„Аз не знам колко живота трябва да вземе това „грипче“, за да разберем, че това не е просто „грипче“, а е смъртоносно. Че има много хора, които страдат и се борят за глътка въздух, и да разберем, че трябва да сме съпричастни към болката и страданието“, каза говорителят на Спешна помощ Катя Сунгарска в предаването „Тази неделя“ по bTV.
Тя определи като парадокс, че на везните от едната страна се поставят здравето и живота, а от другата страна – отварянето на ресторантите. „Коронавирусът е невидим враг. Ние възприемаме ситуацията като война вече година. Въпреки че сме от едната страна на барикадата, а медиците са на първата линия, те са обстрелвани и от врага, и в тила. Не знам да има друг случай в историята тези, които защитаваш да те обстрелват“, казва Сунгарска.
По думите ѝ е крайно безотговорно вече година да се говори, че носенето на маски е важно, какви мерки да се вземат и за спазването на дистанция. „На миналите протести слоганът беше „Ние не носим маски“. Да, обаче нашата практика установи, че една немалка част от хората, които призоваха за това, когато им опря ножа до кокала и станаха наши пациенти, започнаха с претенциите къде да бъдат закарани, как да бъдат лекувани“, казва Сунгарска.
За последната година столичната Спешна помощ е загубила девет човека. „Това беше най-голямата ни трагедия. Когато губиш хора от обкръжението си много боли“, допълва Сунгарска. „Безотговорността ни мъчи най-много“, казва говорителят на Спешна помощ. Тя разказа, че все още има хора, които лъжат за симптомите си по телефона и когато медиците стигнат на адреса, установяват, че лицето е с коронавирус. Друг абсурден случай от работата в последната година е на жена, която по телефона описва симптомите си и, че „почти умира“. „Когато отиде лекарят на място, жената му каза „Виждам, че имаш чанта, сигурно има инструменти вътре… Хайде да ми обезвъздушиш парното, защото ми е студено“, казва Сунгарска.
„В този момент не един, а повече хора са в животозастрашаващи състояния и може да загубят живота си“, казва тя. Тя поиска хората да запазят някакво достойнство в тази ситуация. „Не знам какво да призова хората. Аз вече се срамувам да говоря, защото се повтаря едно и също и някакви хора не искат да погледнат по-далече от носа си, от егото си, от лакомията си. Това е безобразие“, каза Сунгарска. Тя благодари на всичките си колеги, които продължават да работят в ситуация на пълно себеотрицание.
