„Сезонът на провокаторите е открит“. Защо отново има напрежение между България и Северна Македония

NetNews

Казват, че трябва да бъде сложен край на престъпленията от омраза, но в същото време не прилагат механизма за следене на точно такива престъпления. България и Северна Македония са се договорили за това, но нищо не е направено.

В същото време валят обвинения и политически декларации. Отново се говори за покачване на напрежението между София и Скопие, а никой не помни, че двете страни вече се разбраха как точно да не допускат покачване на напрежение. Проблемът е, че не правят нищо конкретно.

След като преди три седмици беше нападнат секретарят на българския клуб в Охрид Християн Пендиков, българските власти реагираха остро. Служебният министър на външните работи Николай Милков обвини Северна Македония, че не наказва престъпленията от омраза срещу свои граждани с българско самосъзнание. Той извика българския посланик от Скопие и заплаши със спиране на общите проекти.

На 2 април в България отново ще има избори и темата за Северна Македония отново става гореща. „Нищо не е случайно“, каза Анна Кръстева от Нов български университет. Не всичко е наред и от другата страна, но България очевидно не опитва да реши проблема, а темата се използва, за да измести фокуса от други проблеми, каза Весела Чернева от Европейския съвет по външна политика.

Чуха се дори призиви България „да върне ветото“ върху преговорите на Северна Македония за присъединяване към Европейския съюз. Всъщност София вече има много възможности за вето, защото условията ѝ към Скопие станаха част от изискванията на ЕС.

Различни политици от двете страни на границата предупредиха за опасност от радикални прояви и „сблъсъци“ на предстоящата в събота годишнина от рождението на Гоце Делчев. А външният министър на Северна Македония Буяр Османи обяви „сезона на провокаторите“ за официално открит.

Министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи, вдясно, върви до българския си колега Николай Милков пред Военномедицинска академия след посещение на Християн Пендиков, 22 януари 2023 г.


Министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи, вдясно, върви до българския си колега Николай Милков пред Военномедицинска академия след посещение на Християн Пендиков, 22 януари 2023 г.

Така сред целия шум на заден план остана фактът, че миналото лято двете страни подписаха протокол, в който – освен всичко друго – беше описан и механизъм за следене и идентифициране на престъпленията от омраза. Точно за това настояваше България. Шест месеца по-късно обаче механизмът все още не се прилага, казаха експерти, с които Свободна Европа разговаря. Той е и само един пример за многото договорени, но все още неосъществени стъпки към нормализация на отношенията.

Какво се случи точно преди годишнината на Гоце Делчев

На 4 февруари България и Северна Македония отбелязват 151 години от рождението на Гоце Делчев. Той е един от водачите на Вътрешната македоноодринска революционна организация, която в Скопие се нарича Македонска революционна организация. Българските историци казват, че целта на организацията е била да се постигне автономия на Македония, която по-късно де се присъедини към Княжество България. Македонските историци казват, че автономията е първа стъпка към създаване на независима македонска държава. Затова и двете страни приемат Гоце Делчев за свой герой.

Българска и македонска държавна делегация ще участват в съвместно честване на гроба на Гоце Делчев в Скопие.

И тази година е планирано българска и македонска държавна делегация да участват в съвместно честване на гроба на революционера в Скопие. То обаче ще се проведе в нажежена атмосфера.

Пет дни преди датата вътрешният министър на България Иван Демерджиев отиде на работно посещение в Скопие заедно с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Пламен Тончев. Причината бяха опасенията от провокации по време на честването. След срещата вътрешният министър на Северна Македония Оливер Спасовски каза, че Скопие ще вземе всички мерки, за да бъде осигурено мирното отбелязване на събитието, така че то да не се превърне в „терен на различни радикални или псевдонационални прояви“.

