Неминуемо първата асоциация при споменаване на влизането на България в еврозоната е повишаването на цените на стоките и услугите. Гражданите трудно могат да бъдат убедени в това, че влизайки в магазина хлябът, който досега е струвал 2 лв. ще стане 1 евро, а не 2 евро. Финансистите обаче се придържат към икономическата логика и отговорно твърдят, че поскъпване няма да има. Според последните, дали става дума за евро или за лев, то това е само "измерител" на икономическия успех или неуспех. "Колкото по-добре се развива икономиката и имаме доверието на нашите колеги и партньори в еврозоната, толкова по-лесно и бързо ще стане", казва Левон Хампарцумян, председател на Българския форум на бизнес лидерите.
Според него на ниво физически лица и компании ние сме приели съществена част на това да бъдем в еврозоната. "Когато се приеме еврото ще има позитивни ефекти – ще се намалят транзакционните разходи на компаниите, няма да се превалутират неща, това са разходи, които тежат", уточнява банкерът.
"Най-опасно е да не изпаднем в ситуация като Шенген, когато техническите критерии са изпълнени, но политическите и репутационните ни пречат да влезем вътре. Преходният период за присъединяване е там, където валутите са с плаващи курсове. Нашата е фиксирана от 20 и няколко години, ние в момента сме в преходния период", обясни Хампарцумян.
Дали ще свикнем с еврото и колко бързо ще стане това е въпрос на време. Факт е обаче, че някои стоки като например жилищата, автомобилите и някои други инвестиционни стоки от години са в евро.
"Минимален е рискът да се вдигнат цените при приемането на еврото. До голяма степен, ако някой посегне на цените, конкурентите ще реагират. Един бърз преход би помогнал да се минимизират такива ефекти, защото хората просто могат да откажат да купуват стока или услуга, която някой е направил много скъпа", казва Хампарцумян.
