Фон дер Лайен казва: „Аз искам Украйна да победи“. Ами аз по-голяма глупост не съм чувал. Някакъв склерозирал старец Борел разказва как и той ще ходи да се бие – ами да ходи да се бие, той не може да направи 4 крачки, нека да се бие и той. Взаимна обвинения в шарлатанство и позор, обвинения в препокриване на поведението на държавния глава с това на бившия премиер и т.н. бележат в последно време отношенията между президента Румен Радев и членове на правителството. По тази и други актуални теми агенция „Фокус“ разговаря със социолога Кънчо Стойчев („Галъп“).
– След разменените остри реплики как ще продължи взаимодействието между институциите? Събитията от деня какви чувства ви навяват? Как да ги оценяваме? Какво се случи в парламента?
– В парламента се случи, бих казал, една постановка, прилично калкулирана, защото беше съвършено ясно, че на масата беше главата на правителството. Направи се един пирует, тоест, думата „въоръжение“ беше махната от въпросната декларация, с което всъщност беше постигнат и консенсус. Това не е лошо, много добре е, че се постигна този консенсус. Въпросът е защо трябваше да стигаме до този цирк, защо трябваше някакви, мен ако питате, напълно безотговорни граждани с прекомерни амбиции и натегачество, нещо да поставят България в авантпоста, в новия фронт, след като България трябва да си знае мястото.
Да, ние сме част от Европа, да, ние сме част от НАТО, но сме най-малката и най-загубената част, и всякакво натегачество е съвършено излишно и може да обслужва само и единствено лични и користни цели. Слава Богу, приключи тази сценка.
Но всъщност нищо не се е случило. Оръжие се изнася за Украйна. Ако си мислите, че такъв сериозен бизнес, какъвто е оръжейният, говоря в световен мащаб, няма своите средства, начини и канали оръжия да се появяват точно там, където е необходимо, да, прави изключение атомното оръжие, то там е по-специален режимът, но всичко друго оръжие по света където е необходимо, то се появява, независимо през какви канали. Така че и българското оръжие чрез прекупване, препродаване и т.н. участва във всички съвременни конфликти, включително и в украинския конфликт.
Но все пак едно е въпросът с оръжията да бъде дело на някакви хора, които са търговци, производители и т.н., друго е да се ангажира държава. Лошо е, когато една държава се ангажира. Слава Богу, нашата държава поне не го направи, публично се разграничи, а това какво става всъщност, се досещате.
– Разиграният цирк ще помогне ли оттук насетне на коалицията?
– Зависи какво разбирате под „помощ“. Ако е да се закрепи тази коалиция още месец-два-три, най-вероятно се дава глътка въздух. Но чукат следващите проблеми. Проблемът със Северна Македония, където също се правят някакви пируети. Обидно, срамно е всичко това, което се случва, защото в дъното на целия ни проблем с Македония е едно образование, в което ние членуваме и то се казва Европейски съюз. Ако този Европейски съюз беше истински съюз и стоеше на мястото си, още от самото начало преди 4-5-6 години щеше да заяви много ясно на нашите братя, македонците, имам предвид македонския елит, защото ние между двата народа проблеми нямаме, между българи и македонци, слава Богу, никакви проблеми няма и не може да има, но говорим за един самозабравил се елит там, просто трябваше да му се каже: „Вижте, това е Европейският съюз, тук има правила. Спазвайте правилата, решете си проблемите и тогава почукайте на вратата“.
Представете си, какво ще стане, ако вие поканите някой на гости, защото Македония бива поканена на гости в Европейския съюз, и гостът, който идва, започва да си налага неговите правила, почва да плюе на килима и да хвърля угарки през балкона да речем – как става тази работа?! Става тази работа, че не съществува Европейски съюз, който да си върши функциите и дейността, който през цялото време работи срещу интересите на действащ свой член, който се казва България. Тя може да е много малка страна България – аз не мисля, че е толкова малка и незначителна, но всички тези проблеми ги имаме благодарение на – няма да се посвеня да употребя думата „безумци“, които в момента се явяват някакви наши, те не са и избраници, а някакви управляващи наши.
– Тези наши управляващи, г-н Стойчев, дали могат да стигнат дотам, че да извършат поредния пирует във вид на сделка?
– Няма да мине. Този номер няма да мине и ще има много големи последици. Така че най-вероятно ще се даде някакъв заден ход. Но пак казвам, обидна е позицията на Европейския съюз. Да съществува македонска конституция, в която да се изброяват поредица от националности, и българската да отсъства, това е арогантност, това е плод на скудоумие и на пропагандна машина, на формиране на един македонски елит, знаем как, знаем кои години и как ставаше. Но къде е Европа в цялата тази игра. Оказа се, че Европа е едно въздухарско образование в момента в този му вид, защото аз считам, че идеята е велика, това е може би най-великата идея на човечеството да има такова обединение, мир и т.н., но ние виждаме, че и по въпроса за мира Европа я няма в момента.
