Трима членове на БСП попаднаха в новия служебен кабинет на Румен Радев, който е оглавен от Гълъб Донев. Сред тях е Крум Зарков, който стана служебен правосъден министър. За отношенията с БСП, за поста и предизвикателствата в него. Крум Зарков говори пред ФАКТИ.
– Г-н Зарков, кога и как се свързаха с вас от президентството, за да ви поканят за служебен министър на правосъдието?
– След връщането на третия и последен проучвателен мандат за съставяне на правителство в 47-мото Народно събрание бях поканен на разговор от президента Радев. Присъстваше и кандидатът за служебен министър-председател Гълъб Донев. Говорихме за общата мисия на служебното правителство, което трябва да внесе максимално спокойствие в обществото и сигурност у гражданите в напрегнат в политически план и кризисен във всеки аспект период. Предложиха ми да поема Министерството на правосъдието, чиято дейност следя отблизо в качеството си на депутат и член на парламентарната комисия по правните въпроси в последните години. Всичко се случи естествено и професионално.
– Защо приехте? Какво можете да свършите за 3 месеца?
– Приех, защото за това време може да се свърши не малко. Още повече, че някои неща, ако не се свършат сега, цената за България и българското общество ще бъде висока. Това е очевидно по отношение на законите по Националния план за устойчивост и развитие.
Ако не се приемат до края на годината, страната ни няма да може да получи достъп до втория транш евросредства – говорим за повече от 700 млн. евро.
Средства могат да бъдат загубени и ако не направим решителна стъпка за строежа на нов затвор, който имаме шанс да построим изцяло с помощта на донори по норвежката програма. В България не е строен затвор от десетилетия, а необходимостта му е залегнала в националната стратегия за развитието на пенитенциарната система за периода до 2025 г. Мисля също така, че именно в тези предстоящи няколко седмици следва да се направи силно общодържавно усилие, за да се припомни на европейските партньори, че България отдавна трябваше да е в Шенген и да се настоява за нейното приемане още тази година.
– Ръководството на БСП се дистанцира от вашата работа и обяви, че партията не трябва да се свързва с вашата дейност, защото вие сте там в лично качество? Как гледате на това?
– Позволете ми в качеството на служебен министър на правосъдието да не коментирам действията на ръководството на БСП. Сигурен съм, че както вие, таки и читателите ви разбирате добре защо.
Мога само да кажа, че аз съм социалист и член на БСП.
Бях такъв преди да стана министър, такъв съм и в момента, такъв ще бъда и след това.
– Също така няма да сте част от листите на БСП за изборите…
– Не, няма да съм кандидат за народен представител, защото това е несъвместимо с настоящата ми длъжност.
– Като основен приоритет поставихте подготовката на законите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Каква част от тях може да се подготвят за бъдещия парламент, които да ги приеме?
– Амбицията ни е всички закони да бъдата написани, обществено обсъдени и приети от Министерския съвет преди края на мандата му, за да може новото Народно събрание да има готов материал за дебат и гласуване. Това усилие е необходимо, защото, имайки предвид времето, което ще е потребно след изборите за конституирането на събранието и на новото мнозинство в него, народните представители ще имат само няколко седмици за законодателна работа до края на годината, а както вече отбелязахме, законите трябва да са приети преди 31.12.2022 г. Още повече, че тези закони са не само многобройни, но и сложни. Освен добре известните антикорупционен закон и промените, организиращи механизъм за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор, става дума за съществени въпроси в търговското право, медиацията, личния фалит и др.
– Министерският съвет трябва да предостави на Висшия съдебен съвет сграда за европейските прокурори. Какви опции разглеждате?
– Въпреки че последните изменения на Закона за съдебната власт влязоха в сила едва преди дни, напредъкът по този въпрос е осезаем. Правителството е в практически непрекъснат контакт с представителите на европейската прокуратура в България. Миналата седмица бяха проведени срещи с администрацията на Министерския съвет и с Областната управа на София, бяха огледани различни възможности и вече се очертава решение. Съвсем скоро европейската прокуратура ще има свой адрес в България.
