Нови доказателства сочат, че викингите са били в Северна Америка още през 1021 година, много преди Христофор Колумб, предаде Aleteia.org.
Дървен материал от древно селище на канадския остров Нюфаундленд свидетелства, че дълго преди Христофор Колумб да прекоси Атлантическия океан, викингите първи са достигнали Новия свят. Кога точно викингите са предприели пътешествието и са изградили селището Л'анс-о-Медоус на Нюфаундленд досега оставаше загадка за науката.
Сега учени съобщават, че нов тип техника за датиране, използваща отдавнашна слънчева буря като отправна точка, разкрива, че селището е било обитавано през 1021 г. след Христа – точно преди хилядолетие и 471 години преди първото пътуване на Колумб. Техниката е приложена върху три парчета дърво, изсечени за селището. Всички те сочат към една и съща година.
Пътуването на викингите бележи важни етапи за човечеството. Селището предлага най-ранните известни доказателства за трансатлантическо пресичане. То също така маркира мястото, където земното кълбо най-накрая е обиколено от хора, които хиляди години по-рано са преминали в Северна Америка по сухопътния мост, свързвал някога Сибир с Аляска. "Много похвали трябва да получат тези северноевропейци – първото човешко общество, преминало Атлантическия океан", казва ръководителят на изследването Майкъл Дий от университета на Грьонинген, Нидерландия. Викингите са били мореплаватели от скандинавските страни с изключителни умения за конструиране на лодки и навигация и са създавали селища в Исландия и Гренландия.
"Много археолози смятат, че основната им мотивация да търсят нови територии е била да открият нови източници на дървен материал. Обикновено се смята, че те са напуснали Гренландия, където подходящата за строителство дървесина е била изключително рядка", допълва ученият. Обикновеното радиовъглеродно датиране – определяне на възрастта на органични материали чрез измерване на съдържанието им на конкретен радиоактивен изотоп на въглерода, се е оказало твърде неточно за определянето на възрастта на Л'анс-о-Медоус. Селището е открито през 1960 г., въпреки че според широкоразпространеното схващане датира от 11-и век. Новият метод за датиране разчита на факта, че слънчевите бури произвеждат отличителен радиовъглероден отпечатък в годишните пръстени на дървото. Известно е, че е имало силна слънчева буря – изблик на високоенергийни космически лъчи от Слънцето – през 992 г. след Христа.
