Илиан Илиев: Няма как да стана треньор на България и да ми казват кой да викам и кой да играе

NetNews
Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Треньорът на Черно море Илиан Илиев даде интервю пред Gong.bg, в което говори за родния футбол, Черно море и Националния отбор.

– Г-н Илиев, каква е тайната за треньорското дълголетие начело на Черно море?

– Тайна за това нещо, няма. Първо има разбирателство между нас и ръководството. Второ трябва да си отдаден на работата си. Друго важно нещо е резултатите да са добри и отборът какъв футбол изповядва. Имах подобен период, вторият път в Берое – над четири години. Не знам дали е за хубаво или за лошо да се задържаш дълго време на едно място, защото след това разделите са трудни. Още повече, че съм си във Варна и ако се случи да си тръгна, което ще стане, ще ми е доста криво, тъй като от много години не съм бил в толкова дълъг период и да не съм излизал от вкъщи, както се казва.

– Вие сте единственият треньор през 21 век с два такива периода. Ако се сетите за друг треньор, го кажете. Явно има и във вас нещо, за да се случи така?

– Случили са се нещата и както казвам – да си попаднеш в средата. Имал съм периоди и на други места, където много ми е харесало, но след това нещо се скъсва и съм казвал – тръгвам си и нищо не може да ме задържи. Така стоят нещата. Радващото е, че работим вече дълго време. Другото, от което не съм доволен е, че през тези три години бяхме близо да влезнем в Лига Европа и не успявахме. Но другото важно, когато дойдохме преди три години, имаше малко момчета от школата, а сега като си тръгна ще бъдат 50%, което е добре. Те не са тук, за да ги вземем за цвят, а са основни футболисти и то не само на нашия отбор, а и на националните тимове.

– Ако Бруно Акрапович не беше напуснал Локомотив Пловдив по посока ЦСКА, той щеше да е треньорът с най-дълъг стаж. Спомням си на този стадион (б.а. „Тича“) преди две години след един мач с Етър казахте, че сте имали оферта от Саудитска Арабия, която сте отказали. Имали ли сте други предложения, които сте отклонили?

– И да съм имал, не искам много да афиширам, тъй като така работим с ръководството, че ако нещо си заслужава и е точният момент, да си тръгна. Преди три месеца имах предложение от водещ отбор от Казахстан и трябваше да тръгна за два дни. От днес за утре, да кажа и заминавам. При ситуация, в която при нас остават десет мача до края на полусезона. Нямаше как да стане. Но това е част от нещата и не съм си тръгвал без да съм си свършил работата, за да знам, че има време и да се организират за в бъдеще нещата. Трудно мога да приема такава оферта, особено, когато съм си във Варна.

– След няколко дни ви предстои двубой с Лудогорец, който ще е последен за тази календарна година. Тежи ли ви още загубата от Етър? Готови ли сте за мача с разградчани?

– Със сигурност много неща ни тежат през сезона. Първо започнахме без подготовка, но успяхме да се оправим, да си върнем физическата форма и оттам нашият стил на игра, което е водещо. Има и други мачове като този с Етър, в които по някакъв начин можеше да вземем повече и сме го заслужавали. Това го има в спорта, но не винаги се покрива. Не искам да влизам в полемики, тъй като целият ни футбол е, както го казах след мача с Етър, в такива схеми и глупости, че ме е карало на тези години да направя някоя глупост или да се махна. Има такива моменти, примерно, когато това момче от Добрич идва и се подиграва в лицето ти нагло, тъй като знае, че има там един човек, който го пази в София. Това може да те накара да хвърлиш всичко и да кажеш, че няма смисъл да се занимаваш. Най-лошото е примирението в останалите. Това е голямата трагедия на нашия футбол. Виждаме на къде отиват нещата, виждаме виновниците, които стоят там и не се мърдат, продължават да си отлагат конгресите и ние се съгласяваме.

– Министърът на младежта и спорта Красен Кралев каза преди дни, че два са големите проблема в българския футбол – лошото съдийство и мениджърските интереси. Поне аз забелязвам, че оттогава има много спорни съдийски решения, сякаш не са го чули. Така ли е?

– Със сигурност има право. За мен съдиите не са лоши, а проблемът е, че има голям натиск върху тях. Както преди искаха да ни съберат, за да не се натискат реферите, но това не се случи никога. Това не е добре. Поставям се на тяхно място. Има някои, които продължават да свирят и се оправят със ситуациите, но има момчета, които се продават. Както преди това казах за момчето от Добрич, ако не му е съдийството, той е никой. Закачил се е. Много от съдиите имат качество и го показват в Европа, но тук при нас има странично влияние. Може би и ние трябва да сме по-толерантни, но знаейки тяхната конюнктура, това не може да се промени. Хората, които са на терена грешат най-много – играчите и съдиите. Нормално е да го правят. Всички знаят кой оказва натиск. Пак казвам – знаем ги и ги оставяме да го правят. Оттам се обезсмислят много неща.

– В плейофната фаза вече ще има системата ВАР. Ако ви разбирам правилно, според вас и с това нищо няма да се промени в съдийството?

– Мисля, че не сме узрели още за ВАР. Тук не сме готови за много неща. Продължаваме да правим едно и също в много от сферите на живота и сега опряхме до ВАР. Да, в някои ситуации може да ни признаят дузпите от онзи ден, но в други – трудно. Трябва да се променим самите футболни хора в България. Трябва да си кажем, че вместо да си класираме отбора по някакъв начин в Лига Европа и да ни отстранят още в първия кръг, без дори да сме отишли до истинската Европа, по-добре да играем футбол и да оправим терените. Да реализираме младите играчи. Бил съм в чужбина и са ме приемали винаги добре, така че всеки добър чужденец е добре дошъл при нас. Имаме добра комбинация от нелоши чужденци и млади добри български футболисти. Това е начина.

