Сусам – сплетена плитка от предания, легенди и храмове

NetNews

Десетки пъти съм минавала през село Сусам и винаги съм си задавала въпроса защо това китно селце в Източните Родопи носи това име. Един ден се спрях там, срещнах се с кмета на селото Колю Колев, който бе така любезен да ми разкаже много истории, да ми предостави материали и лично да ме разведе из баирите с параклиси. Поговорих и с местните хора и стигнах до изходната точка, която ме глождаше от край време.

Легендата

е от преди много години по времето на турското робство, когато в тези земи се заселва една българска махала наречена по-късно село Сусам. Започнала е ерата на кърджалийските обири и нашествия. Властта не е била в състояние да се справи с феодалните бунтове, това накарало българите да побегнат в поиски на нови по-спокойни места за заселване. В същото това объркано време, няколко рода българи християни пътували от Западните Родопи, други тръгнали чак от Самоков Софийско и от Самоков Правешко от Македония търсейки място за заселване което да е далече от пътища, скрито дълбоко в гористи местности. Те пътували със стадата си – овце и кози, по няколко глави едър добитък , с натоварени мулета и катъри, с покъщнината си дори. Отсядали в планините, предвижвали се бавно за да намерят най-подходящото място където да се установят. Пътят им минавал през пасищата познати им от ежегодните пътувания до Беломорието и обратно. Но сегашното им предвижване било вече по-различно, поради факта, че няма да се върнат назад. Овчарите пътували заедно с жените и децата си, със старите си родители. По време на дългото им пътуване към преселението те се изхранвали само с мляко, пити и качамак. Пътували дълго и бавно и проучвали околните местности. Слезли по течението на реките Душковска и Чулфатска, продължили по река Узундере в долината между двете планински възвишения Аида и Драгойна. Сетне намерили подходящи земи в местността Юрте близо до Шукер и в Горно Брястово. По преданията преселницете се застояли там една-две години и продължили напред в търсене на още по-подходящо място, където да се установят за постоянно. В един горещ юлски ден задругата потеглила отново и пристигнала в една долина дълбоко врязана край река Узундере, заобиколена от гористи височини. Новите заселници ги кръщават на светците които почитали – на северозапад Св. Неделя, на североизток – Св. Илия и на юг – Св. Георги. Заселената земя се ползвала от всички, орташки – затова я наричали в началото „Ортаклък“, намирала се близо до извора Мълчеливата вода, бликаща от дъното на една прогнила жила на покосено от старост вековно дърво. След време тази вода е каптирана съвсем просто – с четири дебели дървени талпи, снадени в краищата с глъбове, без гвоздеи. Изворът става чешма наречена „Страта чешма“. Точната година на първото заселване не я знае никой, дори историците не могат да я определят.

Има предания, в които се говори, че когато преселниците живеели в орташката комуна ги нападнала чума и родовете се разбягали из околните гористи местности. Едни забегнали в Узундере, други в Оровското дере, Срежниоково, Баково и в другите околни населени места. След време някои от родовете се завърнали и тогава решили да направят нещо много интересно –

да заорът границите на селото за да не влиза повече чумата и други болести и нещастия.

Определили за този специален ден – една събота, при нова месечина и чисто небе. Нощта на събитието е била известена на всички селяни, които трепнели в очакване. Завардени били входните и изходните пътища , за да не може никой да излиза и влиза в селото. „Никой да не види голите момци които ще обиороват селото“, така описва това събитие Вълко Грозев в книгата си „Сусам – обиораното село“. Всички хора се били скрили по домовете си, светлините били огасени отрано и настъпило пълно мълчание и тишина.

