Туршията по-скъпа с 10%

NetNews
Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Лошият климат е причината за поскъпването на храните. Това заяви председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържища Владимир Иванов пред БНТ за поскъпването на основните храни, стоки и услуги. Той посочи, че доматите за първата седмица на септември са на нивата от миналата година, а пиперът, зелето и краставичките също са по-скъпи с няколко процента. В момента зелето е с три стотинки по-скъпо от миналата година. При ябълките, лимоните и прасковите цените се запазват същите от миналата година.

До 14 септември разликата в потребителската кошница е 6 лева. Климатът достави малко по-малки количества на пазара и е нормално това да се случва при плодовете и зеленчуците.

Септември върви стабилен месец и туршията ще е по-скъпа между 5-10% в зависимост от вложените продукти. Цените на ориза и варивата падат, фасулът е под нивата от 2014 г., захарта е с 3% нагоре. При млечните продукти изменението също е с 5%, при яйцата и пилешкото е същото положение и цените са едни и същи от 10 години.

С 40% спрямо миналата година се измени цената на олиото. В момента имаме супер реколта, имаме свръхзърнена реколта при пшеницата и на слънчогледа. Очертава са една понижаваща се и трайна тенденция на поевтиняване на олиото, увери Иванов.

Претоварването на играчите на конкурентната среда на пазара отива в цените на продуктите. Друг е въпросът, че потребителят лесно може да регулира процеса като види разликата в цените, уточни той.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Пламен Димитров: Ще има рекордна инфлация в края на годината

Сравнително ускорената инфлация ще продължи до края на годината. Това прогнозира пред "Здравей, България" по "Нова телевизия" президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му инфлацията на годишна база е към 4-5%. Тя, разбира се, се усеща най-силно от хората с най-ниски доходи. „Да припомним, че около 500 000 българи […]