Три десетилетия след разпадането на Съветския съюз Русия отправя нови искания

NetNews
Сподели статията, нека повече хора узнаят!

На 25 декември 1991 г. знамето с чука и сърпа бе спуснато за последен път в Кремъл. Една седмица по-късно, на 31 декември, Съветският съюз официално престана да съществува. Точно 30 години по-късно руският президент Владимир Путин използва всички инструменти, с които разполага, за да промени това, което последва и според него е унижение.

През по-голямата част от последния месец Русия придвижва войски към границата си с Украйна, което накара САЩ и европейски държави да предупредят за възможна инвазия. В петък Русия предаде на Запада това, което тя определи като „проектоспоразумения“ със Съединените щати и НАТО, които ще върнат назад три десетилетия на разширяване на НАТО в Източна Европа.

Изглежда малко вероятно САЩ и техните съюзници да се съгласят да направят тези отстъпки, изключващи възможността на членство на Украйна в НАТО, или да се ангажират да не разполагат сили в Източна Европа без разрешението на Кремъл. В понеделник Русия поиска „спешен отговор“ на предложението си, заявявайки, че ако не последва такъв, това би „подхранило“ напрежението. Германия от своя страна каза, че Русия не може да „диктува“.

Независимо дали Русия ще започне офанзива в Украйна тази зима или не, това не означава, че тя не може да си осигури значителни дипломатически победи. Нейните действия вече доведоха до признания от президента на САЩ Джо Байдън и британския министър на отбраната Бен Уолъс, че нито една от двете страни вероятно няма да изпрати бойни части в Украйна в случай на война.

Съединените щати и техните съюзници се надяват, че имат на разположение достатъчно инструменти, за да дадат отпор на желанието на Русия за „сфера на влияние“ или „буферна зона“. Те включват заплахата за блокиране на достъпа на Русия до международните пазари и гарантиране, че нейният балтийски газопровод „Северен поток 2“ никога няма да бъде въведен в експлоатация, ако Москва започне военна офанзива в Украйна.

Не е ясно доколко важно е наистина това за Москва. Нейният агресивен подход през тази година предизвика начало на разговора.

Представители на правителството на САЩ побързаха да заявят, че ще обсъдят предложенията съвместно със съюзниците, въпреки че на някои от тях се гледа като на неприемливи и Вашингтон остава ангажиран с това европейските държави да вземат собствени решения.

ЗА ПУТИН ВЪПРОСЪТ Е ЛИЧЕН

Този отговор на Съединените щати тревожи държавите в Източна Европа, които и без това се опасяват, че Вашингтон иска да намали своите европейски ангажименти, за да се съсредоточи върху станалия по-агресивен Китай. САЩ желаят Европа да прави повече за собствената си отбрана – но това много се различава от руския проект.

„Предложението“ на Русия беше силите на САЩ и НАТО да се изтеглят от държавите, в които не са били преди разширяването през 1997 г. На практика това би означавало пактът да се ангажира с изтегляне на западните сили от Източна Европа и бившите съветски републики от Балтика до Централна Азия. Една клауза предвижда САЩ и Русия да избягват разполагането на ядрени оръжия извън своите територии, което би означавало край на присъствието на американски ядрени оръжия в Европа, където те са споделени с държави като Германия, Ирландия, Италия и Турция.

Отхвърлянето на тези предложения може да даде на Русия повод за по-нататъшно милитаризиране на границата ѝ, включително за постоянно военно присъствие в Беларус, което е възможно да включва ядрени оръжия.

За руския елит в областта на сигурността и отбраната скоростта, с която НАТО се разшири в Източна Европа, беше шок, предателство що се отнася до неписаните обещания, които Москва смяташе, че е получила.

За мнозина в Русия това остава преплетено със собствените им лични предизвикателства от онова време.

Този месец Путин разкри, че е в началото на 90-те години на миналия век е работил като таксиметров шофьор, за да свърже двата края.

„Честно казано, не ми е много приятно да говоря за това“, каза той в документален филм, описвайки разпадането на Съветския съюз като „трагедия“ за много хора.

Източноевропейските държави обаче видяха в края на СССР и Варшавския договор освобождение – нещо, което те ще се борят да запазят.

ЩЕ СЕ СТИГНЕ ЛИ ДО „ФИНЛАНДИЗАЦИЯ“ НА УКРАЙНА?

Полша, която вече обвинява Русия, че стои зад опитите на мигранти да преминат на нейна територия от Беларус, обяви тази седмица, че ще купи произведени в САЩ танкове „Ейбрамс“. Това стана след симулация на война по време на военни учения, която показа, че тя може да загуби от руските сили. Други европейски страни обаче остават по-притеснени за доставките на руски газ, тъй като една криза със снабдяването през зимата може да се окаже още по-сериозна от онази, която доведе до скок на цените по-рано тази година.

На един от фронтовете Москва е особено успешна.

Украйна – най-голямата държава бивша съветска република (след Русия) – беше поставена в положение да се почувства много по-малко господар на съдбата си, попаднала в състояние на неизвестност между Русия и западните си съюзници, които не искат да рискуват война заради нея.

Възможностите на Москва обаче също имат своите граници. Русия може да спечели ограничена война с Украйна, за да завладее допълнителни земи в района на сепаратистките територии в Донбас и Луганска област, които на практика превзе през 2014 г., и потенциално да си осигури канал, който снабдява с вода окупирания от Русия Крим.

Един продължителен опит за окупиране на обширната територия на Украйна обаче може да бъде кървав, хаотичен и скъп. Възможно е Москва да се надява, че една по-ограничена война може да предизвика колапс на правителството в Киев, което да доведе на власт по-проруски лидер от Володимир Зеленски. Един такъв ход обаче би могъл също така да укрепи Зеленски, като накара САЩ да приемат исканията му за повече оръжия, например ракети за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, след вече доставените противотанкови ракети „Джавелин“.

Малко вероятно е НАТО да изпълни изцяло искането на Русия да отмени обещанието си да предложи един ден членство на Украйна, въпреки че самият процес е смятан за напълно спрян.

Една фраза, която все по-често се използва както от руски, така и от западни анализатори, обаче е „финландизация“.

Това означава Украйна да бъде по средата – там, където се намираха Финландия и Австрия по време на Студената война – и без да бъде член на НАТО, да се интегрира все по-тясно с други европейски партньори.

В крайна сметка и двете страни се присъединиха към Европейския съюз, а сега са обхванати от клаузата зв Лисабонския договор за взаимна отбрана в блока. Финландия, подобно на съседна Швеция, също е тясно интегрирана в НАТО, включително като купи произведени в САЩ изтребители Ф-35.

Не е ясно дали това ще удовлетвори Москва. Ако Русия наистина иска да обърне ситуацията с разпадането на съветската империя преди три десетилетия, може да се наложи да го направи по същия начин, по който тя е била изградена – с военна сила. Дали е възможно Москва да постигне това, без да предизвика по-общ, катастрофален конфликт, е много по-трудно да се каже.

БТА

Източник e-vestnik.bg / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Двама са задържани за убийство във видинско село

Двама души са задържани за убийството на 72-годишен мъж във видинското село село Връв. Мъжът е бивш военен. Живеел в селото от години, съобщава БНТ. Сигналът на телефон 112 е подаден от съседи малко след 4 сутринта вчера. На място е извършен оглед в присъствието на съдебен лекар, при което […]