Определени били орачите – двама братя близнаци юнаци

и техните волове с рало от много здраво дърво. Плашникът бил нов изработен от желязо събрано от девет околии и бил изкован нощно време в потайна доба до първи петли от двама чисто голи ковачи – братя близнаци. Старейшините, седем души, начело със своя княз застанали на отреденото място пред Оброчния кръст на Свети Георги. Пълна тишина царяла в простора. Само луната хвърляла бледа светлина върху смълчаните къщи. Околните върхове очертавали своите силуети и сякаш чакали да видят това, което предстояло да се случи, за да го запаметят за поколенията. Князат тихо наредил : „ Хайде момци, събличайте се голи, ще тръгнем на изток та пак до изток да стигнем! Не трябва да се бърза, но и не трябва да се изостава, браздата трябва да се затвори преди първи петли да пропеят. Нека Бог ни помогне да обиорем селото, за да го защитим от чумата и от всички други болести и нещастия! Амин!“ Сетне всички повтаряли след старейшината – „Амин!“ Запалели свещи, всички се прекръстили и рекли : „ Да бъде!“Единият брат гол повел юнаците, обучени отпреди в ярем да вървят. След тях другият брат гол с ралото прокарал браздата която ще остане завинаги. Тръгнали към Оброчния кръст на Свети Георги на Изток. Под селото завили на север, прекосили реката, и се насочили към връх Таушан тепе, заобиколили Кочовата поляна, завили на запад и се насочили към Бунар дере. Вървяли все на запад, минали през северната страна на Ортаклъка и от там прекосили Чатал дере, а зад Белия бряг завили на юг, преминали Щерван дере и тръгнали към Вешовица за да минат напряко към Оброчния кръст. Така селото било почти опасано с дълбокия ров, оставали стотина метра.

Пред колибата на Гърдевския род ралото ударило на камък,

отскочило и едното му ухо се счупва. Лоша поличба , си помислили момците. Обеспокоени старейшините дали нареждане на момците да не спират в никакъв случай за да не се наруши цялостта на браздата! Орачът натиснал с все сили ралото и успял да стигне успешно там от където започнало обиораването по посока на изток. Браздата била съединена. Сусам е обиоран! На другия ден цялото село се събрало на дългата поляна до Оброчния кръст на Св. Георги. Всички моми и момци били пременени в нови одежди, окичени с красиви и скъпи накити и цветя! Легендата гласи, че бая овни били заклани, и ги окъдили по християнски. Пременени и с голяма почит били посрещнати орачите – братята близнаци, закичени с цветя и отрупани с дарове, а воловете на юнаците – близнаци били закичени със здравец. Селяните ликували, радвали се всички. Сред гълчавата и веселието изведнъж се чул плач на старата Гърдевица, пред чиято колиба се счупило ралото и минала браздата. „ Господи, с какво толкова съгрешихме, та ни наказа!“, плачела женицата. Знаела тя от стари предания, че когато се обиорова нечие село, пред която къща се счупило ралото, то не било за добро на къщата и живущите в нея, нещо лошо щяло да се им су случи. Момците успокоили бабата , рекли ѝ да не плаче, защото ралото не било счупено цялото , а браздада била съединена и цялото село е спасено от чумата и от всички болести и нещастия. Така всички вдиганил наздравица и викали – „ спасени, спасени!“ Започна ли да играят хора, настанало веселие, и плачът на Гърдевица не се чувал от шумотевицата на пиршеството. Раздали и курбар за здраве и берекет. Сетне най-красивата мома в селото поръсила всички с осветена вода и китка здравец като рекла следните думи: „ Колкото капки, толкова хапки, толкова овчици, толкова козици, много крави и телета, на всеки харман по три колиби и още по три след три години, много дечица , до година до амина!“ След ръсенето отново следвали песни и хора. На края всички кротнали на софрата. Минали години след тоз обряд. Селото растяло, родовете се множили. Гърдевци се сдобили с голям имот,с кошари край селото в местността „Света Неделя“, днес Рупковски ниви, със стотици овце и кози, с десетки глави едър рогат допитък и с много деца, внуци и правнуци. Хората забравили отдавна плачът на старата Гърдевица, самата тя била вече забравена….Един ден един от правнуците ѝ посрещнал в дома си богат търговец на едър и дребен добитък. Гощава го щедро и му дава подслон в най-хубавата стая.На сутринта отишли в кошарите търговеца да му види добитъка за продан, сетне отишли в гората на лов. Вечерта момъкът се върнал сам вкъщи, мълчалив и посърнал. Оставил ловната си пушка зад вратата и приседнал с наведена глава. Майка му го попитала дали е успял да продаде на добра цена добитъка. Синът премълчал…Майката усетила, че нещо не е наред и го питала дали не е сторил зло на търговеца….синът ѝ мълчал гузно, буца заседнала на гърлото му и нищо не ѝ отговорил, но тя разбрала, че зло нещо се е случило….покрусен, синът заплакал. Тогава майка му рекла: „ Не чакай добро от тук нататък, сине! Цялото имане ще загубим.Казваше прабаба ти, че когато обиоровали селото ралото се счупило точно пред нашата колиба, а това не било добра поличба….Ето, злото сам си го сторил за пари и за злато…“ След време синът се пропил, разпродал на безценица целия имот – ливади, ниви, добитък, домът си продал…Майка му умряла в нищета. Останал сам да живее в просия. Една снежна сутрин селския бикар го намира вкочанясал в яслата на бика. И до днес се предава от уста на уста нещастната съдба на Гърдевци и поуката от нея е : „Посрещай гостининът си с добро, изпращай го с още по голямо добро.

