Когато Владимир Путин внезапно нахлу в Украйна с близо 200-хилядна армия, едно от основните оправдания за инвазията беше, че НАТО агресивно се разширява към Русия и това веднага трябва да спре. Но ако притеснението, че един ден може да осъмне с повече западни войници и танкове на своята граница, не е било само формален претекст за руския президент, ефектът от бушуващата вече седма седмица война е диаметрално противоположен.
Вместо да изпадне в ступор и да се парализира политически, Западът демонстрира изненадващо единство пред лицето на непровокираната агресия и множащите се доказателства за зверства на руската армия. Съществуването на НАТО внезапно получи „нов смисъл“, който го върна към фундаменталната му мисия за колективна отбрана срещу мащабна конвенционална военна заплаха от Изток. В контекста на случващото се военно неутралните държави на Стария континент сериозно се замислиха дали биха могли да осигуряват своята сигурност самостоятелно. И първите, които са на път да загърбят своята дългогодишна традиция да са „военно необвързани“, са Финландия и Швеция.
Пробуждането на викингите
Според американски официални представители присъединяването на двете северноевропейски държави към НАТО е било „тема на разговорите по време на няколко сесии“ още в рамките на срещата на външните министри на съюзническите държави, проведена миналата седмица в Брюксел. Специално за Финландия желанието за атлантическа интеграция би било драматичен политически завой в рамките само на месец и половина – в първите дни на инвазията премиерът на страната Сана Марин категорично обяви в ексклузивно интервю за Reuters, че присъединяването към НАТО не е на дневен ред. И ако в началото на декември подкрепата за влизане в алианса сред финландските граждани е била около 24%, в момента тя драматично е скочила на 68%. Около половината от депутатите в 200-членния парламент на страната вече твърдо подкрепят подобна стъпка, 12 са против нея, а останалите все още не са взели категорично решение.
„Има различни гледни точки дали да кандидатстваме за членство в НАТО или не. Ще ги анализираме много внимателно. Смятам обаче, че този процес ще е доста бърз, ще се случи в рамките на седмици“, обяви финландската министър-председателка в сряда по време на съвместно изявление със своята шведска колежка Магдалена Андерсон в Стокхолм. По всичко личи, че властта в Хелзинки изобщо не смята да губи време по въпроса. Още миналата седмица, веднага след съюзната среща на високо равнище в белгийската столица, финландският външен министър Пека Хаависто обяви, че страната му изяснява какви са следващите стъпки за постигане на пълноправно членство в НАТО. „Няма друг начин да имаш гаранции за сигурността освен възпирането по линия на НАТО и взаимната отбрана, гарантирана в член 5 на алианса“, обобщи Сана Марин в сряда.
