На 29 март 1944 година София отново е бомбардирана от англо-американската авиация.
Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, по време на Втората световна война.
Те започват от пролетта на 1941 година и продължават до есента на 1944 година. Те са реални бойни действия срещу гражданско население.
При всички тези нападения София е отбранявана само от противовъздушната артилерия, защото, както бе споменато по-горе, българската авиация не разполага е нощни изтребители.
На 30.3.1944 г, е извършено най-тежкото въздушно нападение над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 "Митчел" и Хендли Пейдж „Халифакс", които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг".
В отбранителните боеве вземат участие 1/6, 2/6 и 3/6 орляци, водени от своите командири – капитаните Русев, Боишаков и Топлодолски.
1/6 орляк излита от летище Марно поле, Карловско, с 28 „Девоатин"-а, а 2/6 орляк (базиран на летище Враждебна) излита с 25 самолета – 19 Ме-109 Г-2 и 6 „Девоатeн"-а. Дислоцираният на летище Божурище 3/6 орляк излита с 20 Ме 109Г-6.
От Изтребителната школа в Долна Митрополия излита една четворка от учебно-бойни изтребители „Авиа" Б-135 начело с капитан Кръстю Атанасов (началник на школата), в която влизат още пилотите инструктори: поручик Петър Манолов и фелдфебелите Йордан Фердинандов и Недю Колев.
На този ден българските летци изтребители свалят 4 бомбардировача. Особено се отличава подпоручик Христо Костакев, който улучва една крепост, която експлодира във въздуха, и разрушава още една, летяща до нея.
Другите два бомбардировача са свалени от поручик Неделчо Бончев и подпоручик Виктор Атанасов. Повредени са 9 бомбардировача. Свалени са и 3 изтребителя П-38 „Лайтнинг" – от поручиците Богдан Илиев и Васил Шишков и от подпоручик Генчо Димитров.
Повредени са 3 противникови изтребителя.
Загиват поручик Иван Бояджиев и фелдфебелите Йордан Кубадинов и Христо Цанков. С парашут скачат подпоручиците Божидар Кузмов и Иван Касиянов.
Последната бомбардировка над София се извършва на 17.4.1944 г. В нея вземат участие 350 бомбардировача Б-24, Б-17 и „Стърлинг". Те се охраняват от 100 изтребителя П-47 „Тъндърболт" и П-51 „Мустанг". Ударът е нанесен в 12,20 ч. последователно на 8 вълни с излизане на групите от запад, северозапад, север и североизток.
Противовъздушната артилерия участва в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи.
От 2/6 орляк излитат 16 Ме-109 Г-6 и 2 „Девоатин"-а, които провеждат първата си атака понятно над София. Изненадан от силното изтребително прикритие на противника, орлякът се разделя на две групи, които продължават атаките си при отлитането му над района на Кюстендил.
От 3/6 орляк излитат 14 Ме-109 Г-6. Орлякът успява да проведе една атака по противника преди излизането му над София, след което го преследва до жп линията Кюстендил-Горна Джумая.
От 1/6 орляк излитат само 5 ,Девоатeн"-а и се явяват над София след оттеглянето на противника.
При неравния въздушен бой е свален един Б-24 с таран, извършен от поручик Неделчо Бончев от 2/6 орляк. Това е вторият таран в българската авиационна история след този на капитан Димитър Списаревски.
Поручик Бончев успява да се спаси, скачайки с парашут. Повредени са 5 противникови бомбардировача и 1 изтребител.
В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война.
Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг". По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат.
Когато се открива грешката, е твърде късно. Загиват 4-ма пилоти от 2/6 орляк (подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев) и 2-ма пилоти от 3/6 орляк (поручик Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов).
Поради повреди в самолетите и ранявания във въздушните боеве принудителни кацания извършват 3-ма летци, и други 3-ма се спасяват с парашут (между тях и командирът на 2/6 орляк капитан Николай Бошнаков).
В историята на българската изтребителна авиация 17.4.1944 г. остава като „черния" Великден.
След тази дата София не е повече бомбардирана.
Поставената цел от англоамериканците излизането на България от войната, не е постигната.
Сега усилията на съюзническата авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ. При това положение новата задача на нашите изтребители е да пресрещат американските бомбардировъчни формации, завръщащи се от Румъния.
До 26.8.1944 г., когато е последното въздушно противоборство над България, нашите изтребители свалят 37 бомбардировача и 16 изтребителя.
Повредени са 48 бомбардировача и 22 изтребителя.
На територията на България падат 120 противникови самолета, в които загиват 256 души.
Пленени са 329 съюзнически летци.
От българска страна във въздушните боеве загиват 16 летци изтребители, а други 6 при изпълнение на служебните си задължения.
Това е сухият език на статистиката, но зад него се крият огромната смелост и воля на българските летци при борбата им с противниковата авиация.
Презирайки смъртта, всеки път те излитат за защита на своето отечество с ясното съзнание,че вероятността да загинат е многократно по-голяма от тази да оцелеят!
И днес, повече от 60 години след последните въздушни боеве над България, ние продължаваме да черпим вдъхновение от подвига на онези достойни българи, бранили родното небе през 1943-1944 г.