Не посягай на чуждото имане.

От краденото и богат да станеш, възмездието винаги ще виси над душата ти и в неочакван ден за теб или потомството ти ще те опропасти“. Така изчезнал Гърдевският род в село Сусам. Останало селото, защитено от оная бразда,прекарана от младите орачи – братята близнаци и вярата на сусамци в доброто на хората, като най-голямата защита от злото. Това бе една от легендите, която ми раздумаха местните сусамци и която е описана в книгата на Вълко Грозев за Сусам.

Легендата си е легенда, преданията нямат край, те вървят от уста на уста, но мен продължаваше да ме вълнува въпросът –

откъде идва името на това селце – Сусам.

В наличните изследвания на историците името Сусам до края на XVIII в.не е намерено.За първи път името на с. Сусам е било открито в регистъра за събиране на данък десятък от 1848 година , като тогава селото е фигурирало под името Сисам и в данъчните документи било написано, че село Сисам е платило 4787 акчета. В същия списък били и околните села : с. Караагач, сегашно Брястово, с. Куручешме, сега Горски извор, с. Бодрово, с. Татарево, с. Караджилар, сега Искра, с. Дипцис гьол сегашно Езерово и т.н. Съпоставяно със съседните села, Сусам са платили най-малък данък, което говорило, че селото било с най-малко население по онова време – 68 къщи. Документите гласят, че село Сусам като такова е създадено в края на XVIII в.и бързо започва да се развива през XIX в. Няколко са преданията за името на с. Сусам. „Откак помнят старите люде, то се е наричало все с това име. Всички села наоколо са прекръстени, тъй като са носили турски имена, обаче името на с. Сусам и до ден днешен не е променено. Името му обясняват с това, че

през турско време в селото е имало много складове за сусам.

Идвали са търговци от Одрин и Цариград за да търгуват със сусам“, гласят записките на Никола Ванев от 1939 година.И днешните предания за името на селото се свързват с растението сусам. Още първите заселници носели семената на сусам и го зясавали в плодородната земя на селото. Предлагали го като храна и лекарство – цяр за много болести. Предание гласи, че селото било кръстено така от богат влиятелен турчин, чийто син бил тежко болен. Казали му, че в българската махала има сусамово семе, което ще излекува сина му. Дошъл турчинът в махалата, платил щедро за приготвеното от сусам лекарство, синът му го изпил и оздравял! В знак на благодарност кръстили малката християнска махала Сусам и никой не смеел да сменя името ѝ.

Друга пък легенда гласи, че името произлиза от първите заселници на тази земя, които бягат от Самоков. Наричали ги самоковски, после самковци, и накрая – сусамци. Въпреки това, първата легенда за сусамовото чудотворно семе е преобладаваща. По онова време в Хасково се е произвеждала главно коприна и сусамово семе. Сусамът бил включен в текущите ценоразписи на цариградската борса и от панти век се знае, че най-характерното за хасково и областта било производството на сусамово масло, занаят наречен яхнаджийство.Яханите по онова време били десетина и задоволявали нуждите на местното население и цялата околност.Така че всички исторически факти водят до едно –

през цялата си история селото е имало само едно име и то е Сусам,

кръстено на растението сусам, което се ширило по полетата на Хасково, Асеновград, Одрин и Цариград, но най-големите складове били точно тук – в китното селце Сусам . Сега вече е останало само името напомнящо за сусама, който някога е преживял тук своя звезден час.

