Членовете на екипа, който управляват Perseverance, съобщават в Twitter, че са забелязали нещо, което вероятно е част от термичното покривало, предпазващо роувъра от екстремните температури, на които е подложен при кацане, съобщава National Geographic.
Екипът се изненадва, че го открива на това място, тъй като роботът е спуснат на около 2 км от него. „Това парче по-късно ли е кацнало или е донесено тук от вятъра?“
“Парчето” обаче не е единственият боклук, оставен от марсохода. През април хеликоптерът Ingenuity забелязва част от оборудването, която помага и на двата апарата да достигнат Марс.
Космическите боклуци стават все по-сериозен проблем
Космическите мисии до Луната и Марс оставят следи (като ботушите, лопатите и дори цели превозни средства, останали на Луната след мисиите “Аполо”), които могат да ги замърсят.
В същото време, все повече космически боклук (стари сателити, отвертки, парашути и др.) задръства орбитата на Земята и заплашва Международната космическа станция.
Макар че има известни ограничения, предпазващи Космоса от замърсяване, съществуващото законодателство трябва да бъде актуализирано, а пропуските в него запълнени. За основа на международното космическо право служи междуправителственият “Договор за Космоса” от 1967 г., който не се е променял много през годините. Но повече от половин век по-късно, когато небесни тела като Марс започват да се превръщат в сметища, тези пропуски личат ясно.
По време на публично събитие на Американския природонаучен музей миналия месец, Апарна Венкатесан, професор по астрономия в Университета на Сан Франциско, казва, че по-добрата законова защита срещу замърсяване на космическата среда ще изисква дефинирането на човешкия космически боклук, като общо наследство на човешката цивилизация, предава Business Insider, цитиран trafficnews.bg.
