В последния песенен конкурс на Евровизия европейците се възползваха от възможността да покажат солидарност с Украйна и да посочат с пръст Владимир Путин, пише европейската редакция на „Политико“
Но далеч от ентусиазма за печелившото участие на Украйна на този фестивал най-мощните столици на континента започнаха да пеят по-различни песни, пише изданието, правейки аналогия с конкурса.
След седмици, прекарани в безпокойство какво ще се случи, ако Русия смаже Украйна, западноевропейските лидери сега се притесняват какво може да се случи, ако Украйна наистина спечели. Неотдавнашният успех на Украйна в изтласкването на руските войски от някои окупирани територии накара лидерите от Франция през Германия до Италия да заключат, че някога немислима украинска победа вече е ясна възможност.
Дори когато европейските лидери симпатизират публично на борбата на Украйна и в някои случаи са положили много усилия, за да подкрепят страната, те също се опасяват, че това, което френският президент Еманюел Макрон нарече миналата седмица „унижение на Русия“, може да създаде изцяло нов набор от проблеми, казват западни представители.
Едно голямо притеснение е, че украинската победа може да дестабилизира Русия, което я прави още по-непредсказуема и прави нормализирането на енергийните връзки още по-недостъпно. Ето защо някои западноевропейски столици тихо подкрепят разрешаването на конфликта за „спасяване на лицето“ на Русия, дори ако това струва на Украйна известна загуби на територии.
Макар че Макрон и германският канцлер Олаф Шолц повтаряха многократно, че ще зависи от Украйна да определи условията за спиране на военните действия, те наскоро подчертаха предпочитанията си за прекратяване на огъня, рано или късно.
„Ние не сме във война с Русия“, каза Макрон в обръщение в Европейския парламент в Страсбург миналата седмица, като подчерта, че „задължение на Европа е да застане с Украйна, за да постигне прекратяване на огъня, а след това да изгради мир“.
Макрон също така заяви, че след като мирът бъде постигнат, Европа ще трябва да изгради „нови баланси на сигурността“ – това е фразата, която задейства алармата в страните от Централна и Източна Европа, където се разглежда като код за възнаграждаване на Путин правото да решава какво се случва на тяхна територия.
Шолц направи подобна бележка по време на дълъг телефонен разговор с руския президент Владимир Путин в петък. След разговора Шолц написа в „Туитър“, че е акцентирал върху три точки пред Путин, първата от които е: „Трябва да има прекратяване на огъня в Украйна възможно най-бързо“.
Искането Русия незабавно да се оттегли и да изтегли всичките си сили от украинска територия по-специално не беше сред трите точки. В интервю през уикенда за германското издание T-Online, Шолц, който забави изпращането на тежко въоръжение в Украйна, каза, че Германия ще продължи да подкрепя санкциите срещу Русия, като същевременно повтори призива си за дипломатическо решение.
След срещата си с президента на САЩ Джо Байдън във Вашингтон миналата седмица, италианският премиер Марио Драги също каза, че е време да започнем да мислим за мирно споразумение.
„Съгласихме се, че трябва да продължим да подкрепяме Украйна и да оказваме натиск върху Москва, но също така да започнем да питаме как да изградим мир“, каза той пред репортери, добавяйки, че усилията трябва да включват и Украйна.
„Хората… искат да помислят за възможността за прекратяване на огъня и започване отново на някои надеждни преговори. Това е положението в момента. Мисля, че трябва да помислим дълбоко как да се справим с това“, заяви Драги.
Дори когато те подчертават подкрепата си за Украйна, фактът, че лидерите на трите най-големи държави в ЕС са възприели почти идентични позиции по мирните преговори, точно когато Киев има надмощие в борбата си, предполага, че триото се опитва да притисне украинските лидери в преговорите .
Засега украинският президент Володимир Зеленски няма никакво намерение да се съгласява с тях.
„Искаме руската армия да напусне нашата земя – ние не сме на руска земя“, каза Зеленски в интервю за италианската обществена телевизия RAI в четвъртък. „Няма да помогнем на Путин да запази лицето си, плащайки с нашата територия. Това би било несправедливо.“ Макрон търси „напразно“ „изход за Русия“, добави Зеленски.
Украинските власти твърдят, че всяка отстъпка спрямо Москва на територията, включително Крим, ще отвори вратата за бъдещи руски нахлувания на тяхна територия.
Призивът на европейските лидери за преговори с Русия е в контраст с политиката на САЩ. Министърът на отбраната Лойд Остин каза след посещение в Киев в края на април, че Вашингтон вярва, че Украйна „може да спечели“.
В отговор на въпрос относно призива на Драги за мирни преговори, Карън Донфрид, помощник-държавен секретар за Европа, каза, че макар САЩ да вярват, че конфликтът в крайна сметка ще бъде разрешен чрез дипломация, приоритетът на администрацията остава да помогне на Украйна да се защити.
„Нашият фокус днес е върху укрепването на позицията на Украйна, доколкото е възможно, на бойното поле, така че когато му дойде времето, Украйна да има възможно най-голямо влияние на масата за преговори“, каза тя пред репортери в петък.
Засега Вашингтон не се притеснява, че европейската подкрепа за водената от САЩ коалиция, поддържаща Украйна, отслабва. Високопоставен служител на САЩ подчерта, че подобни европейски дебати не са нови и че все още има цялостно единство на целите, посочвайки готовността на страните от Словакия до Германия да предоставят на Украйна оръжие.
„Разбира се, че се тревожим за пропукване, но мисля, че съюзниците също разбират какво е заложено тук“, каза служителят. „Вижте ЕС. Те спорят за руския петрол и газ от години, но изведнъж вече обмислят, че могат да стигнат до забрана? Това е историческо.“
Въпреки това разделението между най-големите държави в Европа, източните членове на ЕС и САЩ са забележими и не се ограничават само до политическата класа.
Скорошно проучване в 27 западни страни установи, че подкрепата за продължаване на дипломатическия ангажимент с Русия е значително по-силна в Италия, Германия и Франция, отколкото в САЩ или Полша. Същата тенденция беше очевидна и по въпроса за оръжейната помощ за Украйна, като подкрепата беше по-слаба в големите западноевропейски страни.
Джузепе Конте, бившият италиански премиер, който сега ръководи Движението „5 звезди“ в страната, член на широката коалиция на Драги, каза, че ЕС се нуждае от „по-обмислена стратегия“.
„Целият ЕС, след тази начална фаза, когато помогнахме с военна помощ, трябва да се концентрира върху преговорите и оказването на натиск за политическо решение“, каза той пред „Политико“.
Въпреки че е важно Европа да не „намалява бдителността си“ спрямо Путин, Конте каза, че ЕС също не трябва да губи от поглед основната реалност: „Русия е там и ще остане там“.
