Хората, които вярват в конспиративни теории, не се интересуват от доказателствата – стигат им собствените убеждения. Оттам нататък е лесно да решиш, че властимащите просто ти натрапват истината си, констатират учените.
„Пандемията от Ковид-19 е просто измислица на политическите елити за ограничаване на основните права и подчиняване на хората. Маските не помагат и дори разболяват хората. Ваксинацията убива.“ Твърдения като тези се разпространяваха активно по време на пандемията и се сдобиваха с многобройни поддръжници. Оттогава психолозите се питат: Каква е психиката на хората, които вярват в подобни конспирации?
Един от тях е Ян Филип Рудолф. Той работи в Катедрата по психология на комуникацията и новите медии в университета във Вюрцбург, където се занимава с фалшивите новини и конспиративните теории. Според него почитателите на конспиративните теории са обединени от следното: „Определено разбиране за това какво е знанието и какво са фактите“.
Изследователите са установили, че т.нар. епистемични убеждения могат да обяснят вярата в конспиративните истории. Тези убеждения са индивидуалните представи за това какво точно е познанието. Някои се доверяват най-вече на своята интуиция (което не е непременно проблем), но нямат интерес да я подкрепят с убедителни доказателства. Те смятат, че всички мнения имат еднаква стойност, независимо от доказателствата, които подкрепят някоя теза много повече от друга.
В първото си проучване Рудлоф и колегите му искали да разберат какви са епистемичните убеждения на вярващите в конспиративните теории за коронавируса. Изследвани били над 2000 души от Германия и САЩ и ето какво се оказало: „Онези, които вярват най-вече на собствената си интуиция, не се интересуват от достоверните доказателства и вярват, че онова, което се счита за истина, е предопределено от властимащите, са особено податливи на фалшиви новини и конспиративни теории.“
Учените изследвали и още един въпрос: дали хората със силно изразени „тъмни личностни черти“ са по-склонни към епистемични убеждения, респективно – към вяра в конспиративни теории и фалшиви новини?
Тъмната триада: нарцисизъм, психопатия и макиавелизъм
„Нарцисизмът, психопатията и макиавелизмът са три особено добре познати примера за тъмните черти на личността“, обяснява Рудлоф. Те често са наричани още „тъмната триада“ и присъстват у всекиго под някаква форма. Нарцисистите обичат да бъдат в центъра на вниманието; онези с подчертан макиавелизъм отдават особено голямо значение на статуса и властта; психопатията пък се характеризира с поемането на рискове и импулсивно поведение. Колкото и различни да са вариантите на „тъмната триада“, те водят до едно – до поведение, насочено към максимализиране на собственото предимство, казва Рудлоф.
„Запитахме се дали от това поведение не произтича и определен начин на работа с информацията“, разказва психологът. Има ли изобщо значение кое е вярно и кое не, ако основен приоритет е личната полза? Изследователите направили тест, за да установят дела на тъмните личностни черти при изследваните. „Колкото по-голям е тъмният личностен фактор, толкова по-вероятно е човек да вярва в конспиративни теории“, обобщава Рудолф.
Каква е базата на конспиративните теории?
Епистемичните убеждения биха могли да обяснят и защо толкова често конспиративните разкази са взаимозаменяеми, независимо дали става въпрос за коронавируса, за войната в Украйна или за кризата с климата. Според Рудолф подобни убеждения се развиват още в детството. Заради това ученият смята, че е важно темата да се застъпи още в училище. Така напримар разликата между мнение и факт би могла да бъде обяснена на подходящ за децата език.
Той дава пример с климатичната криза: 97 процента от изследователите на климата казват, че тя е причинена от хората. И предоставят съответните доказателства, които подкрепят тезата. „В този случай не можеш да кажеш – аз съм на друго мнение“, изтъква Рудолф. Някои хора обаче просто не искат да предприемат тази стъпка – за тях всички мнения са равнозначни. Но – успокоителното е, че те са малцинство, посочва Рудолф. За повечето хора доказателствата и разликата между мнения и факти имат значение.
