Шефът на „Пик“ Недялко Недялков пази гърба на Борисов на трибуните на тенистурнир, организиран от „Пик“ и спечелен от Борисов. Снимка: Булфото
Осъдих за публикация срещу мен „Пик”, „Телеграф”, „Монитор”, „Шоу” и сайта crimes.bg. „Блиц” бяха публикували същата свинщина, но не можах да осъдя и тях, само защото се бяха прехвърлили към нова фирма издател и те претендираха, че публикацията е отпреди да е основана фирмата им.
Делата се точиха 3 години, накрая ги спечелих всичките. Съветвам пострадали от жълто-кафяви медии да не се отказват да ги съдят, затова споделям тук моя опит.
Като журналист съм бил от всички страни на барикадата. Съдили са ме и аз съм съдил. И в наказателни дела, и в граждански, с частни искове.
Както е ставало дума и друг път, банкерката Петя Славова водеше 6 дела срещу мен персонално, като физическо лице, за поредица от публикации за кражби и измами в нейната банка. Първото беше с иск за 100 хил. лева за нанесени неимуществени вреди. Следващите пет – с искове по 50 хил. лева. Някои бяха с изсмукани от пръстите мотиви, имаше и искове пълни със сгрешени или измислени данни от публикациите. Друг адвокат, свързан с тези статии, също заведе дело срещу мен.
Делата постепенно ги загубиха, но атаките срещу мен не се ограничиха само с това. В края на 2015 в сайта „Пик” излезе материал със заглавие: „Първо в ПИК: Лъсна компроматна атака срещу „Инвестбанк”… Малко по-късно „новината“ беше преписана едно към едно и в сайта „Блиц”, с уточнението „съобщи „Пик”. Алваджията за бозаджията.
В публикациите в двата сайта се обясняваше, че аз клеветя добрата жена и добрата банка. Такива неща не излизат ей тъй, щото някой редактор прочел какво пише за банката и банкерката, проявил съчувствие и изведнъж се загрижил за тях.
В e-vestnik отговорих, че „Пик” и „Блиц” по този начин съдействат на престъпление.
Седмица по-късно
империята на Пеевски отвърна с мощен удар
В „Пик” и „Блиц” излезе едновременно публикация срещу мен, редактора на e-vestnik. Заглавието в „Блиц” беше „Преподавател спи със студентки от Софийския срещу шестици”. В „Пик” имаше по-творчески подход – „СКАНДАЛ! Ментето Иван Бакалов спял със студентки за шестици”. На другия ден статията излезе препечатана във всекидневниците „Телеграф” и „Монитор”, на по-другия ден и в седмичника „Шоу”.
Цялата мощ на т. нар. свински медии беше хвърлена върху мен. Вестниците „Телеграф” и „Монитор” се позоваваха на публикациите в „Блиц” и „Пик”, а те – един на друг и на crimes.bg. Всички публикации са анонимни, без автор. Същия ден статията с измислиците за мен излезе в още няколко маргинални сайта като „Свободно слово”, „ХотАрена”, „Днес+” и др.
30 години преподавах на хонорар фотожурналистика в Софийски университет, още от завършването си там. За това време никой не може да се оплаче от мен за нищо, освен че понякога не идвах навреме или отсъствах от обявени часове. Но сюжетът преподавател – студентки е атрактивен и на него читателите се хващат. Щом мои приятели от страната ми позвъниха, прочели „Телеграф”, да ме питат какво съм правил, защо така пишат.
То изглеждаше съвсем налудничаво – дали има малоумни студентки, които искат да изкарат шестици по този начин? При положение, че изпитът при мен никога не е бил проблем. И скалъпено като за малоумни читатели – една анонимна студентка била казала на своя анонимна колежка и т. н. Статията беше украсена със снимки от Фейсбук, от среща с колеги от „24 часа”, аз на снимка до колежки, които трябваше да минат за студентки. Някои от тях ми се обадиха по този повод да се майтапят с мен, че ще черпят, че ги представят като студентки.
Защо беше тази фамозна организация,
да стигне такава клевета до аудитория от около половин милион души?
Когато пуснаха измислиците срещу мен, издателят на „Пик” Недялко Недялков се смяташе за нещо като дясна ръка на Пеевски в медиите му. Наричаха сайта „Пик” – „Пеевски Иска да Каже”. Редакторка от „Пик”, човек на Недялков, беше назначена за шеф на „Блиц” и на вестника „Шоу”, издаван от същата фирма.
От „Блиц” и „Пик” нахално звъняха на ректора (тогава проф. Илчев) да питат какви мерки ще предприеме. Факултетът по журналистика му изпрати писмо, че няма никакви такива оплаквания или сведения за такива случаи. Ректорът отговорил на „Пик“ и „Блиц“ – ако имат някакви данни, да ги дадат. Разбира се, те нямаха никакви данни, освен свободното си съчинение.
Една особеност в този случай е, че аз, обектът на публикациите, се познавам лично с всички редактори на съответните медии, с някои съм работил години наред и не съм имал никакви лични конфликти с тях. С главния редактор на „Телеграф” Васил Захариев сме работили заедно в „24 часа”, съседи сме в кв. „Изток”, срещали сме се приятелски наоколо. Дали е нормално, като пускаш клеветническа статия за свой колега и личен познат, да не му се обадиш, да попиташ вярно ли е, да му дадеш думата да коментира? Изглежда Пеевски си е отгледал такива редактори на медии. Някои изпълняват сляпо и ако трябва и за майка си ще напишат нещо във вестника.
Недялко Недялков пък, когато пусна своя вестник „Ретро”, ме покани да пиша коментари всяка седмица, настояваше той да издаде книгата ми за Борисов (тогава в кратък период още се правеше на критичен към властта журналист, после изживя катарзис като Тома Биков, който пишеше срещу Борисов във вестника му). Канил ме е и след това на работа, преди да създаде своя шедьовър „Пик”.
Кой съчини анонимната статийка? Знам точно кой я е написал, кой после я е украсил с квалификации като „менте журналист”, „пияндурник” и др. Бившият редактор на в. „Шоу” ми разказа как една дама, началничка на издателството в онзи момент, му е наредила да я пусне и преди това го е разпитвала за мен, не може ли нещо да се съчини.
След време, когато Недялков от „Пик” ухапа ръката на благодетеля Пеевски, за кратко си развалиха отношенията и макар да ги сдобриха в името на „Капо ди тути каппи”, Недялков изгуби влиянието си в пеевските медии и се придържа здраво към Борисов. Тогава един редактор на „Блиц” също ми обясни кой как е съчинил клеветата за мен. Но аз не можех да съдя конкретен човек, защото публикацията не е подписана от автор. Затова съдих издателските фирми, които носят отговорност за това, което публикуват.
(следва – Кои са съчинителите, кои са обслужващите Пеевски журналисти, какво решава съдът в такива случаи, колко струва да съдиш клеветници)
– –
Бел. авт. – Като стане дума за съдебни дела – посрещнах разходите си за първите дела на Петя Славова срещу мен с дарения от читатели. Затова напомням, че e-vestnik получава дарения от читатели (виж тук) и единствените му приходи са от рекламата на Гугъл и Фейсбук, рядко от някой рекламодател директно.