– В Министерството на правосъдието се работи дълго време за строеж на нов затвор, а проектът се движи по Норвежкия механизъм. На какъв етап са нещата?
– Миналата седмица задвижихме процедурата по обществената поръчка.
Наложи се проектът да бъде преработен, защото имаме драстично покачване на цените, на което сме свидетели.
Трябва все пак да се вместим в предварително зададен бюджет. В края на месеца се предвижда да пътувам до Норвегия, за среща с тамошния правосъден министър и ръководителите на програмата. Без съмнение този толкова важен проект ще бъде част от дневния ред на посещението.
– Къде най-вероятно ще е затворът?
– Близо до с. Самораново, община Дупница.
– През есента предстои проверка на техническата готовност на България за присъединяване към Шенгенското пространство. Какво имат да свършат Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи…
– Основна роля, разбира се, има МВнР – и там по въпроса се работи много професионално и сериозно. Знам го, защото миналата седмица в Министерството на правосъдието проведохме обща среща по темата.
България е технически готова за Шенген от далечната 2011 г.
За да припомним готовността си, заедно с Румъния сме поканили доброволно експерти на Европейската комисия да дойдат отново тази есен. Този момент трябва да бъде използван, за да въздигнем точката за приемането ни в Шенген в дневния ред на Европейския съвет и да настояваме за решение. Говорих и с посланика на Чехия, страната – председател на Съвета до края на годината, и той ме увери в тяхната подкрепа. Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи трябва също да са активни в процеса, тъй като е очевидно, че въпросът за приемането ни в Шенген няма само технически измерения.
– Планирате ли срещи и разговори със синдикатите на служителите на Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, които искат по-високо възнаграждение? Темата върви от много време…
– Вече проведохме такива разговори. Социалният диалог е непрекъснато усилие на всички страни и тези срещи ще продължат. Какво обаче се случи в последните дни на практика? За изминалата седмица
Министерският съвет отпусна допълнителни близо 5 млн. лева,
с които в края на месеца ще бъдат изплатени на служителите дължимото за допълнително положен труд, за който те са били оценени в края на май. Готова е и наредба, подготвена от екипа на моята предшественичка министър Надежда Йорданова и която е трябвало да бъде факт още през 2019 г., засягаща именно начина на оценяване и финансиране на извънредния труд. Тя ще бъде публикувана със срок за влизане в сила от януари 2023 г., за да може да се бюджетира догодина. Преразгледахме заедно с професионалните ръководители и синдикатите някои положения от плана за реформи, които създаваха напрежение – например арестите в Силистра и Сандански, за които решихме, че няма да бъдат закривани. Освен със синдикатите се срещнах и със служители, като посетих места за лишаване от свобода и такива за изтърпяване на наказания. Надзорният и охранителният състав извършват много тежка дейност и аз изпитвам огромно уважение към техния труд.
– Наскоро заявихте, че ще се обърнете към Конституционния съд за тълкуване по отношение на едно от големите правомощия на главния прокурор – осъществяване на надзор за законност. Защо решихте да го направите, какво би променило и кога смятате да се обърнете към КС?
– В момента работим по това толкова важно искане, с което целим Конституционният съд да определи параметрите на цитираното правомощие, описано в чл. 126 и чл. 127 от Конституцията. Не е нова тезата и ние я поддържаме, че, тълкувайки разширително надзора за законност, законодателят е предоставил на прокуратурата – и тя се възползва от него – да постави под контрол практическа всеки орган на изпълнителната власт. Не ви ли е правило впечатление обявленията, че прокуратурата ще проверява изправността на мантинелите, ВиК-инфраструктурата или релефа на пешеходните пътеки. Внасянето на яснота по този въпрос ще е от съществено значение за бъдещото на съдебната реформа в частта, която засяга ролята на действията на прокуратурата и на главния прокурор.