– В момента се търси национален селекционер. Вашето име циркулира в пространството и някои футболни хора казаха, че вие трябва да сте следващият на поста. Бихте ли приели такова предложение? Имало ли е разговор с вас?

– Чувствам се добре и съм в такава възраст, в която ми е хубаво да работя в клубен отбор всеки ден. В националния отбор, както и преди казах – определени хора да ми казват кого да извикам, как и колко минути да играе, няма да стане. Със сигурност малко футболни хора, които ме познават истински ще знаят, че не мога да приема да работя по този начин. Един човек работеше по този начин – Петър Хубчев и в моментът, когато започнаха тези неща, си тръгна. Нито съм се натискал и не мисля, че ми е времето на този етап да работя с тези хора, които командват футбола в момента.

– Черно море под ваше ръководство стана за пример за налагане на юноши, но сте казвали, че не ги пускате, защото трябва, а защото могат. Явно това не става на всяка цена?

– Не сме само ние. Ботев Пловдив също имат добри млади момчета. Много отбори постепенно го правят. Може би и кризата го причини, защото трябва да се правят ротации и да се покриват контузии и играчи отсъстващи заради коронавирус. Влизат млади момчета и виждате, че не е пагубно. За три години вкарахме много млади играчи, но не ни беше самоцел. В тази школа хората се блъскат и ние не вкарваме нито едно момче. Когато дойдохме бяха Емо Янчев, Марти Костадинов и Ертан Томбак и на този етап само те бяха налагани. Видяхме набор 2001 и 1999, в които има много момчета и постепенно ги интегрираме. Резултатите не са ни зависими от тях и да казваме, че ще загубим, но ще ги пуснем. Видяхте, че постепенно те станаха лидери. Не е самоцел по една проста причина – в един момент имахме 12 човека в националния отбор и когато ги пуснах в мач с Ботев Пловдив, се видя. Трябва да дойде момент, в който да кажем – да, това момче ни трябва, отколкото да ги трупаме, да стоят и да не играят. Хубаво е, че тези, които влезнаха дават надежда на други момчета, които са на 14-15-16 години. Имало е случай да дойде момче от Русе и да иска да е при нас, защото тук се дава шанс. Говорим за школата.

– Мартин Минчев е прекрасен пример, който не напусна рано клуба и когато дойде времето отиде в отбор, който е средноевропейски и му се дава шанс. Поддържате ли контакт с него? Как се чувства там?

– Поддържаме контакт с него, особено през другите момчета, които са в младежкия национален отбор. Със сигурност не му е лесно, защото е само на 19 години. Отиде в отбор, който е един от грандовете в Чехия. Знаем, че на тези години да смениш средата, не е лесно. Изпитвал съм го на собствения си гръб. Мисля, че Марти ще успее. Работи се по друг начин, но ще преболедува нещата и ще заеме мястото, което му се полага. Важното е, че е пример за много хора. Трябва да продължава да се бори. Видяхте, че клубът процедира много правилно в цялата ситуация. Имаше много предложения от други страни, където щяха да го пратят в Серия С да се обиграва и ако стане нещо и има късмет да ти помогне някой отбор, добре, но ако няма- заминава назад. Дано и други да го последват. Надявам се да успеят да го развият, защото Марти има качества и характер.

– Къде е проблемът на младите футболисти – в краката или главата?

– При нас е в главата. Има много примери в обществото, които се показват – в хайлайфа и това е лошото. Който се абстрахира от тези неща, да работи и да знае, че един ден може да постигне успехи, ще пробие. Има много такива деца. След занемаряването на школите, малко след нашето време, някои отбори започнаха да работят правилно. Виждате и в България се играе около 20-30 минути игрово време, докато другото е лежане, търкаляне. Да, не можем да се сравняваме с юношите на Испания, но едно момче, когато влезне да играе по 20 минути цял мач, стават на по 23 години и са дръпнали много назад в развитието си. Това са нещата за мен, които са много важни.

– Имали сте честта да работите с Никола Спасов. Какви са вашите спомени за него?

– За Кольо не е лесно да се говори, тъй като можеше още да е сред нас. При тази ситуация с този коронавирус много хора си отидоха не навреме. Първо ми беше помощник-треньор, заедно работихме. Човек над нещата, винаги усмихнат. Нямаше как дори и като противници да сме в някакъв конфликт. Бях много малък, когато той беше тук в много труден период за Черно море – след едно наказание шест човека излязоха и си спомням как той и още няколко играчи спасиха отбора.

– Никола Спасов е един от първите български футболисти играли в Португалия. По мое лично мнение, ако не е бил той футболисти като вас, Балъков, Ивайло Йорданов сигурно нямаше да имате възможността да отидете и да играете там?

– Така е. Имаше много играчи тогава, които отвориха вратите за нашето поколение и тези след нас. Феновете на Черно море показаха уважението, което заслужава.

– Пожелайте си нещо.

– Само да сме живи и здрави и да има по-малко нерви.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Монета за Дейвид Боуи полетя към Космоса

Монета от пет британски лири, изсечена в памет на покойната поп икона Дейвид Боуи, бе изпратена с полет в стратосферата, съобщи ДПА. Британският Кралски монетен двор публикува видеозапис, показващ как възпоменателната монета полита към Космоса, достигайки височина от над 35 000 метра. Записът е част от рекламна кампанията на монетния […]