Пандемията от коронавируса принуди хората да живеят в дома си, а светът им се затвори в рамките на квартала. Мегаполиси и столици като Париж, Милано, Амстердам, Отава, Сиатъл бяха принудени да приемат концепцията за град на 15 минути (т.е. разстоянието от дома, до което имат право да се придвижват).
Идеята за „кварталната единица“ не е нещо ново. Тя предложена от архитекта Кларънс Пери преди век. Тя обаче не се реализира поради мощното навлизане на автомобила като превозно средство. Последното води буквално до визуалното преобразуване на града.
Идеята всичко да се прави, т.е. да живеем буквално в диаметър от 15 минути от дома от една страна е добра, но от друга води след себе си редица минуси. Тя създава риск от гетоизиране и задълбочаване на неравенството. Също така противоречи на природата на града като място на свободното движение.