Европа не направи нищо от това, което беше необходимо, за да се предотврати една отвратителна война, която тече в момента и в която имаме ръководителка, Фон дер Лайен, която чувам да казва: „Аз искам Украйна да победи“. Ами аз по-голяма глупост не съм чувал. Какво значи Русия да победи, какво значи Украйна да победи? В момента умират хора, единственото нещо, което нормалният човек може да иска, е веднага да се спре убиването на хора, пък после да се решават останалите въпроси. Не по-малко от 100 000 души вече са загинали. Това е безумие. Това е в нашата Европа и това са изключително близки, и двата народа са близки на нас, българите, и украинците са ни близки, и руснаците са ни близки. Е, как да се взима страна в такава история?
Единствената страна, която може да се вземе, е да се спира войната час по-скоро, и това трябва да бъде позиция на Европа. А ние чуваме точно обратното. Някакъв склерозирал старец Борел разказва как и той ще ходи да се бие – ами да ходи да се бие, той не може да направи 4 крачки, нека да се бие и той.
– Кой обърка ценностите? Могат ли те да бъдат изправени отново на крака?
– Имаме обратна ситуация на оголени ценности, не объркани, а оголени. Оголените ценности са вечните интереси. Тоест, виждаме едни примитивни икономически интереси, които не са чак толкова икономически интереси в Европа, те са отвъд океана, по въпроса с енергията, по въпроса с влиянието, което носи енергийният бизнес и т.н.
Има една импотентна Европа в тази ситуация. Европа, която в миналото винаги е доказвала, че може да води разумна, самостоятелна, миролюбива политика, в момента се е предала. Имаме една Германия, която аз не мога да позная, такава да я видя въобще не съм очаквал и нито един нормален човек не може да познае Германия.
Имаме, за съжаление, изпадане в делириум на масово съзнание в Европа. Какви са тези случки, дето гонят някакви хора, само защото са руснаци, някакви студенти. Тези студенти може би мразят Путин, и най-вероятно го мразят, те какво са виновни? Взимат се лодки, къщи на хора без съд и присъда, защото са руснаци. Само руската държава може да си търси, както американската държава, може да търси данъчни, ако някой американец не си е платил данъците, в случая американската държава ще търси, няма да го търси руската държава. Но тук не се казват тези неща. Изведнъж, ей така, с лека ръка се отменя капитализмът, отменя се правото на собственост, отменя се свободата на словото, и изведнъж се става и се казва: „Ние искаме Украйна да победи“. Какво? Ние искаме да умират хора ли? Не, не искаме и не би следвало да искаме да умират хора.
– Какво замени идеите – голият интерес?
– В случая това е един оголен интерес, мен ако питате, погрешно оценен, погрешно разбран, който ще доведе до много тежка катастрофа. Да, Русия безспорно в момента е в ролята на агресор, тук спор не може да има. Но аз не съм от онези хора, които могат да приемат или да представят и да мислят света и която и да е било история в света в черно-бели краски, простичкото тип „Том и Джери“, за по-голяма яснота – положителният герой е в бяло, за да не се объркат децата, отрицателният герой е в черно. Не, това не са истинските истории в живота и в света, но за съжаление в момента действа една пропагандна машина, която точно се опитва да обясни, че става дума за Том и Джери. За никакъв Том и Джери не става дума, много по-сложни неща стават. За съжаление, и в този момент умират хора. И аз съм учуден, че нашата любима, нашата наистина тук без шега и без сарказъм го казвам, Европа, защото за мен Европа е наистина най-великото дело, което е правено в човешката история, някак си става съучастник на една касапница.
– Това как ще се интерпретира и интерполира във вътрешната политика на България, в хаоса, който виждаме?
За съжаление, това предизвиква разделение в нашето общество. Ние в такава криза трябва да сме обединени повече от всякога, и дано намерим път да се обединим. За съжаление, действащото правителство е доста разпокъсано, парцелирано, трудно е даже да се определи като единно правителство. За съжаление, почти нищо не се прави за икономиката, за бизнеса. По който и показател да погледнем и да се сравняваме с Европа – говоря за цени на горива и цялата енергийна криза – у нас или няма компенсации, или са значително по-малко. Убива се производството с неразбиране, с едно схематично мислене, което е много далеч от действителността. Всичките обещания, че ще се облекчи бизнес средата, която е отвратителна в България, тя просто е административно задръстена, то е безумие да се прави бизнес в България, нищо такова не се случва.
Обещанията, че ще се намали безумната администрация, с която разполагаме, с едно 30% мисля, че по едно време се говореше, мисля, че внимателният прочит на статистиката ще покаже, че тя се е увеличила администрацията в последните 5 месеца. Да продължавам ли?
– Продължавайте, продължавайте. Пред какво сме изправени?
– Вижте, ние сме в месец май без бизнесът да има представа как ще бъде договорена компенсацията, цената на електроенергията.
– Тя дори не е ясна, г-н Стойчев. Тя ще стане ясна след 10 май.
