Бях арестуван в лекарския си кабинет, с бялата си престилка от Държавна сигурност на 3-ти март, 1977 г. Бях обвинен в контра революционна пропаганда, в опити да подроня социалистическия строй в България и в Съветския съюз. Затова, че съм се изказал, че този строй е обречен, нечовешки, антихуманен и трябва да умре. В крайна сметка, той пропадна, може би и аз с тогавашните си приказки съм допринесъл за това, и се превърна в едно недоносче, както се изказа управляващият 35 години Тодор Живков. Това каза пред Bulgaria ON AIR д-р Любомир Канов от КОД.
Бях вкаран в затвора, защото считах, че това не е нормален начин на живот на едно общество, несправедлив и жесток. Прекарах година и половина в затвора в Стара Загора и станах човек, както е казал поетът. Напуснах комунистическа България, макар че беше много трудно. Прекарах голяма част от трудовия си живот в Съединените щати, където бях лекар психиатър, директор на клиника, но се върнах тук, защото обичам България и защото съм българин. Тук са костите на дедите ми, тук е моята младост, тук са голяма част от моите приятели, и защото все пак България е в един процес постепенно да става свободна, истинска нормална страна.
Пътят още не е изцяло извървян, но ако приемем, че сме живели в пустинята 45 години и сме се научили да ядем скакалци и сме обезумели, то ще ни трябват още толкова мисля, да се върнем към нормалните норми за едно общество. За съжаление, сега много млади хора, които отиват да учат в западните университети, там биват облъчвани от един неомарксизъм, един нов левичарски уклон на западните преподаватели.
И те се връщат в България с този багаж, почти като едни нови троцкисти, с идеи като „долу капитализма“ или носталгия по комунизма. Ние излязохме от сталинисткия комунизъм, но в България той остана неразобличен. Липсва изучаване на история с професори, които не са завършили марксистки училища, хора които да разкажат историята на комунизма буквално както е. Много от тях са възпитавани от бабите и дядовците си, които имат носталгия по младините си и илюзия на паметта с обратен знак. Българското общество страда от една много интересна форма на амнезия.
Другите народи, еврейският например, имат безпощадна памет за всичко, което им е сторено. И те винаги преследват злината до самия му корен, за да я премахнат. В България тази амнезия покрива с одеялото на забравата тежката истина и ни пречи да оздравеем от тази амнезия. Ето защо сега рефлексите за авто цензура лесно се събуждат, когато човек има какво да губи, не живота си както при комунизма, а нещо свързано с постовете му и позицията, която заема в обществото, в работата. И той започва да си налага сам авто цензура. Този процес може да бъде видян и на запад, и в Америка. Където политическата коректност е достигнала невероятни изстъпления. Налагането на една идеология, която е твърде странна и чужда за българина.
Ние българите сме консервативни хора, здраво стъпили на земята и за нас такава идеология изглежда нелепа и абсурдна, но се опитват да ни я наложат. На запад вече се налагат такива авто цензури и човек може да го види в киното, в наградите на Холивуд, във всякаква сфера в университетите, където цари пълното дискриминиране на десните хора, на хората, които не мислят по либералния начин. Налагане на расови квоти, налагане на джендър идеология и на мулти културализъм.
Либералите заменят изконни форми, има позиции родител 1 и родител 2, не разрешават да има лични местоимения, които означават пол, трябвало да бъдат неутрални, за да не се обиди някой. Това е новата либерална доктрина, почиваща изцяло на марксисткото учение. Това ни налага либералите от ЕС – ние ще ви дадем 22 млрд, но вие ще следвате правилната политическа идеология – зелена, джендър неутрална и в защита на пришълци с различна култура. Част от медиите вече са под строга цензура и в тях не можеш да се изкажеш, ако мислиш различно.
Това тук в България го помним по време на комунистическата диктатура. Но аз съм оптимист, защото мисля, че българският народ се състои от здравомислещи хора, които са наясно, че всеки е абсолютно отговорен за съдбата си, ние сме длъжни да се грижим за ближния си, в библейския смисъл на нещата. Това означава нашето семейство, нашата работа, нашия двор, на който трябва да изградим общество.
