На 4 февруари 1997 г. Председателят на БСП Георги Първанов и министърът на вътрешните работи Николай Добрев връщат мандата за съставяне на ново правителство след оставката на правителството на Жан Виденов по време на политическата криза от 1997 г.
По този начин се открива пътят към предсрочни избори, които през април 1997 г. са спечелени от ОДС.
На 8 януари БСП номинира за премиер Николай Добрев. Два дни по-късно – на 10 януари, обаче президентът Желю Желев, въпреки че е длъжен по Конституция, отказва да връчи на БСП мандат за съставяне на второ правителство и опозицията обявява национална политическа стачка..
Недоволството е породено от тежката икономическа ситуация, фалитите на банки и хиперинфлацията.
Към декември 1996 г. България е държава във фалит, неспособна да изплати външния си дълг. Годишната инфлация е 310,8%, т.е. животът е поскъпнал повече от трикратно за една година. 19 банки – една трета от сектора – фалират през икономическата криза от 1996–1997 и с тях се изпаряват дълговете на т.нар. „кредитните милионери“, както и спестяванията на стотици хиляди граждани. Левът се срива, средната заплата става 5 долара. Магазините са празни, настанала е зърнена криза и хляб се купува с купони в редица селища в провинцията.
Това отключва вълна от протести из страната.
На 10 януари 1997 студентите от Софийския университет се събират пред Народното събрание. КТ „Подкрепа“ обявява втора национална стачка, по-късно към тях се присъединява опозицията. Привечер парламентът е обграден от жива верига. През нощта се стига до насилие. Към парламента политат камъни, депутатите са евакуирани. По-късно ще се появят версии, че щурмът на парламента от 10-ти януари е оркестриран от службите, за да злепостави демонстрантите.
Участници разказват, че автобуси с полицаи са докарани от страната, за да бият разотиващите се демонстранти по страничните преки. Има ранени, включително депутатът и бивш премиер Филип Димитров, който се озовава в Пирогов с шевове и бинт на главата, редом с други бити. Целта е да се предотвратят по-нататъшни протести. Но на следващия ден хората се връщат на улицата, с концерт и със слоган „Ние сме студентите, нас не ни е страх!“
В резултат на протестите и дълбоката криза през декември Жан Виденов подава оставката на правителството.
Протестите срещу създаването на втори социалистически кабинет продължават.
На 21 януари изтича мандатът на Желю Желев, седмица по-късно новоизбраният президент Петър Стоянов връчва мандат на БСП за съставяне на ново правителство до 4 февруари, когато БСП връща мандата.
Непосредственият резултат от 4 февруари 1997 г. беше посредническата роля на президента Петър Стоянов за преодоляване на кризата. Той свика Консултативен съвет по национална сигурност, на който основните политически сили изразиха волята си страната да върви към предсрочни избори, подготвени от назначеното на 12 февруари служебно правителство на Стефан Софиянски. Така СДС плавно влезе и в изпълнителната власт, след като с помощта на останалите опозиционни сили (включително с незаменимото участие на ДПС) вече беше спечелил президентската институция.
Служебното правителство на Софиянски, макар и надвишавайки правомощията си, започна дълбоки промени: на 15 февруари обяви въвеждането на валутен борд, на 17 февруари изпрати до Брюксел молбата на България за членство в Северноатлантическия пакт, на 17 март възстанови сътрудничеството с МВФ.
Последваха предсрочните избори на 19 април 1997 г., спечелени категорично с 52% и 137 депутатски места от Обединените демократични сили (СДС, Демократична партия, БЗНС, БСДП).
