Те връщат децата в училище, а сега може да останат без заплати. Защо няма пари за образователни медиатори

NetNews

От четири години Ангел Ангелов работи като образователен медиатор в Професионалната гимназия по селско стопанство и хранителни технологии в Шумен. Той е висшист, в момента завършва магистратурата си по социално-педагогическо консултиране.

„Захванах се да уча социална педагогика, защото пасваше на това да бъдеш образователен медиатор. За мен това беше мечта и не искам да си сменям професията“, каза той пред Свободна Европа

За образователните медиатори не се изисква висше, но Ангелов обича работата си и казва, че винаги ще я практикува. Само че след малко повече от месец може и да няма тази възможност.

Причината е, че Министерството на образованието и науката (МОН) все още не е решило дали да бъде продължена националната програма, по която 940 образователни медиатори получават заплатите си.

Едногодишната програма „Подкрепа на образователните медиатори и социалните работници“ на стойност 10 млн. лв. приключва в края на юни.

Сега МОН предлага спасителни варианти, срещу които обаче училищните директори имат възражения.

Те са описани от неформалния център за координиране на образователни медиатори – неправителствената организация Център за междуетнически диалог и толератност „Амалипе“ – в петиция и писмо, изпратени до МОН, министър-председателя, националния омбудсман и парламентарната комисия по образованието.

Какво върши образователният медиатор

От началото на учебната 2021/2022 г. МОН се зае сериозно да връща отпадналите или нежелаещите да учат деца в клас. Образованието в България е задължително до 16-годишна възраст, но това не е причина около 5% от децата (около 40 хил.) да не учат. Близо една четвърт от записаните в предучилищно или училищно образование са в риск от отпадане, посочва МОН в свой анализ.

Близо една четвърт от записаните в предучилищно или училищно образование са в риск от отпадане.

Под егидата на тогавашния служебен министър на образованието Николай Денков бяха сформирани над 1300 екипа от преподаватели, психолози, социални работници, полицаи, общински и здравни служители, чиято работа беше да обикалят по домовете на незаписалите се или непосещаващите училище деца.

След това останаха да обикалят предимно образователните медиатори, като при нужда семействата биват посещавани и от другите държавни служители. През следващата учебна година МОН отчете, че по този механизъм са върнати в училище 8700 деца.

В края на 2021 г. образователните медиатори получиха голямата награда „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет, а МОН отличи няколко от тях. И макар министерството да признава работата им като ключова за задържането на децата от уязвими групи в клас, позицията им продължава да бъде несигурна.

До редакционното приключване на текста МОН не отговори на въпросите на Свободна Европа, сред които бяха и колко на брой са в момента образователните медиатори и откъде получават заплатите си. По изчисления на „Амалипе“ са около 1100.

Част от тях са назначени по програмата за работа с уязвими групи по наредба за финансирането на училищата. Малка част са назначени по проект за приобщаване в предучилищното образование, а най-много са медиаторите (940), работещи по изтичащата национална програма.

Работата им е не просто да събират децата, които не ходят на училище, от домовете им. За да се задържат в клас трайно, родителите трябва да проумеят, че образованието е смислено и важно. Медиаторите са мотиватори на децата, но и работят за промяна на нагласата на общността.

Какъв е проблемът и възможните решения

Наместо да удължи програмата за подкрепа на медиаторите, МОН реши да ги прехвърли към проекта „Успех за теб“, съфинансиран от Европейския съюз, който също е насочен към ученици в риск от отпадане от училище.

Той обаче покрива само 50% от заплатите на образователните медиатори и така остава училищата да плащат от бюджетите си останалите пари. И въпреки че медиаторите вземат минималната работна заплата, това за някои училища е непосилно.

Второто предложение на МОН е заплатите на образователните медиатори да идват от парите за работа с уязвими групи (по чл. 52а от Наредбата за финансирането на институциите в системата на училищното и предучилищното образование).

Но част от училищата не получават тези пари. Право на тях имат само тези, в които децата от т.нар. уязвими групи са над 20%. А уязвимостта е дефинирана на база образованието на родителите. Ако са с по-ниско от средно образование, детето им спада към уязвимите групи.

