През 2020 г. българските домакинства са били отново с най-слаби възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. "фактическо индивидуално потребление" (AIC) в нашата страна е било с 39% под средното за Съюза (или 61% от средноевропейското ниво), докато в Люксембург е било с 31% над средноевропейското (или 131% от осредненото ниво), показват предварителни данни на Евростат, оповестени в понеделник.
Трябва да се има предвид, че индикаторът AIC е измерител на материалното благосъстояние на домакинствата, като данните на Евростат се основават на преразгледания паритет на покупателната способност (PPS), както и на последните данни за БВП за глава от населението на всяка страна – член на ЕС.
През миналата година 9 страни членки са имали равнище на "фактическото индивидуално потребление", което е било над средното за Съюза, а при останалите 18 то е било под средноевропейското ниво.
Най-високи равнища на AIC на глава от населението са регистрирани в Люксембург (с 31% над средното за ЕС), следвана от Германия (с 23% над средното) и Дания (с 21% над средно-европейското). Нива над средноевропейските са регистрирани и в Нидерландия, Австрия, Финландия, Белгия, Швеция и Франция, като при тези държави фактическото индивидуално потребление се движи между 5% и 20% над средното ниво за ЕС.
В останалите страни-членки действителното потребление на глава от населението през 2020 г. е било по-ниско от средноевропейското, като по този показател България продължава да заема последната позиция с възможности за потребление, които са били едва 39% от осредните за ЕС.
Пред нашата държава са Словакия, Латвия, Унгария и Хърватия с AIC индекси между 25% и 35% под средното европейски ниво. При Румъния, Естония и Гърция покупателната сила на глава от населението пък е между 21% и 25% под средното за ЕС ниво, а в Кипър, Италия. литва и Ирландия – с 10% или по-малко процента под осредненото ниво на ЕС.
България заема незавидната последна позиция и в класацията на Евростат за БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност (PPS). Трябва да се има предвид, че индикаторът PPS е де факто изкуствена парична единица, която елиминира разликите в ценовите равнища между отделните държави. По този начин с една единица PPS се купува еднакво количество стоки и услуги във всички страни членки на ЕС.
Този показател нашата страна е едва 55% от средния за ЕС, като и тук Люксембург оглавява класацията за 2020 година с цели 266% над средното за ЕС ниво.
България заема през последните години стабилно последната позиция по отношение и на двата показателя. Показателят AIG за 2018-а беше 57% от средния на ЕС, 58% през 2019 г. и 671% за 2020 г., а показателят БВП на глава от населението беше 51% от средноевропейското ниво за 2018 г., 53% от средното ниво за 2019 г. и 55% през 2020 г.
