Търговско-икономическите отношения между България и Германия продължават да са силни, независимо пандемията. Оптимизмът на германските компании, които оперират на българския пазар също. Това показват резултатите на наскоро публикуваните резултати от ежегодната анкета, която Камара прави сред германските фирми у нас. На какво се дължи това? Отговор на този въпрос дава в специално интервю за ФАКТИ д-р Митко Василев, главен управител на ГБИТК.
Доктор Василев, в година на пандемия германският бизнес, който работи в България, е доста оптимистичен. На какво се дължи това?
Самите данни за търговията между България и Германия са много добри. Очаквахме драстичен спад в стокообмена, а той се оказа 3.6%, което е малко за подобна световна пандемия. Това начин, че бизнесът върви, особено в сферата на търговията. Нещо повече – оказа се, че по отношение на инвестициите (бел. ред. над 300 млн. EUR германски инвестиции за последната година) спрямо последните 10 години е още няколко стъпи напред и то при това някои знакови инвестиции, които са се случили като Schwarz IT, Commerzbank влязоха с IT хъб и други. И в инвестициите отчитаме значителен напредък.
Какво ви изненада при тазгодишните резултати?
Изненадата беше, че 97% от запитаните заявиха, че ако трябва отново да правят бизнес в България, биха го направили отново у нас. Досега този процент беше до 90% максимум.
Някои от слабостите обаче продължават да съществуват – дуалното професионално обучение, академичното образование, инфраструктурата са зле, корупцията пречи. Но действително има и хубави моменти, въпреки цялата сложна обстановка.
Споменахте инфраструктурата. Подеха се действия по отношение на проекта "Три морета" като се залага три основни стълба. Единият от тях е инфраструктура и от него се започва. Това как би се отразило в дългосрочен план на идването на повече инвеститори в България? Или все още е много далечно?
То е далечно, но България трябва своевременно да си намери мястото, защото би могло да има интересни апетити. Не сме сами. И други държави имат очаквания. България би спечелила, ако сериозно защитава своите интереси. Защото и Румъния е заинтересована техните трасета да минават през нейна територия. Въпрос и на лобиране е. Има държави, които не са толкова активни, а други въобще не са засегнати, защото са по на запад. Трябва се възползваме от невероятния шанс, че сега сме домакини.
Несъмнено Румъния е един от големите конкуренти на България. Доказателство за това е, че през последната година доста германски инвеститори предпочетоха да се установят в северната ни съседка. Защо заобикалят България?
Тези компании, за които говорите, са проучвали България. Някои от тях сме ги обработвали и са си казвали в кои други държави проучват пазара и накрая ни съобщават окончателния резултат и това си е чисто тяхно решение. Донякъде е разбираемо, тъй като Румъния, покрай Dacia, има големи традиции. Пазарът е три пъти по-голям от българския. Това също са фактори, които натежават компаниите от Аутомотив сектора да се насочат към северната ни съседка. Сърбия също е била автомобилостроител. Ние не сме и никога не сме правили коли. Въпреки, че Сърбия не е член на Европейския съюз, явно и това оказва влияние. Все пак е и малко по на запад. Магистралите им са добре изградени. Има налична инфраструктура. Това са фактори, които те ги отчитат.
През последната година има ли нови запитвания за България? Безспорно заради пандемията са по-малко.
Има. В автомобилостроенето като че ли е наложена някаква инерция и продължава. В текстилната промишленост има. Не е пресъхнал интересът. Постепенно след като се нормализира ситуацията, трябва да сме доста по-активни. Има предвид не само бизнесът, но и държавата.
Политическата обстановка в момента също кара предприемачите да се въздържат от навлизане на българския пазар. Прогнозите са, че пандемията също не е отминала напълно…
Масово фирмите, участвали в допитването, са на мнение, че възстановяването ще започне през 2023 г. Някои прогнозират това да се случи дори 2023 г., но техният процент е по-малък.
В резултат на пандемията част от специалистите останаха без работа. Как ще се развива този проблем, според Вас?
Германският бизнес продължава да го посочва като проблем. По–скоро проблем е квалифицираната работна ръка. Те очакват, че служителите като дойдат, ще дойдат с определени познания.