– Бизнесът може да работи, производството може да работи само в условия на предвидимост. В момента има нулева предвидимост, тоест, не може да се работи. Няма никаква основания цената да е такава в България, тъй като основният ни енергоизточник е атомната централа, която отдавна се е изплатила и произвежда най-евтиния ток. Второ, нашите въглища не са поскъпнали или са поскъпнали съвсем малко, нещо около цената да кажем на труда на миньорите, но това е пренебрежимо. Ние имаме и редица други енергоизточници, които не са поскъпнали, а на практика всеки човек, който се занимава с производство, с бизнес, с търговия дори, ще ви каже, че в момента спрямо миналия юни ние плащаме, след компенсациите, над 2 пъти повече. Трупат се милиарди, вече са минали 3 милиарда предполагам, в АЕЦ „Козлодуй“ – защо се трупат те? Бюджетът се трупа с пари, защото инфлацията и увеличените цени, особено на енергоносителите, води до много по-голям в абсолютен обем ДДС в държавата, в милиарди по-голям. Същевременно се залага на постоянно вземане на нови заеми.
Някак си с усмивка ни се разказва, че ние за 2-3 години ще достигнем само 57 милиарда заем – това са 30 милиарда долара. И тук се питам колко е суверенният дълг, държавният пряк суверенен дълг на Русия да речем, тя е една огромна страна, и той е 40 милиарда суверенният дълг на самата държава.
Та, с усмивка ни се разказа, че как България няма никакъв проблем да има дълга на Русия, да речем. Русия е с едни от най-ниските дългове, но това е друг въпрос. Ние ще отидем на 30-милиарден дълг, 30 милиарда долара? Това не е било нито при Тодор Живков, нито когато и да е било в България. И публиката мълчи, някакви циркови пируети се играят, сценки киевски, а истинският живот във всяка държава, която може да се нарече държава, винаги е свързан с производството на тази държава – какво тя произвежда, какъв продукт създава и съответно въз основа на този продукт какво благосъстояние успява да осигури на своите граждани – това е смисълът на една държава. Нищо не се случва в тази посока.
– Докога ще може да издържи тази държава в илюзорния балон, видян през очите на министрите, на коалицията, и обяснен отново от тях или техните пиари?
– Трудно ми е да отговоря, защото би било пълно гадателство. Изглежда, че ние като нация сме застарели и уморени. Нациите са също като индивидите, те имат различни фази в своето съществуване. Изглежда ние сме на много ниска фаза на нашата активност като нация, защото само тези мънички неща, които споменах, аз мога часове да говоря за всичките безумия и безобразия на нашето устройство и функциониране, не предизвикват необходимата гражданска енергия за по-смислена промяна, или най-малкото натиск върху управляващите, намек да им се направи, че всъщност вие за друго бяхте избрани, свършете си работата. Разказваха се едни истории за не знам си какви електрически коли, които щяхме да произвеждаме, после ние ще сме единствените в света, които ще си пазим тока в батерии. Боже, толкова ли сме умни, дано сме толкова умни, но май че не сме.
– Как ще продължи да върви властта при наличието на нацепен диалог между институциите?
– Зле ще продължи. Най-вероятно увеличават се шансовете за избори наесен.
– Кога ги виждате?
– Това никой не може да каже, защото това се налага въз основа на анализа на ситуацията и в света, и в страната, на конфигурацията на управлението, равнището на диалог между управляващите, между тези четири партии. Да, наистина, трудно е една четворна коалиция да функционира, но…
– Това се знаеше още от самото начало, г-н Стойчев, още при формирането ѝ беше ясно, че така ще бъде.
– Нямаше друг избор, страната не можеше да отиде на нови избори, трябваше да се направи това правителство, но всички виждаме слабостите. Надеждата, която може би имаме, е да почнат да чуват, да се оправят, да влязат, да намерят ритъма, да излязат от някакви начални стъпки, които може би не са в най-правилната посока и да хванат правилната посока. Това би било и най-доброто за България и най-евтиният вариант за България управлението да се стабилизира и да започне действително да се занимава с важните неща, и да се занимава по един енергичен и успешен начин. Това мога да пожелая, това би било най-доброто и най-евтиното решение за всички ни. По никакъв начин едни избори не са евтино решение, по никакъв начин едни избори не гарантират, че ще се стигне до по-добър резултат. Но в крайна сметка, ако няма друг изход, демократичната система затова е създадена, минава се през избори. Знаем, че Италия минаваше през чистилището на избори десетилетия. Ако не ме лъже паметта, за десетилетие имаха нещо от типа на 40 пъти избори – нали си представяте, че това е горе-долу 2 пъти на година. Да, докато се изчисти. Италия я изчистиха.
– Може би България вече е поела по пътя в чистилището?
– Това е хубавият сценарий. И все си викам: ето, минава, минава, грешки, грешки, но може би пък водата минава през камъните, и през колкото повече камъни мине, става все по-чиста, казват хората. Дано наистина водата в правилна посока да се изчисти и в крайна сметка и по-бързо. Дано да се стабилизира това управление, за да може поне да изкара някакъв смислен срок, да реализира някакви смислени цели и задачи.
Лошото е, че не виждам тези цели и задачи да са на дневен ред. Не виждам как съкращават администрацията, виждам много ясно как се увеличава. Не виждам как облекчават бизнеса, много ясно виждам как го затрудняват допълнително, а той е достатъчно затормозен.
