Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането на детето. В случай, че раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на компенсацията, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
Важно за всяка майка е и обстоятелството, че времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.
Осигуреното лице придобива право да получи майчинство при наличие на 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. Това е задължително условие, за да може осигурителната система да бъде захранена с внесените в полза на майката осигурителни вноски и впоследствие да включи майката в кръга от лица, които следва да получават парично обезщетение.
Осигурителната система все повече се развива и разширява кръга от лица, които могат да ползват майчинство при родено дете. Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство при т.нар. фактическо съжителство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от изписването на детето от лечебното заведение. Тук е важно уточнението, че този отпуск не започва да тече от деня на раждане на пеленачето, а едва когато то бъде изписано от лечебното заведение, най-често на четвъртия или петия ден след раждането. Тук осигурителната система явно не е предвидила „тежките“, а много често и безпаметни дни на бащата, след като е научил за благата вест.
Правото да се ползва този отпуск е наличието на 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск. Досега бащата имаше право на този вид отпуск при условие, че има 12 месеца осигурителен стаж за този вид осигурителен риск. След законодателни промени, от 01.08.2022г. изискуемият стаж беше редуциран на 6 месеца (Държавен вестник, бр.62 от дата 05.08.2022г. Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда).
Със съгласието на майката след навършване на 6-месечна възраст на детето, бащата може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. Когато бащата е неизвестен, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката, а когато бащата е починал – от един от родителите на майката или на бащата. Тези законодателни хипотези започват да придобиват все по-важно значение в обществения живот дотолкова доколкото се наблюдава тенденция все повече майки да се връщат на работните си места преди изтичането на 410-те дни предвиден отпуск. Забързаното ежедневие и динамичен начин на живот на младите хора е в основата майките да не ползват докрай този отпуск.
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица-внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислена компенсацията, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
Ако в посочените 24 календарни месеца се включват дни, в които лицето не е било осигурено за общо заболяване и майчинство, ползвало е неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж, ползвало е отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) или е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна, за тези дни се взима предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.
За дните, включени в периода на посочените 24 календарни месеца, през които лицето е получавало парична компенсация от общественото осигуряване за временна неработоспособност за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.
В случай че след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, майката не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване, както и в случай, че след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство, майката получава парична компенсация в размер 50 на сто от горепосочения размер на майчинството. То не се изплаща, когато детето посещава детско заведение на пълна държавна издръжка (детски ясли).
Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право и на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
След изтичане срока на майчинството за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечна компенсация в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. През 2022г. размерът на това обезщетение първоначално беше определен на 650 лева (от 1 Януари до 31 Март), а понастоящем е 710 лева (от 1 Април до 31 Декември). През последната една година размерът на майчинството значително беше увеличен – от 380 лева на 650 лева, считано от 1 Октомври 2021 година. Преди това размерът му дълги години не беше променян.
Паричното обезщетение не се изплаща ако детето е настанено в детско заведение, включително и детски ясли. Това е така, защото осигурителната система изключва двойното подпомагане и субсидиране дотолкова доколкото веднъж се подпомагат финансово родителите и втори път се дотира и детската градина/ясла.
Майката (осиновителката), която отговаря на посочените условия, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението, ако не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето или лицето, което ползва такъв отпуск, ако прекъсне неговото ползване, както и ако самоосигуряващото се лице с право на обезщетение започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.
Обезщетението не се изплаща, когато детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка.
Паричните обезщетения се преизчисляват служебно до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят, въз основа на данните, периодично подавани от работодателите и от самоосигуряващите се лица към Национална агенция за приходите и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и внесените окончателни осигурителни вноски.
Когато в резултат на преизчисляването се установи разлика между изплатения и дължимия размер на обезщетението, разликата до по-високия размер се изплаща на лицето, а изплатеното в по-висок от дължимия размер се възстановява от лицето, освен когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя.
Автор: Екип на адвокатска кантора „Веска Волева“