Основният случай, който породи притесненията от подобни прояви, беше побоят над секретаря на българския клуб в Охрид Християн Пендиков две седмици по-рано. Българските власти определиха инцидента като „типично престъпление от омраза“, като казаха, че мъжът е бил нападнат заради българското си самосъзнание. В интервю за бТВ българският външен министър Николай Милков каза, че не просто отделни хора, а цели институции в Северна Македония са „антибългарски“ настроени, и заплаши Скопие с ответни мерки.

Посланикът на България в Скопие беше временно привикан в София. Това решение беше разкритикувано като „непропорционално“ от македонския външен министър Османи. Както той, така и президентът на Северна Македония Стево Пендаровски обвиниха българските власти в „политизиране“ на случая.

Какво се случи преди побоя

Нападението над Пендиков не беше единственият повод за напрежение между двете страни. То беше предшествано от няколко други инцидента, които обаче не предизвикаха такива остри реакции от българска страна:

  • През октомври откриването на българския културен център „Цар Борис Трети“ в Охрид премина на фона на протести, а месец по-късно неизвестен извършител стреля по сградата. Това се случи, след като по-рано през лятото българският център „Иван Михайлов“ в Битоля беше подпален.
  • Вследствие на напрежението около клубовете през октомври македонският парламент прие законови промени, с които задължи създателите на организации с имена на исторически личности да искат съгласие за наименованията от Министерството на правосъдието. А като причина беше изтъкнато, че в Северна Македония личности като Цар Борис Трети и Иван Михайлов се свързват с фашистката идеология и не могат да бъдат допускани.
  • В същото време през ноември в Благоевград на фона на протести беше открит македонски културен клуб Никола Вапцаров.
  • На 14 януари евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки и председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов присъстваха на честването на паметта на Мара Бунева в Скопие, като в речите си отрекоха съществуването на македонска идентичност.
  • На 24 януари президентът на Северна Македония Стево Пендаровски предложи на правителството да забрани на „един български евродепутат“ и още няколко български граждани да влизат в Северна Македония. Предложението му обаче не беше прието.

Можеше ли всичко това да бъде предотвратено

Изброените случаи са основни примери в политическия шум около Северна Македония. Те обаче са и примери за несвършената работа от юли миналата година насам, казват експерти.

Според Весела Чернева, директорка на софийския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП), поне до част от инцидентите нямаше да се стигне, ако правителствата на България и Северна Македония бяха свършили едно от нещата, за които са се договорили – а именно механизъм за намаляване на напрежението и следене на престъпленията от омраза.

През юли македонският парламент одобри т.нар. „френско предложение“, с което българските условия пред Скопие се превърнаха в ангажименти на страната пред ЕС. По този начин Северна Македония ще може да започне същинските преговори за членство едва когато изпълни българските изисквания. Сред тях са ограничаване на езика на омразата и вписване на българите в конституцията на Северна Македония.

София и Скопие подписаха двустранен протокол, в който е разписано създаването на конкретния механизъм, каза пред Свободна Европа Весела Чернева. Тя беше съветник на премиера Кирил Петков, по чието време беше постигнат компромисът между двете държави.

По думите ѝ този механизъм предвижда в българското и в македонското външни министерства да бъдат определени хора, които да следят за проблемни ситуации и заедно да търсят решения за тях. Механизмът беше припомнен и от македонския външен министър Буяр Османи в интервюто му пред бТВ.

Трябвало е вероятно отварянето на втория клуб и неговото име да бъдат съгласувани.

„След като се видя, че още при отварянето на първия културен клуб има проблем, трябвало е вероятно отварянето на втория клуб и неговото име да бъдат съгласувани през този механизъм. Но това не се е случило“, каза Чернева.

Според нея механизмът „очевидно не се прилага“.

„Нещо повече – в момента, в който има проблем, ние си изтегляме посланика. Това е точно обратното на записаното в двустранния протокол – хора, които не да се сочат с пръст, а заедно да намират решения и то достатъчно рано“, каза тя.

