Хиляди километри и обстоятелства разделят еврейски свещеник от Мериленд и осъден на смърт затворник от Тексас. Животът на двамата мъже обаче се преплита чрез десетките писма, които те пишат помежду си през последната година. Едно от тях се набива на очи на кантора и капелан Майкъл Зоосман: писмото представлява отговор от затвора „Полунски блок“ от февруари 2021 г., в който Рамиро Гонзалес предлага да дари бъбрек на един от членовете на църквата на Зоосман, но не бива одобрен за това.
Гонзалес е осъден на смърт от 2006 г. за убийството на 18-годишна жена през 2001 г. По време на престъплението си той е бил на 18 години и е станал наркоман след жестоки травми от детството си, твърдят адвокатите му. Сега, в опит да изкупи вината си, той е подал молба за отлагане на присъдата, за да се подложи на операция за даряване на орган, разказва The Washington Post.
Щатът Тексас обаче не разрешава това. Длъжностните лица се противопоставят на процедурата заради наближаващата дата на екзекуцията на Гонзалес. В понеделник Съветът по помилванията и условните присъди отхвърли молбата на Гонзалес за 180-дневна отсрочка, за да може да се подложи на операцията преди да бъде изпълнена смъртната му присъда. Адвокатите на Гонзалес са поискали от кабинета на републиканския губернатор Грег Абът 30-дневна отсрочка за Гонзалес, но не са получили отговор.
Часовникът тиктака, а екзекуцията на Гонзалес е била насрочена за сряда. Но точно след като молбата му за даряване на бъбрек беше отхвърлена, Апелативният наказателен съд на Тексас издава заповед за отлагане на екзекуцията поради опасения относно вещо лице, което преди десетилетия е свидетелствало по делото на Гонзалес.
Не е ясно дали юридическото отлагане ще позволи на Гонзалес да дари бъбрек.
Зоосман, съосновател на застъпническа група, наречена „Л’хаим: евреи срещу смъртното наказание“, за първи път се ангажира със случая, след като миналата година написа писмо до Гонзалес – нещо, което организацията му редовно прави за затворници с насрочени дати за екзекуция. Месец след началото на кореспонденцията им Зоосман споменава, че негов съмишленик се нуждае от бъбрек. Гонзалес не е бил подходящ, но все пак е предложил органа си на всеки непознат, който се нуждае от него – ход, който според Зоосман „демонстрира присъщата човечност на хората, които се опитваме да убием“.
Оттогава насам активисти, адвокати и пациенти, очакващи донорство, се застъпват за искането на Гонзалес, позовавайки се на огромния недостиг на животоспасяващи органи. В Съединените щати средно 17 души на ден умират в очакване на трансплантация. Въпреки това случаите, в които на осъдени на смърт затворници е било позволено да станат алтруистични донори на органи, са малко. Практически и етични съображения не позволяват това да се превърне в широко разпространена практика, казва Дейвид Орентихер, директор на програмата по здравно право в Университета на Невада в Лас Вегас.
Някои експерти изтъкват, че органите на затворниците могат да бъдат неподходящи от медицинска гледна точка, като се имат предвид условия в затворите, които не предполагат здравословен начин на живот. Други отбелязват, че процесът може да се използва като начин затворниците да отложат екзекуцията си или да настояват за намаляване на присъдите. Орентихер, който преди това е ръководил програмата за медицинска етика на Американската медицинска асоциация, вижда и други потенциални капани.
„Ако имаме политика, според която осъдените на смърт могат да даряват органи, това ще повлияе ли на съдебните заседатели, когато се опитват да вземат решение, или на съдиите, когато решават каква присъда да наложат?“ – казва той. „Е, това може да ги направи по-склонни да наложат смъртна присъда, знаейки, че тези хора ще могат да даряват органи. Надяваме се, че те няма да мислят по този начин, но това е важен проблем.“
Все пак, казва Орентихер, има силен аргумент да се разреши на Гонзалес да се откаже от бъбрека си. Процедурата няма да го убие, а и „постоянно позволяваме на живи хора да даряват бъбреци“. Обръща се внимание и на факта, че Гонзалес е направил предложението, знаейки, че все пак ще бъде екзекутиран.
„Той не може да върне живота, който е отнел“ – казва Орентихер. „Но ако може да спаси друг живот, това е важен начин да се поправи, а това е доста ценно.“
Някои пациенти, които са чакали с години за органи, са съгласни с тази оценка – особено след като Гонзалес има рядка кръвна група, която го прави „отличен кандидат“ за донорство. Операцията може да бъде извършена в рамките на месец, пишат адвокатите му в писмо до Абът от 29 юни.
„Представете си потенциален реципиент, който може да е чакал 6 или повече години за трудно откриваем бъбрек тип В, чувствайки се все по-болен и безнадежден с всеки изминал ден“, пише в неделя в отделно писмо до Абът Джуди Фрит, потенциален реципиент и оцелял от рак във Вашингтон. „Имате възможност да спасите живота на този човек, като позволите на г-н Гонзалес да дари.“
Във видеоклип, споделен с The Washington Post, Гонзалес казва, че вече не е човекът, който е бил по време на убийството. Преди повече от 20 години „наркотиците са били единственият начин да заглуши болката“ от пренебрегването, физическото и сексуалното насилие и смъртта на леля му, казва Гонзалес. За да „открадне кокаин“, той отвлича, насилва сексуално и след това убива приятелката на дилъра си, Бриджит Таунсенд, според съдебните документи. Когато бил арестуван за съвсем друго престъпление, той признал за убийството и отвел полицията до останките на жената.
По време на съдебния процес вещото лице на обвинението заявява, че Гонзалес „ще бъде заплаха, където и да отиде“ – твърдение, което сега експертът отрича и което е дискредитирано, съобщава проектът „Маршал“. Но законът на Тексас изисква от съдебните заседатели по дела за смъртно наказание да вземат предвид вероятността от повторно престъпление и Гонзалес е осъден на смърт през 2006 г.
В затвора Гонзалес е заявил, че мисията му е „да бъде полезен в живота на хората“, за да изкупи стореното чрез престъплението си. Според организацията Death Row Soul Collective съкилийници на Гонзалес са отбелязали, че той се е превърнал в „грижовен и целеустремен човек“.
Когато миналата година Зоосман пише писмото си в подкрепа на Гонзалес, той му отговаря веднага. Оттогава насам двамата са преминали през „увеселителното влакче“ на отчаянието и надеждата, разочарованието и въодушевлението, казва Зоосман.
В понеделник, след като научава, че молбата на Гонзалес за даряване на бъбрек е била отхвърлена, Зоосман пише имейл на Гонзалес, в който го пита коя песен би искал да прозвучи на онлайн бдението му по време на екзекуцията.
Съобщението било изпратено скоростно бързо и Зоосман мислено се подготвил да запише как се моли в Псалм 23: „Господ е моят пастир, няма да имам нужда. … Дори и да вървя през долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от зло“. Но секунди по-късно той получава известие за отлагането на екзекуцията на Гонзалес.
Тази новина, казва той, може да даде възможност на Гонзалес да продължи да се бори за даряването на бъбрека си. Но засега има облекчение, усещане, сякаш „Ангелът на смъртта е бил спрян поне този път“.
„Л’хаим!“ Зоосман каза – „за живота“ на иврит.
Последните новини по случая на Гонзалес казват, че неговото дело ще бъде отворено отново. Заради проблемното изказване на вещото лице съдът в Медина ще преразгледа делото, по което той получава смъртна присъда. Напълно възможно е тази присъда да бъде отменена и заменена с доживотен затвор.
