Акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов е едно от светилата в медицинската психология, ръководител на Катедра „Психиатрия и медицинска психология” към Медицинския университет в Пловдив и академик в Българската академия на науките.
Той ще бъде лектор на организирания от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) онлайн семинар на тема: „Професионално изпепеляване и управление на персонала в условията на коронакриза”. Семинарът ще се проведе през февруари или март, а един от акцентите в него ще бъде т.нар. „бърнаут” сред медицинските специалисти.
"Проблемът с професионалното изпепеляване на медицинските специалисти излиза на дневен ред след настъпването на пандемията", заяви акад. Стоянов в интервю за Радио Варна на БНР, цитиран от "Епицентър".
„Проявите на „бърнаута” сред медиците можем да ги разделим в три групи. От една страна е намалената трудоспособност. Уврежда се концентрацията на съзнанието и оперативната памет. От друга страна са емоционалната изтощеност, загубата на стимул и желание за работа. Третият симптом е отчуждението – от близки, от пациенти, дори от самия себе си. Това отчуждение може да доведе и до цинично отношение към страданието и болестта”, каза акад. Стоянов.
Според психолога държавата не прави достатъчно за преодоляване на последствията върху психичното здраве на медиците.
„Както при първото, така и при второто въвеждане на противоепидемичните ограничения, държавата не излезе с ясно разписани мерки за задаващата се тежка психологическа криза на всяко едно ниво”, заяви акад. Дроздстой Стоянов. Той даде за пример нарастващата агресия сред хората, последствията върху психиката на децата от 7 до 12-годишна възраст, заради продължителния престой пред компютърни устройства и увеличаващия се брой случаи на домашно насилие.
„Очаквам ръст и на опитите за самоубийство”, поясни още експертът и допълни, че целият този спектър от проблеми са били игнорирани от държавата, включително и психичното здраве на медицинските специалисти.
„Разрешаването на този проблем е въпрос на национално отговорна политика. Никога не е късно да се вземат мерки за преодоляването му, докато има висши медицински училища в страната, от които излизат по 1000 лекари годишно и двойно повече медицински сестри. Това обаче е наливане на ресурс в каца без дъно, тъй като голяма част от тях емигрират извън България или мигрират към частния сектор”, каза акад. Стоянов.
Той припомни, че има публикувана за обсъждане Здравна стратегия до 2030 година.
„Ако и 10% от мерките, заложени в тази стратегия бъдат изпълнени, тогава част от пробойните в системата ще бъдат запълнени и това до известна степен може да реши проблема с недостига на медицински специалисти”, сподели още акад. Дроздстой Стоянов.
