Началникът на COVID отделението в Инфекциозна болница в София и шеф на Първо Детско отделение към СБАЛИПБ “Проф. Ив.Киров” доц. Мангъров даде интервю за trafficnews.bg. Ето какво каза:
– Доц. Мангъров, по-опасен ли е индийският вариант на коронавируса от останалите?
– Не. Всички мутации имат сходен антигенен строеж и когато човек е карал една от тях, той е защитен и от другите. Няма опасност някой, който е боледувал от досегашните варианти на COVID-19, да се зарази от друг. Сега, при последната вълна, основен уж беше британският вариант. Но никой от тези, които бяха карали предишния вариант, не се разболя от него.
– А хората, които все още не са преболедували и не са имунизирани?
– Рано или късно биха могли да го изкарат. Колкото по-голяма част от населението прекара вируса, толкова по-малки стават техните шансове да се заразят. Когато вирусът премине през около 70% от населението, епидемията ще започне да затихва. Което, мисля, се случва в някаква степен.
Ние продължаваме да не знаем и да не искаме да узнаем каква част от населението се е срещала с вируса. Знаем хората, които са ваксинирани. Знаем хората, за които е установено с PCR или с антигенни тестове, че са били заразени. Обаче не знаем огромното множество други хора, които са изкарали заболяването безсимптомно или с минимални симптоми и не са изследвани и на практика са неизвестни за здравните власти.
Да не забравяме, че в 80% от случаите COVID-19 протича безсимптомно и човек не разбира, че го е прекарал.
– Усещате ли, че тази трета вълна отминава?
– Да. Ние отново сме на път да се върнем на един етаж. В момента болните в моята клиника са под 40 при 110 легла.
– Какво мислите за процеса на имунизация?
– Върви бавно и славно. Ако има ваксини, може би хората ще се имунизират, но не виждам някакви опашки за имунизация. Който иска, би трябвало да се имунизира. Хората, които имат желание да се имунизират, би трябвало да могат да го направят. Но имунизационните паспорти са глупост. Да се искат всички тези тестове, сертификати, когато човек ще пътува от една страна-членка на Европейския съюз в друга, това е абсолютно безсмислено и вредно. Това противоречи на основите, върху които е изграден Европейският съюз – свободно движение на хора, стоки и услуги.
В крайна сметка във всички страни от Европейския съюз мерките бяха сравнително едни и същи. За да отидеш от София до Русе не се иска нищо, но ако трябва да отидеш от Русе до Гюргево, се искат тест или евентуално сертификат, че си имунизиран. Същото се отнася, ако ходиш до Белград или Солун, или която и да е от съседните страни.
– Здравният министър каза, че очаква до юли да изградим колективен имунитет. Какви са вашите очаквания за лятото?
– Поначало през лятото случаите намаляват. Но виждате, че този вирус се вихри из страната повече от година и два месеца и би трябвало една значителна част от населението да го е прекарала. Но, за съжаление, пак казвам, ние не знаем каква част от населението се е срещнала с него.
Към настоящия момент знаем, че около 840 000 души са ваксинирани с една доза и около 220 000 са ваксинирани с две дози. Но не знаем огромната част от населението, която се е срещала с вируса безсимптомно. Знаем само тези случаи, които са установени с тестове. Но не всички болни са били тествани. И, второто, не искаме да направим това сероепидемиологично проучване, с което да установим каква част от населението в страната се е срещала с вируса. Ако си дадем труда да го направим, ще имаме много сериозна информация, въз основа на която да стъпим и да си направим изводи и прогнози за бъдещето. Само че упорито не искаме.
– Защо?
– Не знам. Ние много бавно загряваме. Виждате, че цяла година говорихме, че там, където има строги мерки, случаите нарастват. И това го казахме двеста пъти. Преди няколко дни чувам от устата на здравния министър това, което съм повтарял и аз, и други като мен, че в тези мерки няма никакъв смисъл. И че в страните, където мерките бяха най-строги, имаше най-много случаи. Те цяла година си седяха на ушите и не го чуваха.
Другото нещо, пак преди няколко дни здравният министър беше получил прозрение, че COVID-19 не е особено опасна инфекция, нещо, което аз съм казвал поне двеста пъти на целия щаб. Но отговорът бе: Не, това е особено опасна инфекция, ние трябва да затворим градини, паркове, да ходим с по два чифта маски – всички неща, които ни набиваха цяла година в главите по всички възможни начини. Най-после здравният министър получи прозрение. Все пак, ако той вярва в това, което казва, това означава, че цяла година не са знаели какво правят. Защото ако действително COVID-19, както казва той и както ние го казвахме многократно, не е особено опасна инфекция, за какво бяха всички тези дивотии – затварянето, разрушаването на бизнеси. Цялата наша туристическа индустрия отиде на кино, много хора си загубиха работата. Децата не ходиха цяла година на училище, студентите не ходиха на лекции. Много повече от хората, които загинаха от или със COVID-19, загинаха от това, че техните заболявания не бяха лекувани, защото всички се занимаваха с това да лекуват COVID-19. Болниците бяха затворени, не се приемаха други болни.
Някой трябва да носи отговорност за цялата тази дивотия. Защото това, което той казва сега, аз съм го казвал многократно от март месец миналата година, но никой не искаше да го чуе. Оказва се, че хора, които са некомпетентни, се занимават с нещо, което не е по тяхната специалност, не е по техните сили. Това е все едно някой да каже, че аз цяла година карам не кола, а един танк без шофьорска книжка и съм направил сума поразии, ама какво от това. Просто тези признания не звучат никак добре.
В този новоизбран парламент никой не говори, че децата трябва да тръгнат на училище. При положение че тези мерки са безсмислени, те отново продължиха това извънредно положение. Докога ще караме по този начин? Децата ги осакатяваме. Независимо от всички сладки приказки, много ще се учудя, ако това лято някой дойде да летува тук от чужбина. Защото ние цяло година разправяхме, че тук е много страшно. А в крайна сметка, по думите на същия този здравен министър, се оказва, че ние сме се справили много добре. Само че не благодарение на него, а благодарение на това, че някои чуха с едното ухо може би това, което се казваше, и по техни си причини в някаква степен, макар половинчато, го направиха.
