От доста време насам се опитвам да си дам отговор на въпроса – какъв е най-големият проблем пред професионалния спорт? Възможностите са много, като се мине през прекомерното натоварване на атлетите, огромните заплати, разпределението на наградните фондове, употребата на забранени вещества и т. н. Но все пак стигнах до извода, че хазартът стои на върха на пирамидата.
Днес съществуват толкова много букмейкъри по света, че практически няма професионален спорт, който да не присъства в залозите на хазартния бранш. Че дори в САЩ отдавна има установена традиция със залагания на колежански футбол и други подобни.
В България пък Левски дължи практическото си оцеляване на една от големите световни компании за залагания, докато ЦСКА 1948 е собственост на друга подобна, макар и с влияние най-вече на Балканския полуостров. В същото време няма футболен тим от професионалните нива, който да не се ползва с финансовата благодетел на същите и други подобни. Че дори немалко аматьори подсигуряват екипите и топките си с тяхна помощ.
Не, не се опитвам да докажа тук, че това е проблем само на родния футбол, защото подобни примери има по всяка една точка от света. Просто големите спортни организации приемат на драго сърце парите от хазарт, като откровено си затварят очите за рисковете, които крие това.
Питам се – какво пречи на един букмейкър, ако реши да си гарантира изплащането на по-малко печалби, като указва влияние върху спортните клубове или индивидуалните атлети, в които открито налива пари? Убеден съм, че FIFA, FIA, ITF, FIVB и всички останали глобални федерации имат своите регламенти, които би следвало да ни дават някакво спокойствие, че подобна порочна практика би следвало да е ограничена, но фактът, че няма нито един случай на нарушение от страна на букитата ме кара да се съмнявам, че всичко не толкова розово, колкото ни се представя. Обичайно потърпевшите са самите спортисти или в най-добрия случаи техните ръководители.
Компанията за измерване на доверието между бизнеса и потребителите Trans Union, публикува доклад през миналата година, според който се наблюдава ръст на измамите с хазарт в онлайн среда с цели 55% между годината преди началото на пандемията от COVID-19 и първата след появата на вируса в глобален мащаб. В това число влизат всички видове залагания, като рулетка, карти, слот машини и разбира се спорт.
През 2010 г. пък компанията Sportradar, която следи за съмнителни резултати във футбола по цял свят, публикува свое изследване, според което само в топ първенствата на Европа годишно има по 300 мача с предизвестен резултат.
Важно е обаче да се даде отговор на въпроса – защо едно състезание може да бъде манипулирано? Отговорът тук е доста простичък и е даден именно от Sportradar. Едната причина е, че един от участниците в дадена надпревара ще почерпи по-големи дивиденти, ако победи в състезанието. А другата причина е, че са заложени пари.
Ще ви дам един конкретен пример от септември 1865 г. Бейзболната среща между Екфорд ъф Бруклин и Ню Йорк Мютиалс завършва 23:11, след като кетчърът Бил Уансли, третият бейзман Ед Дъфи и шортстоперът Томас Девайл от състава на гостите признават, че са получили общо $100 подкуп от букмейкъра Кейн МакЛъфлин, за да играят симулативно и да загубят мача. Случаят по-късно е описан в книгата на Даниел Гинсбърг „The Fix is in“. Това е преди почти 160 години. По същото време България все още е под турско робство, когато вече има документирани случаи на „черно тото“.
Близо два века по-късно нещата не са чак толкова различни. Само цифрите вече са по-големи, а хазартът е напълно законен в почти целия свят, че дори имаме изобилие от компании, които се конкурират за по-добри коефициенти.
През 2021 г. само в САЩ хазартът отчита приходи в размер на $51 млрд., по данни от Forbes. А оценката на Global Gambling Industry е, че до 2026 г. този бизнес ще изкарва по $876 млрд. годишно в световен мащаб. Това се равнява на брутния вътрешен продукт на Турция, чиято икономика е на 17-то място в света, по информация на Worldometers.
На този фон ми е много странно, че на подобен бизнес му е позволено да функционира толкова близо, че дори да паразитира върху професионалния спорт. Единствената гаранция, че ще бъде премахната едната от двете причини за уреждането на спортните резултати, ще бъде, ако на букмейкърите им бъде забранено да финансират, по какъвто и да било начин, клубове, спортисти, треньори или който и да било друг пряк участник в спорта.
