалните знаци задават отличителни черти на хората, които са родени под техния знак. Според астролозите зодиакалния знак определя не само характера ни, успехите, провалите ни и любовния ни живот, но и много други неща, като например майчинството. Може да приемете описаното по-долу като един тип астрологичен стереотипи, в който […]