Проактивна роля тук би била възможна. Това, което се случва в момента по правомощие на БНБ, е, че се събират данни и информация за всички плащания, преводи, които съществуват в банковата система, но с тях не се прави нищо. Те се слагат настрани, докато евентуално не бъде дадена санкция от друга институция, например прокуратурата, да се проверят определени плащания и какво се случва с тези средства. Де факто съвременните технологии и начини на управление на риска позволяват по един не много труден начин тези данни да бъдат сложени в една база данни и върху тях да се наложи рискова матрица, която да показва кои транзакции биха били проблемни и трябва да се анализират допълнително.
Концентрацията в банковия сектор продължава. Според вас този процес е по-скоро положителен или по-скоро отрицателен?
Аз бих казал консолидация на сектора, не концентрация. Ако сравним нашата система с подобни банкови системи в Европа, де факто ние имаме голям брой банки за размера на нашата икономика и за размера на кредитирането като отношение към брутния вътрешен продукт. И за мен този процес е оздравителен за системата, защото банковата дейност като бизнес модел в момента търпи доста атаки от по-иновативни компании, с по-ниски разходи и по-иновативни бизнес модели. От друга страна, възможността да се генерира добра възвръщаемост върху капитала е свързана с много добро познаване на риска на клиентите, с които оперираме. Ако погледнем колко от българските банки използват такива вътрешнорейтингови модели за оценка на риска, вероятно са не повече от две.
Смятате ли, че има знаменател банки с чужд собственик и банки с местен собственик?
Аз не бих направил такова разграничение. Бих направил разграничението между банки, които познават рисковете на своите клиенти, експозиции и на тези, които не ги познават.
Бихте ли променили политиката на БНБ, която е консервативна спрямо финтех компаниите?
Като регулатор и защитник на обществения интерес БНБ трябва да направи две неща. Първо, да подсигури стабилността на системата, т.е. да създаде условия, в които тези иновативни институции да могат да тестват своите продукти, без да привнасят допълнителен риск в системата, при, да речем, по-благоприятни регулативни мерки. И ако тези тестове преминат благоприятно, с течение на времето те да минат към пълните нива на регулативни мерки, т.нар. регулаторни пясъчници, акселератори, както искате ги наречете. Това ще даде достъп на ползвателите на тези услуги до по-добри, по-бързи по-евтини продукти. И от друга страна, ще стимулира също и банковата система да работи в тази посока. Банковите институции няма да загубят своите клиенти. Просто ще има една оздравителна конкуренция.
