Равенсбрюк е малко село в северен Бранденбург, на около 80 километра от Берлин. През 1939 година нацистите създават там концентрационен лагер за жени, деца и младежи. Около една трета от лагеристите са били поляци, останалите – от 40 други националности.
Преди Червената армия да освободи лагера през април 1945 година, в него е имало над 130 000 затворнички. 28 000 са починали от издевателства, глад, болести, тежък труд, садистични медицински експерименти, били са разстреляни или изгорени в газовите камери. Лагеристките са работили по нивите на Бранденбург, във военни предприятия, по пътищата.
Млади, без особено образование
Нацистите създават на територията на Третия райх около 30 различни по големина концентрационни лагери за жени. Равенсбрюк се е ползвал със славата на образцова школа за жени-надзирателки – над 3000 минават през тренировъчната му база.
Някои от тях са оставали на работа в лагера, други са служили по други места. Повечето са били съвсем млади и с лошо образование – избирали са тази работа, съблазнени от нейната лекота (в сравнение например с работата на конвейер в завода) и от добрите условия.
СС е набирал доброволците с обяви във вестниците. В тях думата „концлагер“ не се е споменавала. В обявата на вестник „Хановерски Куриер“, отпечатана през 1944 година, се казвало, например, следното: „За работа във военно учреждение се търсят жени с добро здраве на възраст между 20 и 40 години. Заплащането е по тарифите за държавни служители. Предоставят се жилище, дрехи и безплатна храна“.
Съдебни процеси след войната
След войната в Западна Германия се водят седем съдебни процеса срещу охранителите, надзирателите и лекарите, работили в концлагера Равенсбрюк, един процес се води и в ГДР. Десетки нацисти са осъдени. В рамките още на първия процес, гледан през 1946/47 година, на смърт са осъдени 11 души, останалите подсъдими получават между 10 и 15 години затвор.
По време на следващите процеси още осем нацисти са осъдени на смърт. Комендантът на лагера Фриц Зурен е изправен пред френски военен трибунал през 1950 година, по-късно той бива обесен.
В суматохата на следвоенните години на някои им се удава да се укрият. Австрийката Хермине Браунщайнер, например, която е завършила само начално училище, била първо надзирателка в Равенсбрюк, след което – началник на тамошния склад за материали. Тя се издигнала в йерархията благодарение на своята изпълнителност и жестокост спрямо концлагеристите.
Върнати в Германия
След повишението я изпращат в концлагера Майданек, където се издига до заместник-главен надзирател. Получава и нацистки орден. През 1945 година успява да избяга във Виена, а по-късно заминава за САЩ, като през цялото време крие истинското си минало. Намират я чак четвърт век по-късно, когато е арестувана и върната във ФРГ, където я осъждат на доживотен затвор.
През 2004 година връщат в Германия и друга надзирателка от Равенсбрюк – водачката на служебно куче Елфриде Ринкел. Тя била открита в Калифорния, където живеела под фамилното име на съпруга си. Но тя така и не стига до подсъдимата скамейка – умира на 96 години в дом за възрастни хора.
Автор: Ефим Шуман