Но не само със сусама е известно селото.

https://netnews.bg/wp-content/uploads/2022/04/d181d183d181d0b0d0bc-d181d0bfd0bbd0b5d182d0b5d0bdd0b0-d0bfd0bbd0b8d182d0bad0b0-d0bed182-d0bfd180d0b5d0b4d0b0d0bdd0b8d18f-d0bb.jpg

Църквите и параклисите в него са уникални

преносители на историята и запазения през векове силен дух на сусамци. В далечното минало всички преселници в Сусам са били дълбоко вярващи православни християни, затова те оградили селото със свети места – църквичките Света Неделя, Св. Илия, височината Св.Георги и построили големия храм в центъра на селото – Св. Атанасий. Храмът, както всички в региона е трикорабен, каменен зид. Впечатляваща е вградената мраморна плоча на пода точно в средата на черквата с изображение на двуглавия орел, бабите и до днес му казват „Белия камень“, върху него не се стъпва, само се кланя.

https://netnews.bg/wp-content/uploads/2022/04/d181d183d181d0b0d0bc-d181d0bfd0bbd0b5d182d0b5d0bdd0b0-d0bfd0bbd0b8d182d0bad0b0-d0bed182-d0bfd180d0b5d0b4d0b0d0bdd0b8d18f-d0bb-1.jpg

Какво символизира той? Това е гербът на Цариградската патриаршия, но преди това е бил и герб на Византия до падането на Константинопол в ръцете на османците през 1454 година. След това става герб на Русия, която изтъква приемствеността с Източната Римска империя и закрилник на православието. Двуглавия орел става символ на Цариградската патриаршия през късното Средновековие. В краката му са изобразени скиптър и жезъл-символ на светската и духовна власт, която Патриаршията упражнявала над православните народи. През Възраждането Двуглавия орел се среща и в дърворезбите на храмовете. За подобни мраморни плочи с изображение на двуглав орел е известно,че има в храмовете в Езерово, Брягово, Горно Райково , Добърско и Долен. На камъка се вижда избледнял надпис – „Черквата Свети Атанасий, съградена на 14 май 1889 г“. На сегашното място на църквата е имало по-стара черквичка, която е датирала от 1860 година.От нея са останали запазени доста икони и кандилото. В църквата има много ценни книги останали от Московската синодална типография от 1904 година, посребрено кандило с гравирана на него година 1878 година.

https://netnews.bg/wp-content/uploads/2022/04/d181d183d181d0b0d0bc-d181d0bfd0bbd0b5d182d0b5d0bdd0b0-d0bfd0bbd0b8d182d0bad0b0-d0bed182-d0bfd180d0b5d0b4d0b0d0bdd0b8d18f-d0bb-2.jpg

Олтарните икони са надписани на кирилица и рисувани с хубави свежи бои от майсторска ръка и с надпис на зографина. Рисувани са през 1890 година. Зографинът се е подписал с инициалите си „Д.Хр. от Станимъка. Предполага се , че е Димитър Христов от Асеновград.

Църквата Свети Атанасий е строена с доброволната помощ от труд и пари на населението. , Цялата постройка, от основите до покрива, е изградена с камък от местните кариери. В строежа участват мъже и жени – дълбоко вярващи в Бога, затова черквата е построена само за една година и десет месеца! Майсторите зидари били местни хора. Главен майстор на църквата е Ванчо Тодоров от Горно Фатово, Смоленско, известен в Сусам с прякора Дюлгер Ванчо. Идва в селото като ерген, но късмета му бил в това село и се жени за мома сусамка от Манахиловия род. Останалите майстори са били от Средните Родопи и всички се задомили в Сусам. Църквата е строена с голямо желание и много обич на зидарите и на местното население. Това желание и обич е зазидано в стените на храма и въпреки, че църквата е стоелтница, тя е запазила непокътната своята красота, сила и стабилност отвън и във вътрешната ѝ уредба. Сусамци ми разказаха, че когато рушали с взрив стария тесен мост над реката, за да построят нов, църквата не помръднала от взирва на моста, който бил непосредствено до нея. Всички се учудили, мостът паднал, църквата не. Храмът Св.Атанасий е построен и изографисан по всички изисквания на канона за православен храм. Храмът е с внушителни размери за онова време, стенит са дебели 80 см. Вътрешно, по средата се извисяват 6 колони, които заедно със стените носят покрива. Вътре си има както се полага олтар, амвон и трон.

