Над 800 души звъннаха на невролог за късен Паркинсон, 250 се консултираха безплатно при невролог, съобщиха от Българското дружество по неврология. В България болестта засяга 12-13 000 души, над 1 200 от тях са в късна фаза на заболяването.
На 11 април отбелязваме Световния ден за борба с болестта на Паркинсон.
Прегледите са част от кампанията "Върни си контрола над Паркинсона", която започна през ноември 2020 г. и се реализира в разгара на втората вълна на пандемията от COVID-19.
Инициативата е на Българското дружество по неврология (БДН) и на Националната организация на хората болни от късен Паркинсон. В кампанията се включиха 11 невролози от 7 града в страната.
В света болни от Паркинсон са над 6 милиона души. Тя се нарежда на второ място по честота сред невродегенеративните заболявания след болестта на Алцхаймер. У нас около 12 хиляди са българите с болестта на Паркинсон, като 10% от тях са в напреднал стадий.
Заболяването засяга главно мъже и жени над 50 години и е познато най-вече с характерното за него "треперене". Намаляване силата на гласа, загубата на обоняние, промени в почерка на човек обаче са сред симптомите, които рано издават заболяването.
Повече информация за кампанията, специалистите, участвали в нея и заболяването може да намерите на www.parkinson.bg и във фейсбук страницата "Живот с Паркинсон".
Паркинсоновата болест е прогресивно неврологично заболяване, което засяга над 6 милиона души в света. Тя се нарежда на 2-ро място по честота сред невродегенеративните заболявания в глобален мащаб след болестта на Алцхаймер.
Несръчност на едната ръка, промени в почерка и загуба на обоняние издават рано болестта. Заболяването засяга главно мъже и жени над 50 години, но все повече застрашава и по-млади хора. Специалистите са единодушни около факта, че паркинсоновата болест се "подмладява" и засяга и хора в активна възраст.
По-често боледува бялата раса, като болестта засяга 1.5 пъти повече мъжете. Средно 10 години от началото на заболяването се навлиза в напредналата форма на заболяването, а в последния стадий – след още 3-4 години.
Според епидемиологични данни броят на болните в България е около 12-13 000 души. Над 1 200 от тях или 10% са в тежък стадий на болестта.
Причините за паркинсоновата болест са все още неизвестни. Дълго се е смятало, че роля имат някои фактори от околната среда, сред които хербициди и пестициди, но все още науката няма точен отговор дали е така.
В повечето случаи паркинсоновата болест не е наследствена. Въпреки това е установено генетично предразположение към болестна форма близка до болест на Паркинсон. Съществуват малък брой случаи, при които мутации на определени гени причиняват Паркинсон.
Лекарствата облекчават симптомите на заболяването, но при приблизително 10% от страдащите болестта прогресира до момент, в който контролирането на моторните симптоми чрез прилагане на конвенционални терапии става много трудно или дори невъзможно.
За болните в късен стадий съществуват модерни терапии, които могат да облекчат състоянието им, но те трябва да бъдат избирани и прилагани с индивидуален подход.
Диагностиката на пациентите в прехода към късна паркинсонова болест е от изключителна важност, за да запазят качеството си на живот, като приложат терапии, с които да забавят развитието ѝ.
В България разполагаме с всички възможности за добър контрол на заболяването, които се прилагат и в чужбина. Терапията за късна паркинсонова болест се заплаща изцяло от здравната каса.
