Когато антиправителствените протести пламнаха в Казахстан, президентът Ердоган побърза да предложи турска подкрепа и да се опита да привлече други тюркоезични страни към каузата. Причината е ясна: Ердоган е изправен пред подобна заплаха от народно въстание у дома и той е решен да удържи властта на всяка цена.
Подобно на Казахстан, в Турция имаше експлозия на гняв заради нарастващата цена на живота, корупцията и все по-автократичните тенденции на нейния лидер. Гневът на Казахстан беше предизвикан от рязкото покачване на цените на газа. В Турция това беше рязкото падане през последните шест месеца на стойността на лирата, което унищожи спестяванията, доведе до фалити в малкия бизнес и предизвика растяща инфлация.
Турският гняв обаче до голяма степен е насочен към един човек – Реджеп Тайип Ердоган, който е на власт от 19 години, пише The Times. Неговите катастрофални икономически политики, диктатура на политиките на централната банка и настояване за намаляване, вместо за повишаване, лихвените проценти за ограничаване на инфлацията са виновни за икономическата мизерия.
През последните четири месеца на 2021 г. той притисна централната банка да намали базовия си лихвен процент от 19 на 14 процента – политика, която противоречи на почти всички икономически съвети как да забави нарастващата инфлация. Миналата година лирата загуби 45% от стойността си, а инфлацията официално беше 21%, макар че вероятно е била по-висока.
Ердоган настоя, че Турция може да се възстанови с бърз растеж, огромни инвестиции в инфраструктурата и експанзионистична икономическа политика. Следователно е необходимо лихвите да се поддържат възможно най-ниски. Той също така даде да се разбере, че неговият нетрадиционен възглед е до голяма степен идеологически. Ердоган, който се опита да наложи ислямските предписания на светската турска държава, отъждествява „злите“ интереси с лихварството, което е осъдено в Корана. Той бърза да заклейми опонентите си не само като предатели и диверсанти, но и врагове на исляма.
В резултат на това цената на доматите се повиши със 75% миналата година, имаше огромни увеличения и при хляба, чая и други основни продукти. Инфлацията се повиши с 21% през ноември и турците започнаха да трупат стоки, влошавайки недостига и допълнително повишавайки цените. Безработицата нарасна, като един на всеки пет млади хора са останали без работа – четвъртият най-висок дял в света, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
В края на миналия месец, когато инфлацията изглеждаше извън контрол и опозиционните политици събираха ядосани избиратели, Ердоган действа. Той обяви план за укрепване на лирата чрез гарантиране на банковите депозити срещу инфлацията, за да спре хората да купуват толкова много твърда валута. Ако депозитите в лири загубят стойност поради инфлацията, вложителите ще бъдат обезпечени за сметка на данъкоплатците. Валутата бързо се стабилизира.
Може би това е фалшив позитивизъм. Политическите опоненти твърдят, че схемата едва ли ще успее. Колко може да си позволи държавата да похарчи за поддържане на банковите депозити? Паралелен опит за намеса на пазара струва на централната банка приблизително 8 милиарда долара за една седмица. Ако лирата не успее да се задържи под инфлацията тази година, държавата скоро ще свърши без парите, които я поддържат.
Правителството също така се опита да успокои избирателите, като увеличи минималните заплати, плащанията в публичния сектор и обезщетенията. Макар че това може да ускори растежа, може също да ускори инфлацията.
Времето може да е ключово. Въпреки призивите на по-настоятелна опозиция за предсрочни избори, те не трябва да се проведат преди 2023 г. Мнозина обаче подозират, че Ердоган ще осребри затишието на инфлацията, за да свика предсрочни избори скоро, да заклейми опонентите си като врагове и саботьори, да запази стегнатата муцуна на пресата и да се похвали с подновеното положение на Турция в света.
Той ще посочи своите външнополитически успехи. Те включват намесата през 2020 г. с доставени на Азербайджан оръжия и дронове в дългия спор за Нагорни Карабах, който даде на етническите сродници в Азербайджан решителна победа над Армения, а богатата на петрол бивша съветска република стана длъжник Турция. Ердоган също така успя, въпреки съпротивата на САЩ, да прогони сирийските кюрди далеч от турската граница, премахвайки предполагаемия враг, тясно свързан с ПКК – забранено кюрдско сепаратистко движение в Турция.
Ердоган също зае гласни позиции срещу своите западни съюзници и през октомври призова за експулсиране на десет западни посланици, които изразиха подкрепа за един от арестуваните лидери на гражданското общество. Той не се справи с експулсирането, но предизвикателните му и обидни коментари за посланиците минаха добре сред основните привърженици в Турция.
Въпреки драконовските ограничения върху пресата и опозицията обаче недоволството нараства. Правителството затвори 180 медии след опита за преврат през 2016 г., арестува повече журналисти от която и да е друга страна, както и хиляди държавни служители, адвокати и други, обвинени, че са свързани с опита за преврат.
Ердоган е изправен пред много по-суров прием във Вашингтон, където администрацията на Байдън е по-откровена от тази на Доналд Тръмп в осъждането на нарушенията на правата на човека. Отношенията с Москва също са неравномерни, най-вече заради конфликта в Сирия. Ердоган обаче е хитър политик и е побеждавал предизвикателства и преди. Този път икономическите сътресения, като този в Казахстан, може да затрудни за него да запази авторитарната си власт непокътната.
Източник: https://dnes.bg / Уведомете за фалшива новина