Свободна Европа изпрати въпроси във връзка с механизма до пресцентъра на външно министерство, но до редакционното завършване на текста не получихме отговори.

Докъде стигнаха стъпките по сближаване

Освен конкретния механизъм обаче липсват и множество други стъпки, необходими за сближаването, казва директорката на ЕСВП. Двете правителства подписаха споразумения за доставка на ток и свързаност на газопреносните мрежи и също така започнаха строителството на железопътния участък, който е част от паневропейския Коридор 8.

Според Чернева обаче тези стъпки са твърде недостатъчни и са продиктувани от конкретни нужди – в случая например нуждата на македонската страна от повече енергийна сигурност или пък от необходимостта „да не се изгубят едни планирани средства около строителството на Коридор 8“.

„За съжаление, това, че [след падането на ветото – бел.ред.] се отвори възможност за разговор без крещене, не беше използвано от служебното правителство. Не беше продължена работата на петте работни групи, които бяха утвърдени с механизъм между двете правителства, и въобще някак всички застинаха, чакайки нещо да се случи“, посочи Чернева.

Кой печели от напрежението

Освен че отмести вниманието от липсата на напредък в отношенията обаче, политическият шум около пребития Християн Пендиков съвпадна и с друго – края на поредния парламент и неофициалното начало на предизборната кампания в България.

В последния си работен ден 48-ото Народно събрание прие единодушно декларация, с която „осъжда проявите и призивите за насилие срещу българите в Северна Македония“. Депутатите осъждат „говора на омраза“ и възразяват срещу „трайното неизпълнение“ на договора за приятелство между двете държави.

„Нищо във връзка с политическите скандали със Северна Македония не е случайно, всичко е абсолютно преднамерено“, каза пред Свободна Европа преподавателката по политически науки в НБУ Анна Кръстева. По думите ѝ темата се употребява за политически цели не само предизборно, но „просто като се зададат избори, и тези неща стават по-видими“.

Подобна теза разви и македонският външен министър в интервю за македонската редакция на Радио Свободна Европа. Там той каза, че предстоящите избори в България са „утежняващо обстоятелство“.

„За съжаление и в тази част имаме политика, затова коментирах, че сезонът на провокаторите и политическите печалбари е открит и сега всички са в действие“, каза Османи.

Весела Чернева вижда обаче още едно съвпадение – темата „Северна Македония“ се появи точно в момента, в който партиите трябваше да вземат трудни за някои от тях решения.

„Когато разбираме, че законите, свързани с прокуратурата и съдебната реформа трябва да бъдат приети и заради тяхното неприемане България не получава европейски средства в размер на 6 млрд. евро, темата „Македония“ пак стана много важна“, каза Чернева.

Според нея това е отработен механизъм, използван много пъти. Един от примерите е от края на 2019 г., когато стана ясно, че САЩ планират да санкционират български граждани за корупция. Моментът съвпадна с искането на коалиционния партньор на ГЕРБ тогава – ВМРО, за налагане на вето върху Скопие. Друг пример е от пролетта на 2022 г., когато темата стана причина от „Има такъв народ“ да напуснат правителството, а от „Продължаваме промяната“ ги обвиниха, че напускат заради разпределението на средствата в регионалното министерство.

„Това сега пак е класически опит за преместване на фокуса“, обобщава Весела Чернева.

„С което не искам да кажа, че всичко е наред от другата страна. Със сигурност има много какво тепърва да се направи за българската общност в Северна Македония, но е факт, че поставена така, темата не им помага по никакъв начин.“

Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Служебното правителство встъпва в длъжност, Радев представя приоритетите

Новият-стар служебен кабинет ще встъпи официално в длъжност в петък. Приоритетите на правителството ще бъдат представени на церемония в президентството от държавния глава Румен Радев. Съставът на новия кабинет е почти иидентичен с този на досегашния. Единственото изключение е министърът на културата. Вместо от Велислав Минеков постът вече ще се […]