Откакто Русия нападна Украйна, редица европейски държави изгониха руски дипломати. Но никоя не е предприемала толкова решителна крачка, колкото българското правителство, пише Фолкер Пабст в статия за „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ).
България постави рекорд
С решението си да обяви 70 руски дипломати и служители за персона нон грата България постави един вид европейски рекорд, отбелязва Михаел Мартенс във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). През април Германия изгони 40 руски дипломати, но никоя държава от ЕС не е обявила толкова много представители на Москва за нежелани, колкото България.
Повечето от експулсираните лица са работили директно за чужди служби под дипломатическо прикритие, става ясно от думите на премиерът Кирил Петков.
Руските дипломати са твърде много
Обвиненията на руски дипломати в шпионаж не са нещо ново за България, подчертава Фалкер Пабст в НЦЦ. Освен това руското представителство в София винаги е било непропорционално – в България, чието население е по-малко от 7 милиона, до момента бяха акредитирани 118 руски дипломати. Сега този брой ще бъде ограничен наполовина. Още при посещението си в Киев през април Петков заяви, че ще се стреми към реципрочност в дипломатическите мисии на двете държави.
Броят на българските дипломати в Москва е едноцифрен, допълва още авторът. Това означава, че ако Русия предприеме реципрочни контрамерки, България няма да може да поддържа дейността на посолството си. Москва пък ще трябва да затвори консулствата си в Русе и Бургас заради липса на достатъчно персонал.
Подкрепата за Путин спада
Решението е пореден удар върху отношенията между София и Москва и по-конкретно върху отношенията с посланичката на Русия Елеонора Митрофанова, която наскоро нарече правителството „евроатлантически подлоги“. Целта на провокациите на Митрофанова е да задълбочи разрива в обществото по отношение на войната в Украйна, смята Фолкер Пабст. Авторът припомня как в понеделник министерството на Митрофанова публикува призив към българите да дарят пари за руската армия в Украйна.
Но въпреки всичко подкрепата за Путин в България спада – макар много от българите да се чувстват свързани с Русия, четем още в материала. В него се посочва, че докато през 2021 година 70% от българите са одобрявали руския президент, през март 2022 подкрепата за него е спаднала до 29%.
И макар по време на управлението си Кирил Петков да се съобразяваше със своите разнородни коалиционни партньори, той даде ясно да се разбере, че България е на страната на Запада. А сега не му остава много време да прилага политиките си. Защото съвсем скоро президентът вероятно ще назначи служебен кабинет. Румен Радев е смятан за проруски настроен, отбелязва НЦЦ.
Генчовска е възпрепятствала подобна стъпка досега?
До момента опитите на Петков да ограничи руското представителство в България са се натъквали на съпротива от коалиционните му партньори, подчертава Михаел Мартенс във ФАЦ. Проблем са представлявали русофилите от БСП и антисистемната партия „Има такъв народ“, която е излъчила и външната министърка Теодора Генчовска. Според източници на ФАЦ от София, именно тя е възпрепятствала експулсирането досега.
Въпреки че Петков направи поредната си силна демонстрация малко преди да напусне премиерския пост, средносрочната външнополитическа ориентация на България е несигурна, смята Михаел Мартенс. След като Петков беше отстранен с вот на недоверие, страната се насочва към парламентарни избори през есента. Те ще бъдат четвъртите в рамките на 18 месеца. В новия парламент могат да влязат до три партии с „прокремълска“ ориентация. Ясно мнозинство не може да се предвиди, обобщава германският журналист.
