„Военно-техническа“ или „военна и техническа помощ“ за Украйна ще гласува българският парламент на 4 май? На пръв поглед разлика няма – само на пръв поглед. За една от двете Народното събрание ще даде мандат на правителството да помогне на нападнатата от Русия страна.
Първата формулировка е заложена в проекторешение, предложено на 1 април от „Демократична България“ (ДБ) – един от четиримата партньори в управляващата коалиция. Втората също е в проекторешение, внесено от опозиционната ГЕРБ на 30 март. В предаването „Лице в лице“ на bTV вчера премиерът Кирил Петков изясни съдържателно що е то „военно-техническа помощ“, която „Продължаваме промяната“ ще подкрепи на 4 май – ремонт на руска военна техника, която е на въоръжение в украинската армия. Премиерът спомена и заводите, които могат да се заемат с тази дейност, за която още не е ясно про боно ли ще е или срещу заплащане – ТЕРЕМ и „Авионамс“. Той подчерта, че именно ремонти, а не оръжие поискал от него президентът на Украйна Володимир Зеленски при посещението на българска делегация в Киев. „Кое е по-ценно – няколко снаряда или да обновите една военна техника и да я изпратите обратно“, риторично запита Кирил Петков. Странно, тъй като броени дни преди визитата в Киев в България беше министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба, който сондираше за възможността България да изпрати именно оръжие. След като не получи категоричен отговор от властите, Кулеба си тръгна разочарован, по думите на председателя на Асоциацията на българите в Украйна и член на делегацията Антон Киссе пред Нова тв.
Изглежда, че компромисът с ремонта на военна техника ще спаси мира и стабилността на коалицията след ултиматума, даден от лидерката на БСП и вицепремиерка Корнелия Нинова. „Реши ли правителството да се изнася оръжие и боеприпаси за Украйна – да, БСП ще напусне коалицията“, потвърди наскоро тя. В последните дни премиерът Кирил Петков, вицепремиерът Асен Василев и говорителката на кабинета Лена Бориславова са категорични, че БСП няма да излезе от коалицията, че кабинетът няма да се разпадне, че механизъм е намерен. Същата убеденост изрази публично и съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов – но също и че България ще изпрати оръжие. Както подобава, самата Нинова мълчи, макар че подобни уверения в аванс скланят мисълта към задкулисни договорки.
Запитан по bTV вчера дали и оръжие влиза във формулировката „военнотехническа помощ“, премиерът отговори утвърдително, но побърза да прехвърли темата към договорките за украинско жито. Преди това даде да се разбере, че най-полезно би било ремонтите на украинска военна техника да се извършват в България.
Но ГЕРБ може и да не се съгласят с такава формулировка. Преди време, аргументирайки предложението на парламентарната група, Даниел Митов посочи в пленарна зала, че България може да изпрати доста въоръжения. Той ги изброи – преносими зенитно-ракетни комплекси, противотанкови гранатомети, миномети, автомати и достатъчно количество боеприпаси, от които „българската армия има в излишък и няма да се отрази на боеспособността ѝ“. Освен това има излишни танкове, бронирани машини, бетеери и друга бойна техника. В предаването „Неделя 150“ на БНР вчера Теменужка Петкова (ГЕРБ) заяви, че в пленарна зала ще се види как ГЕРБ ще гласува по предложението за военна помощ за Украйна, подчертавайки, че като партия с ясна евроатлантическа ориентация нямат колебания по казуса. Депутатите на Бойко Борисов може и да не подкрепят „военнотехническата помощ“, да настояват за „военна и техническа“ и в типично опозиционен стил да обвинят правителството в малодушие и зависимост.
Засега не е сигурно, че всичките 134 депутати на управляващата коалиция ще гласуват единно на 4 май. Без социалистите мнозинството спада на 108. От „Има такъв народ“ (ИТН) наскоро настояха за тайно гласуване по въпроса за военната помощ. Това подсказва, че някои от тях може и да не подкрепят „военнотехническата помощ“ – въпреки призива на лидера си Слави Трифонов. Така гарантираната подкрепа за военнотехническата помощ за Украйна от управляващото мнозинство варира на около стотина гласа.
Опозиционната „Възраждане“ без съмнение е противник. Но как ще постъпи ДПС, които последователно са изразявали своята евроатлантическа позиция и така са си създали добър външнополитически имидж? „Партньорите ни питат защо в управлението на България има партия, която не ни води по евроатлантическия път и защитава определено прокремълски позиции“, заяви наскоро евродепутатът и съпредседател на АЛДЕ Илхан Кючюк. Нищо чудно със своите 34 народни представители ДПС да спаси даването на мандат за „военнотехническа помощ“. В началото на 2019 година именно ДПС помогна с гласове, за да даде парламентът мандат на правителството да преговаря със САЩ за новите изтребители F-16V Block 70.
Съпредседателят на ДБ Христо Иванов вече обеща, че на 4 май ще внесат проекторешение, а заявките на ГЕРБ-СДС и ДПС давали повод за очакване то да получи достатъчна подкрепа. Нинова потвърди вчера, че БСП няма да отстъпи от позицията си, защото „това е волята на по-голямата част от българския народ и ние изразяваме намерението и желанието на народа“. На 3 май, ден преди гласуването в парламента, отлаганият на два пъти Коалиционен съвет ще изслуша премиера за разговорите му със Зеленски – и БСП може да бъде убедена, че оръжие няма да се праща. Как ще реагира обаче „Демократична България“, която настоява за обратното? Важното е, че няма да напуснат правителството, ако доставки на оръжие няма, както обясни вече ген. Атанасов. Премиерът също е убеден, че кабинетът няма да падне – било безотговорно по време на война. Тоест, националноотговорно е да запазят властта – също и партньорството с прокремълска партия.
Накрая да не се окаже, че всичко е било биене на барабани за пред избирателите.
Автор: Емилия Милчева