https://netnews.bg/wp-content/uploads/2022/04/d181d183d181d0b0d0bc-d181d0bfd0bbd0b5d182d0b5d0bdd0b0-d0bfd0bbd0b8d182d0bad0b0-d0bed182-d0bfd180d0b5d0b4d0b0d0bdd0b8d18f-d0bb-3.jpg

Иконостасът е класически, с икони на светци поставяни във всички православни хармове, но тези икони бяха изключително старинни, рисувани на платно и на фрески, които с времето на места са избелели, но въпреки това образите на светците ясно се разпознават. На купола е Всесъздателя Бог Саваот. Сусамци си спомнят, как преди всяка неделя всички са ходили на църква да се черкуват, дори е имало деца пеещи от балкона, където са се качвали само жени. Имало е и църковен хор, и това, което сусамци си спомнят, че преди винаги в селото е служил поп. На Голяма Богородица се черкували в двора на храма. Цялото село се събирало , а чобаните носили мляко там, което варили в огромни казани и раздавали на хората. В хора пеели двадесет девойки, а свещеник бил поп Стойко от съседното село Езерово. Църквата в село Сусам е призната за архитектурен паметник и в същото време е действащ храм за днешните и идните поколение. Този храм трябва да се пази, обгрижва, за да може чрез него за се опази и отстоява християнската и българската духовност.

По-стар във времето е параклисът „Св.Неделя“ който се намира в едноименната местност, северозападно от селото на по-малко от километър. Предполага се, че е строен от сусамци през 50-те години на XIX в.Размерите му са едва 4 на 3 метра, има северна и западна врата и е разположена на най-високото и живописно място на местността, заобиколена от вековна гора. Всяко година на Вековна Неделя и Прясна Неделя богомолци от селото черкуват там. Носят храна и вода, палят свещи, молят се заедно и си раздават един на друг донесените дарове и ястия. Параклисът се поддържа от наследниците на Панчовскидимитровите в с. Сусам. През 1996 г. църквичката е била ограбена от вандали които откраднали и входните порти, остават само една икона, която се носи до ден днешен по време на черкуване.

На „Бърчината“ в другия край на селото има една голяма поляна, дълга и тясна, там се възвисява голям каменен кръст. На това масто се почита Св.Георги. Преди години на Св.Георги цялото село излизало на таз поляна на маслосвет. Били празнично облечени, а хората и празненствата продължавали три дни. Но и сега чудесата в село Сусам не стихват. Една жена сънувала , че на един хълм видяла построен параклис, дори на сън го видяла как изглежда. Жената имала сериозни проблеми и след като построила параклиса проблемите ѝ приключили. Разказала на съселяните съня си и кметството решило да събира на доброволни начала средства за да превърнат съня ѝ в реалност. И така в момента се строи уникалният по своята архитектура параклис Св.Георги само от дарения и който желае да помогне или да дари икони може да го стори на драго сърце.

https://netnews.bg/wp-content/uploads/2022/04/d181d183d181d0b0d0bc-d181d0bfd0bbd0b5d182d0b5d0bdd0b0-d0bfd0bbd0b8d182d0bad0b0-d0bed182-d0bfd180d0b5d0b4d0b0d0bdd0b8d18f-d0bb-4.jpg

Много още има какво да се разказва за това необичайно по рода си село Сусам, което се отличава от съседните села със запазената българщина и християнски дух.

Сусам за мен е една плитка от легенди, предания, поверия и история, която плитка ако я разплетем всеки край ще ни отведе до различно начало, но сплетени те образуват днешния Сусам!

Оля Ал-Ахмед

Поставете оценка:

1

Оценка 1 от 1 гласа.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Next Post

Губернаторът на Луганска област призова жителите да се евакуират

Снимка: БГНЕС Повече жители трябва да се евакуират от Луганска област в източна Украйна на фона на засилените обстрели и настъплението на руски войски, каза губернаторът, предаде БГЕНС като се позова на BBC. Сергей Гайдай каза пред обществената телевизия, че около 30% от жителите все още остават в градовете и […]