Но в България има много етнически смесени училища, в които уязвимите деца са под 20% и полагат усилия за тяхната интеграция. Те имат нужда от медиатор, но нямат право на тези пари и съответно трябва да се лишат от образователните си медиатори.

Освен това тези парите за работа с уязвими групи се получават и на базата на брой ученици. Така за селските училища с малко деца тези пари са малко и не стигат за заплата на медиатор. А именно там има най-голяма нужда.

„Очакваме че половината, ако не и две трети от назначените по националната програма медиатори от 1 юли ще останат без работа“, каза пред Свободна Европа председателят на център „Амалипе“ Деян Колев.

Затова центърът инициира петиция в подкрепа на образователните медиатори, която за две седмици събра над 20 хил. подписа – от родители, учители, граждани – в 164 населени места в страната. На 10 май петицията е внесена до министъра на образованието Сашо Пенов, премиера Гълъб Донев и омбудсмана Дияна Ковачева.

В подписката се настоява за продължаване на националната програма за подкрепа на медиаторите след 1 юли, както и към нея да бъдат включени и детските градини. Да се намери устойчив начин на финансиране на медиаторите и да бъде регламентирана дейността им като професия.

До същите институции писмо със същите искания внесоха от Синдиката на българските учители към КНСБ и синдиката „Образование“ към КТ Подкрепа, двата работодателски съюза на училищните директори и над 60 неправителствени организации.

„Амалипе“ е изпратил и искане и до парламентарната комисия по образованието да се организира изслушване на министъра по тези въпроси.

Все още няма отговор от МОН.

Как се мотивират деца (и родителите им) да учат

Ангел Ангелов е върнал много деца в клас. Има си начини да убеждаваш децата и техните семейства, че образованието е ценност – и това се учи на теория. Вече самият Ангелов е координатор и обучител на образователни медиатори.

Но той има таланта да открива заложбите на учениците си.

Много семейства искат днес да изкарат 10-те лева за прехрана, другото не ги вълнува.

Някой е добър в писането, друг – в говоренето, трети – в спорта, в танците, в пеенето, в рисуването. ..

„Всяко дете има талант“, каза Ангелов. „Просто трябва да го откриеш и да му го посочиш – на него и на неговите родители.“

По думите му тогава те виждат, че наистина детето умее нещо и има възможност в живота да не е като родителите си, които често мислят само за прехраната. „Много семейства искат днес да изкарат 10-те лева за прехрана, другото не ги вълнува“, казва Ангелов.

Медиаторът успява да убеди ученици да продължат и с висше образование. Защото на възражението „Е, то пък кой учил се е оправил?”, отговаря „Аз. Аз съм се оправил.“

Мотивира ги и според ситуацията. Ако в семейството отглеждат животни, казва на децата, че няма нищо лошо и срамно по цял ден човек да е с работните дрехи. „Но в нашата гимназия предлагаме специалност фермер, защо да не го учиш?“

Други мотивира покрай шофьорската книжка, която за момчетата е идеал. Но за да я имаш, се иска завършено средно образование.

„Ама ти от нашите ли си? И работиш там?! Мале, за първи път виждам някой от ромски произход да работи в училище!”, му казва момиче, което той се опитва да убеди да се запише в гимназията. Да, тя се записва да учи. Но у Ангелов остава горчиво чувство, което иска да сподели.

„Това е единствената ромска длъжност. Имам чувството, че ме дискриминират, защото съм ром.“

Наскоро умно момиче от гимназията печели наградата „Посланик за един ден“, а баба ѝ, която я отглежда, не я пуска да пътува до София. Ангелов е успял да я убеди, че е важно за внучката ѝ да се развива, но…

„Бабата си знае, че отглежда момиче за женене и толкоз.“

В гимназията в Шумен учат общо около 200 деца различни общности – българи, роми, турци, копанари. Във вторник училището е изпратило абитуриентите си. Около 10 деца, откакто Ангелов е образователен медиатор, вече учат или ще учат в университет.

Източник Радио Свободна Европа / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Началниците на отбраната от Централна Европа се събират в София

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg Началниците на отбраната от Централна Европа се събират на годишна конференция в София. Очаква се на форума да присъства и президентът Румен Радев. Началниците на отбраната ще обсъдят зададените от НАТО теми за регионална свързаност и т.нар. военна мобилност. Ще се дискутират и потенциалните заплахи за […]